Протоколно определение № 464 от 21.03.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 464 гр. Сливен, 18.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова и прокурора В. Ив. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван М. Димитров Наказателно дело от общ характер № 20232230201317 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

РП-Ямбол, редовно призована не се представлява.

За РП-Сливен, редовно призована се явява прокурора Д..

Подсъдимият пор.№ 2 – Е. Й. С., редовно призован се явява лично и с адв. В. И. от САК, редовно упълномощен от преди и адв. Младен Донев от АК-Сливен, редовно упълномощен.

Пострадалата – Ж. Х. М., редовно призована не се явява. За нея се явява адв. Б. В.-А. от АК-Ямбол, редовно упълномощена от преди.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Адв.А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Адв. И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Адв.ДОНЕВ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Подс. Е. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че по делото пострадалата е направила искане да 1 бъде конституирана като частен обвинител.

ПРОКУРОРЪТ:Няма пречки пострадалата да бъде конституирана на позицията на частен обвинител.

Адв.А.: Поддържаме молбата си.

Адв. И.: Не се противопоставяме.

Адв.ДОНЕВ: Не възразяваме.

ПОДСЪДИМИЯТ: Не се противопоставям.

С оглед молбата на пострадалата и т.к. са налице условията на чл. 76 и сл. от НПК и след като изслуша становищата на страните в процеса, съдът О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА Ж. Х. М. на позицията на частен обвинител.

За частния обвинител Ж. Х. М. се явява адв. Б. В.-А. от АК-Ямбол, редовно упълномощена от преди.

Съдът дава възможност на страните да изразят становището си по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на постаралия или на неговите наследници, налице са основания за разглеждане делото по реда на гл. 28 НПК, ако съда прецени, не се налага разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация, не е взета мярка за процесуална принуда. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Считам, че така повдигнатото обвинение може да се гледа по реда на гл. 28 НПК, ако съда прецени.

Адв.А.: Считам, че делото е подсъдно на съда, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на постаралия или на неговите наследници, не са налице

2 основания за разглеждане делото по реда на особените правила, не се налага разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация, не е взета мярка за процесуална принуда. Ще имаме искания за събиране на нови доказателства, т.к. делото ще се разглежда по общия ред.

Адв.И.: Придържам се към казаното при предходното разпоредително заседание, само искам да допълня. В частта относно допуснатите на ДП съществените процесуални нарушения считаме, че противно на държавното обвинение и гр.ищец и ч.обвинител, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните права по чл.249 ал.А поради следните обстоятелства, които допълвам и максимално уточнявам. По отношение на хода на цялото досъдебно производство и преди изобщо защитата да встъпи в ДП, в това й качество, разследващият полицай си е направил отвод със следните думи „Служебните ми отношения, в които се намирам с М. М., който е съпруг на пострадалото лице. Това съвсем естествено се отразява и към отношението ми към неговата съпруга. Касае се за отношенията ми към пострадалата по производството. То вече е изградено, факт е от обективната действителност и е с характер на предубеденост.“. Органите на разследването и прокуратурата дължат на гражданите обективно и безпристрастно разследване по случаите, с които са сезиране. При това несъмнено по смисъла си заявление, изявление, което на практика ни казва „Аз не мога да разследвам“, наблюдаващият прокурор не е уважил този самоотвод, който самоотвод по никакъв начин, не че щеше да бъде незаконосъобразно, но по никакъв начин не е бил иницииран като искане в тази насока от защитата.

