Решение № 7026 от 23.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7026 гр. С., 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.Е.Х. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110169831 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по подадена от /фирма/, искова молба насочена против В.Д., с която e предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 8702.22лв. – стойността на доставени ВиК услуги за периода 10.10.2012г. – 19.04.2021г. до имот, находящ се в гр. С., /адрес/, за който е отреден клиентски № 2800043799, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54200/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите на ответника - Д.Т. и С.Т., свързано с предоставяне на ВиК услуги за процесния имот, находящ се в гр. С., /адрес/. Сочи се, че за периода 10.10.2012г. – 19.04.2021г. са доставени ВиК услуги на стойност 8 702.22лв., като се твърди, че сумата не е заплатена. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявената претенция се оспорва по основание е размер. Оспорва се между страните да са налице облигационни отношения, свързани с предоставяне на ВиК услуги до процесния имот. Оспорва се и твърдението на ищеца, че е предоставял процесните услуги през исковия период, както и доводите, че ответникът е наследник на Д. и С.Т.. Навеждат се доводи, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност, като се излагат съображения в тази насока.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл.

1

203 от Закона за водите.

За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че ответникът, в качеството му на наследник на Д.Т. и С.Т. е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.

Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца не се доказа по делото, че ответникът през исковия период е имал качеството потребител на ВиК услуги, доставяни до процесния недвижим имот, представляващ ап. № 5, находящ се в гр. С., /адрес/.

Твърди се, че В.Д. е придобила правото на собственост върху процесното жилище по силата на наследствено правоприемство от Д. и С.Т., което обстоятелство се оспорва изрично от ответната страна с отговора на исковата молба.

С доклада по делото съдът изрично е указал на ищцовото дружество, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът В.Д. е наследник на С.В.Т. и Д. Д.Т.. Въпреки така дадените указания ищцовото дружество не формулира доказателствени искания и не ангажира доказателства, за установяване на този факт.

Не само от ангажираните доказателства не се установи наследствено правоприемство, но от представено писмо /л.32/ от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Искър“, се установява, че към 07.04.2022г., тоест след исковия период , действаща партида във връзка с подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ продължават да имат С.В.Т. и Д. Д.Т. при квоти по ½ идеална част.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото от страна на ищеца не се доказа при условията на пълно и главно доказване един от кумулативно изискуемите се елементи от състава на предявения иск, а именно, че ответникът В.Д. през исковия период е имала качеството потребител на водоснабдителните и канализационните (В и К) за процесния обект.

Този извод не може да бъде опроверган и от приложеното на гърба на л. 5 копие на молба от ответника В.Д., с която е формулирано искане да бъде приспаднат дълг, 2 поради изтекла тригодишна давност, доколкото от процесната молба не става ясно, за който период и за кой имот е относимо това искане.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на ответника сторените по делото разноски. От страна на ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950.00лв., като доколкото видно от приложеното на л. 55 копие на договор за правна защита и съдействие е уговорено заплащане на сумата в брой, респективно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на възнаграждението.

Съдът намира формулираното с исковата молба възражение за прекомерност за основателно, като доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждение в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер – 685.11лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/ срещу В. Д. Д., ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ /Закона за водите/ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8702.22лв. – стойността на доставени ВиК услуги за периода 10.10.2012г. – 19.04.2021г. до имот, представляващ ап. № 5, находящ се в гр.

С., /адрес/, за който е отреден клиентски № 2800043799, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -17.09.2021г. до окончателно плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54200/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователен.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 685.11лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3