Решение № 1897 от 16.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1897 гр. Варна, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20213100502514 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №296055/11.08.2021г. по описа на ВРС на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г. Р., срещу решение №262323/19.07.2017г. на Варненски районен съд, 17-ти състав, постановено по гр.д. №568/2021г. по описа на ВРС, в частта му, с която дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, от гр. Варна сума над 726,60 лева до присъдените 3 879,25 лева, представляваща обезщетение за вредите от настъпило на 24.10.2020г. застрахователно събитие по договор №0320190340022038 от 21.10.2019г. за застраховка „Каско на МПС” за лек автомобил „БМВ 330 ХД”, ДК № ********, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 18.01.2021г., до окончателното й плащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски.

Основните оплаквания, обосновани във въззивната жалба, са за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се, че неправилно и несъобразено с волята на страните и доказателствата по делото районният съд е заключил, че уговореният между страните начин на определяне на обезщетението при тотална щета (т.66 от ОУ) в размер на 70 % от действителната стойност на МПС към деня на събитието, е 1 неприложим при уреждане на отношенията им във връзка с процесната преписка. Като обосновава подробно аргументи, че начинът на изчисляване на обезщетението, в случаите на тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, съответно определянето на по-нисък лимит на отговорността на застрахователя не е в противоречие със закона, валидността на клаузата на т.66 от ОУ се обосновава с доброволния характер на застраховката, същата е предвидена в полза и на двете страни и има презумптивен характер и доказателствено значение (относно размера на запазените части), жалбоподателят счита, че разпоредбата на т. 66 от ОУ съответства изцяло на закона и е резултат от едновременното прилагане на принципите за пълна обезвреда и избягване на неоснователно обогатяване.

Въззивникът оспорва и начина на изчисляване на дължимото обезщетение като твърди, че дължимото застрахователно обезщетение, определено по реда на т.66 от ОУ, следва да се коригира по правилата за подзастраховане с коефициент, изчислен според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на МПС - чл. 389, ал. 2 КЗ и т.16, изр. 2 от ОУ по застраховката, като получената сума следва да се намали с вече изплатените по полицата обезщетения по нерегресни претенции. С оглед на това и при стриктно спазване на нормативните разпоредби и волята на страните, обективирана в клаузите на застрахователния договор, дължимото от дружеството обезщетение е в общ размер на 6 883,48 лв., а не 10 488 лв. както неправилно се приема от първоинстанционния съд.

Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове със съответно присъждане на сторените разноски за производството по делото.

В подадения отговор на въззиваемия ищец е обосновано становище за неоснователност на въззивната жалба. Като излага подробно коментара си по относимите към процесното отношение законови разпоредби и формираната съдебна практика по тяхното приложение, и като поддържа въведеното в хода на първоинстанционното производство възражение за нищожност на разпоредбите на т.66 от ОУ, като противоречащи на Кодекса за застраховането и Закона за защита на потребителите, въззиваемият моли обжалваното решение на първоинстанционния ВРС да бъде потвърдено.

Моли и за присъждане на разноски за въззивното производство.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не са взели участие лично или чрез процесуален представител.

С молба, подадена преди заседанието, пълномощникът на въззиваемата страна И.И. адвокат Й.А. е заявил, че поддържа изцяло подадения отговор и обоснованото в нея оспорване на въззивната жалба, и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство е инициирано от ищеца ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, от гр.

2

Варна, с искане ответникът – застраховател „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, да бъде осъден да му заплати остатъка от дължимото, но неплатено в пълен размер обезщетение за обезщетяване на вредите от настъпило на 24.10.2020г. застрахователно събитие, в съответствие със сключения между страните договор №0320190340022038 от 21.10.2019г. за застраховка „Каско на МПС” за лек автомобил „БМВ 330 ХД”, ДК № ********. Претенцията е заявена в размер на 3 885 лева (след допуснато изменение по размер на първоначално предявения иск), като същата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане.

Между страните не е налице спор по основните факти и фактически положения от значение за предявения главен иск, чието правно основание е в нормата на чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Така не е спорно, установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че на 21.10.2019 г. между страните е бил сключен договор за застраховка „Каско” за лек автомобил „БМВ 330 ХД", с peг. № ********, по застрахователна полица № 0320190340022038, със срок на застрахователно покритие от 25.10.2019 г. до 24.10.2020 г.

На 24.10.2020 г. е настъпило застрахователно събитие, за което е съставен Протокол за ПТП № 1707986/24.10.2020 г. На 26.10.2020 г. ищецът е уведомил застрахователя, който е извършил оглед на автомобила и е съставил Опис-заключение за вреди на МПС по Щета № 210733266/26.10.2020 г., като впоследствие е съставено и Опис-заключение за вреди на МПС по същата щета с дата от 16.11.2020 г. Тъй като разходите за възстановяване на увредения автомобил надхвърлят застрахователната сума, налице е тотална щета на застрахованото имущество. Поради това на 23.11.2020 г. ищецът е прекратил регистрацията на автомобила, за което е уведомил застрахователя. На 02.12.2020 г. застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 6 156,88 лв. застрахователно обезщетение.