Считам, че не е възможно никой да контролира вътрешната убеденост на дадено лице, което на всичко отгоре трябва да води разследване. Това лице е служебно натоварено със задължение да остане безпристрастно. Нито една йерархична структура не е в състояние да знае и да може да прецени по-добре от самото лице, дали същото може или не да остане предубедено. В тази връзка и поради тази причина ние считаме и сме го заявили съвсем ясно, че наблюдаващият прокурор съвсем съзнателно и умишлено е на практика, формално и процесуално принудил един разследващ орган, когото този прокурор контролира да води едно разследване без нужните гаранции за обективност и безпристрастност. Самият наблюдаващ прокурор поради тази 3 причина се е показал и изявил процесуално като лице от разследващите органите, контролиращото разследване и все сиреч с всички пълномощия, то да води разследването, като лице служебно ангажирано с разследването, което не е безпристрастно и неможе да остане безпристрастно, поради тези си действия. В тази връзка считам, че е налице такова нарушение, което налага да бъде върнато делото на прокуратурата като считам, че в тази част не следва да бъде върнато на РП – Ямбол, а на прокурор от РП-Сливен, но това оставям на преценката на съда, за извършване и преповтаряне на всички действия по ДП, които да бъдат извършени в респект и уважаване на принципа на непредубеденост и безпристрастност. Подчертавам, че разпоредбите на НПК далеч не са единствените, които българският съд следва да спазва и да прилага. Имаме така наречената Конвенция за защита правата на човека, която на най-високо ниво не че всички в залата не го знаем, но го повтарям, напомнян, е счетено от Върховен касационния съд, че има пряко приложение в законодателството на Р.България. Множество са съдебните решения, аз ще цитирам имената на две от тях, в които ясно е заявено, че всяко лице има право на справедлив процес, като този процес включва и правото на обективен, справедлив в случая обвинител – държавата. Не може да се приеме за нормално едно лице да бъде обвинено от обвинител, който не е безпристрастен и не е обективен, да бъде изпратено пред съответния компетентен съд и по този начин да бъде съда оставен да се оправя с тази цялата процесуална ситуация, защото тези изявления няма как да не бъдат отчетени и взети предвид от който и да е съд, който разглежда делото. В случая множество са решенията, които изрично напомнят на всички държави, които са членки, подписали Конвенцията, че самата фаза на ДП, в случая на обвинението трябва да гарантира същите права – право на справедлив процес, така както това право следва да бъде гарантирано в рамките на самия съдебен процес. Неможе да бъде според мен игнориран факта, че в случая е допуснато съществено нарушение на правата на моя подзащитен и нашето настояване да бъде върнато делото за преповтаряне законосъобразно с оглед всички тези принципи, които напомних на цялото съдебно производство, по никакъв начин не компрометира правото на държавното обвинение, ако счете за необходимо, за основателно да си преповтори тезата. Ние по този начин не целим по никакъв начин да вържем ръцете на държавното обвинение, просто трябва да бъде спазена процедурата. Защото по този начин, ако ние затворим 4 очи, пред такива нарушения, то значи, че всеки прокурор по негово си усмотрение, без да се изобщо интересува от задълженията си, процесуалните в частност за безпристрастност да може да изпраща когото си иска на съд и после съда и прокурора, който ще бъде съответно, ако изобщо е той същият, който го е изпратил на съд, в процесуалната фаза – ДП, след него съдебно производство, да се оправят с този целия създаден процесуален батак. В тази връзка ще цитирам решенията за практика и говорят точно това, което аз излагам на вашето внимание със съответната молба да бъде върнато за започване отново на съответните действия по разследването и зачитам решение ЕСПЧ imbrioscai. Suisse параграф 36 решение от 24.11.1993 дело 13972/88 Конвенцията за защита правата на човека. Достатъчно е г-н Председател един съвсем ограничен преглед на съдебната практика по чл.6/1 в частта досъдебно производство, за да се убеди съда в основателността на нашето искане, с оглед така изложените аргументи. На второ място искам на подчертая, наистина на второ, защото основното нарушение е това, че ние сме били в рамките на ДП и при отказ да бъдат събрани, поискани оправдателни доказателства, което също е процесуално нарушение в ущърб на защитната теза. Маркирам го, защото то не е съвсем отделно от поведението, процесуалното на отсъствие на безпристрастното на държавното обвинение, а именно по ДП и съответно сега по делото, но слагам акцента по ДП е налице експертиза, която е в основата на цялото обвинение, без тази експертиза няма обвинение, защото прокуратурата няма нужните познания, която е нормално да ги няма в областта на лицевочелюстната хирургия.

Имаме експертиза, която е възложена на лице, за което е ноторно известно, че вече е дало заключение месеци преди това, по гр.дела по същите въпроси и когато нашето възражение е да съберат доказателства от друга страна, от други вещи лица, които нямат предварително съставено мнение по отношение на съответните въпроси, ни беше отказано. Това допълнително подсилва факта в нашите очи, че наблюдаващият прокурор е превишил правата си, грубо е нарушил, най-вече правото на защита на моя клиент, на г-н С., като на практика е провел едно производство при отсъствие на безпристрастност и при наличие на предубеденост. Затова Ви моля, г-н председател да върнете делото на прокуратурата, на която счетете, че е най-уместно да бъде върнато, за да може законосъобразно да се направи едно разследване, за да се прецени има ли, няма ли основание при спазване на всички процесуални изисквания и 5 най-вече за безпристрастност и обективност, г-н С. да бъде привлечен като обвиняем и изпратено производството за решаване от съответния съд. Това е единственото нещо, което може да помогне да бъде върнато делото на прокуратурата с цел съблюдаване на основни права на защитата и процесуални изисквания от основополагащ наказателния процес характер.

Адв.ДОНЕВ: Придържам се изцяло към казаното от колегата. Считам, че на ДП е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебното производство, поради което, ще моля да бъде върнато делото за ново разглеждане на органите на прокуратурата.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че изложените подробни аргументи за пропуски по разследването касаят въпроси по същество на делото и няма пречка да бъдат събрани доказателства в тази посока в хода на съдебното следствие. По отношение искането за връщане на делото на РП, поради наличието на процесуални нарушения също намирам за неоснователно, а в частта му да бъде върнато по преценка на съда на РП-Сливен за недопустимо.

Нормите на НПК са императивни и съдът няма правомощията да определя кой орган да води ДП, т.к. същото следва да бъде проведено в района на съда по местоизвършване на деянието, а основанията за отвод са персонални и касаят индивидуалната преценка на всеки прокурор, респективно на прокурора при настоящата прокуратура при направен искане за отвод на заинтересована страна.