Решение № 181 от 05.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Несебър, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д.а при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Административно наказателно дело № 20262150200357 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба вх. № 7023/23.06.2026 г. /депозирана чрез ОДМВР Бургас на 11.06.2026г./, изправена с пълномощно вх. № 7460/01.07.2026 г., от Й. Д. Я., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, чрез адв. А. А. от БАК, срещу наказателно постановление /НП/ № 25-0769-004465/15.12.2025 г. на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 25,56 /49,99 лева/.

Изложени са бланкетни оплаквания за противоречието на НП с материалния закон и издаването му в нарушение на процесуалните правила, като се моли за отмяната му в цялост. В частност се заявяват нарушения на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и липса по същество на описание на обстоятелствата, при които е допуснато нарушението.

Насрещната страна взима писмено становище по постъпилата жалба, като намира същата за неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на НП и релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по делото.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. А.. Поддържа депозираната жалба и моли за отмяната на НП. Моли да се кредитират показанията на св. П. и съдът да приеме, че жалбоподателят към датата на нарушението е билоблечен в тъмни дрехи, поради което служителите на МВР, осъществили проверката, се заблудили, че няма поставен колан, за което го санкционирали. Претендира съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 307 евро.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване 1 по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 10.08.2025 г., около 10,41 часа, в общ. Несебър, на от пътI-9 с посока към кв.

„Чайка“, жалбоподателят Й. Д. Я. управлявал л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ***, в който се возил и свидетеля М. П.. По същото време, актосъставителят – св. М. У. осъществявал контрол за съблюдаване правилата за движение по пътищата в качеството си на младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Бургас, възприел управляваното от жалбоподателя МПС и факта, че водачът не използва обезопасителен колан и го спрял за проверка. Констатирайки, че МПС е оборудвано с обезопасителен колан, св. У. съставил по случая АУАН Серия G A № 3416869/10.08.2026 г. за допуснато от жалбоподателя водач нарушение на чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП, връчен му на същата дата при отсъствие на вписани възражения. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия G A № 3416869/10.08.2026 г., справка за нарушител/водач; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ; както и показанията на актосъставителя – св. М. У., частично от показанията на св. М. П..

От посочените доказателства по делото се установява в пълнота описаната погоре фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло. Впрочем и самият жалбоподател не оспорва от фактическа страна, че е управлявал процесното МПС на посоченото място и че то е било оборудвано с обезопасителен колан за водач, като тези обстоятелства се потвърждават и от изнесените пред съда показания на водения от жалбоподателя св. П..

Независимо от посоченото, във връзка с формиране на фактическите изводи на съда, следва да се има предвид, че съдът не кредитира с доверие изцяло показанията на св. П.. Същият, макар очевидец на процесния случай – пасажер в управляваното от жалбоподателя МПС – не излага ясни и последователни спомени за събитията от процесната проверка, като съдът намира показанията му за общи и фрагментирани.

Свидетелят П. заявява, че е била извършена проверка от служители на МВР на процесните дата, час и място, като сочи, че полицаите заявили, че жалбоподателят не носи колан, а свидетелят твърди, че всички лица в колата носили колани. Свидетелят не си спомня да е имало разговор с полицаите, да са правени възражения срещу констатациите им, да е споменавано, че са се заблудили от облеклото на водача. В този смисъл изцяло недоказано остава твърдението в този смисъл на жалбоподателя, че поради тъмното му облекло към момента на проверката, полицаите се заблудили, че не носи колан. Същевременно, обсъдената част от показанията на св. П. може да се приеме като твърдение, че всички в автомобила – след спирането му и по време на проверката – са носили колани, което не е идентично с твърдение непосредствено преди това жалбоподателят да е бил с поставен колан – по време на управление на МПС.

Предвид изложеното, съдът намира за неуспешно оборването доказателствената стойност на АУАН, на който дава пълна вяра и въз основа на който гради фактическите си изводи относно спорното обстоятелство – дали водачът непосредствено преди проверката е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Следва да се 2 посочи, че АУАН съставлява официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена стойност, оборването на която е изцяло в тежест на жалбоподателя. В случая, не се установи актосъставителят да не е притежавал нужното качество при съставянето на акта или последният да не отговаря на изискванията за форма, при което общите насрещни твърдения на св. П. не са годни да изключат обвързващата му съда сила, съобразно която следва да се приемат да осъществени в действителността обстоятелствата, за които актът свидетелства. Този извод на съда не търпи промяна с оглед факта, че актосъставителят в съдебно заседание заяви, че няма спомен по случая. От една страна, с оглед индивидуалната способност на личностите да помнят, значителното изминало време между нарушението и съдебно заседание от 30.09.2026 г. /над една година/, стандартността на нарушението на ЗДвП, се явяват логични основания св. У. да няма конкретни спомени за случая. Същевременно, следва да се отчете, че св. У. е преустановил службата си в структурите на ПП и към датата на разпита си работи като дежурен оператор в РУ Средец. Въпреки това, св. У. потвърди пред съда, че е съставил процесния АУАН, което е достатъчно за съда, за да му даде вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като същевременно АУАН е издаден от автоконтрольор при Сектор ПП, ОДМВР Бургас, който безспорно е разполагал с териториалната и материална компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, което не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Не може да се сподели оплакването на жалбоподателя за бланкетно описание на нарушението. Както АУАН, така и контролираното НП съдържат ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено – жалбоподателят, като водач на описаното на МПС не използва по време на управлението на МПС обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Посоченото ясно индивидуализира при какви обстоятелства и какво конкретно поведение е установено да осъществява нарушение на ЗДвП. АУАН е съставен с участието на нарушителя и в него не са вписани възражения. Такива няма данни да са постъпили и в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като за неизпълнението на това задължение е предвидена санкция с чл.

183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева /действаща редакция на закона в сила от 06.09.2025 г./. Към датата 10.08.2025 г. санкционната норма в редакция към ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. е предвиждала наказание глоба в размер на 50 лева.

Същевременно, легалната дефиниция на понятието „водач“ се съдържа в § 6, т.

25 от ДР на ЗДвП, съгласно която „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, 3 товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят, управлявайки на процесните дата и място МПС л.а.

„Дачия Логан“ с рег. № *** и в качеството си на водач не използвал обезопасителния колан, с който автомобилът е бил оборудван, с което е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед горните мотиви, за съда се налага извода, че с обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП , жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание „Глоба“ в размер на 25,56 евро /равностойността на 50 лева/. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, като е съобразил коректно и съответната действала по време редакция на същата - в съответствие със забраната за влошаване положението на нарушителя и благоприятното му третиране – чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП предвижда наказание във фиксиран размер, който не може да бъде преценяван от наказващия орган или съда и е правилно посочен в случая.

За пълнота следва да се отбележи, че съдебният състав намира, че в конкретната хипотеза на нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид изричната забрана на чл. 189з от ЗДвП за квалифициране на нарушенията по ЗДвП като маловажни. Дори да се приеме, че посочената разпоредба е противоречаща на КРБ и не обвързва съда в осъществяване на конкретна преценка с оглед случая, съдът намира, че същият не се явява маловажен.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. По делото не бяха събрани доказателства, които да отличават процесното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП от общия случай. В допълнение съдът намира, че справката за историята на нарушенията на водача по ЗДвП следва да се цени като отегчаваща отговорността му, доколкото от същата е видно, че Я. е санкциониран 26 пъти с наказателни постановления и 57 пъти с ел.фишове, вкл. е търпял принудителни административни мерки – отнемане и изземване на СУМПС. При тези данни, случаят не може да се приеме, че разкрива характеристиките на маловажен такъв.