Спорът е изведен при възражението на ответния застраховател, че с оглед разпоредбата на т.66 от приложимите към договора Общи условия (ОУ) обезщетението за тотална щета на МПС (каквато е налице в процесния случай) дължимото застрахователно обезщетение се определя в размер на 70 % от действителната стойност на МПС към датата на събитието, като се приспаднат и изплатените обезщетения по нерегресни претенции, във връзка с които няма дозастраховане. И тъй като в случая пазарната стойност на автомобила е била 9 450 лв., образувани са били преписки по още две щети, по които дружеството е заплатило суми в общ размер на 139,49 лв., неплатени към този момент са били и две вноски от разсрочената застрахователна премия в общ размер от 312,38 лв., то и с плащането на сумата от 6 156,88 лв. застрахователят е изпълнил в цялост задължението си за плащане на застрахователно обезщетение.

В хода на исковото производство, във връзка със заключението на допуснатата по делото съдебна авто-техническа експертиза относно пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие (13 800 лв. при застрахователна сума по договора 10 500 лева) ответникът – застраховател е навел и насрещно твърдение, че в съответствие с 3 чл.389, ал.2 от КЗ и т.16 от ОУ обезщетението следва да се коригира с коефициент, изчислен според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на МПС към деня на събитието, т.е. с 0,76 (10 500/13 800).

За да уважи предявения иск за сума в размер на 3 879,25 лв., първоинстанционният съд е приел, че клаузата на т.66 от ОУ е неравноправна, доколкото пряко противоречи на императивната разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, с което се ограничават правата на потребителя, които произтичат от закона. Приел е, че тази недействителна клауза следва да бъде заместена от нормата на чл.386, ал.2 КЗ, разпореждаща, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, с оглед на което обезщетението следва да се определи съобразно посочената в договора застрахователна сума (10 500 лв.). Предвид установения по делото факт, че в случая е налице подзастраховане по смисъла на чл.389, ал.2 КЗ, и зачитайки уговорката в чл.16 от ОУ за пропорционално обезщетяване в тази хипотеза, е приел, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се намали с коефициент 0,76 (съответстващ на съотношението между застрахователната стойност - 10 500 лева, и действителната вреда - 13 800 лв.). И след приспадане от получената при това намаляване сума от 10 488 лв. (?!) на заплатените вече от застрахователя обезщетения по други нерегресни претенции по същата застраховка, за които няма дозастраховане, в общ размер на 139,49 лева, както и на последните две неплатени вноски от застрахователната премия в общ размер на 312,38 лева, както и на вече извършеното плащане от застрахователя в размер на 6 156,88 лева, е приел, че остатъкът от дължимото обезщетение по процесната щета е в в размер на 3 879,25 лв., в който именно размер е уважил предявения иск.

Това разрешение на спора между страните въззивният съд намира за неправилно.

В обичайния случай обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други (чл.386, чл.400, ал.1 и 2 КЗ). Когато обаче тези разходи доближават или надвишават себестойността на самото имущество, извършването им е икономически неизгодно. В тези случаи възстановителната стойност надхвърля значително действителната стойност на застрахованата вещ, което налага ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените части. Последните са т.нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл.51 ал.1 ЗЗД/. Посоченият алгоритъм за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, а се извлича чрез тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане на генералния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

В материалния закон не се съдържа изрична законова регламентация относно начина 4 на определяне на обезщетението в случай на тотална щета, поради което същият се извлича чрез тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане на генералния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В съдебната практика се е наложило разрешението, че меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума, от която се приспада стойността на запазените части, с цел да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл.51 ал.1 ЗЗД/. Не е налице пречка страните да уговорят друг начин за изчисляване на застрахователното обезщетение при тотална щета, още повече предвид доброволния характер на имуществената застраховка „Каско” и принципа за свобода на договарянето. Определянето на по-нисък лимит на отговорността на застрахователя при тотална щета не е в противоречие със закона, доколкото тази хипотеза не е уредена с императивна правна норма. Следва в тази връзка да се съобрази, че изборът на застраховател и предлаганите от него условия е въпрос на автономия на волята. Съгласно обичаите в практиката застрахователните продукти, предвиждащи намаляването на обема на отговорността на застрахователя по определени покрити рискове, компенсират с по-нисък размер на застрахователната премия, поради което въпрос на суверенна преценка на застрахования е дали да сключи договора при предложените от застрахователя параметри на застрахователното покритие.