Решение № 17 от 17.02.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Раднево, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100899 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и чл. 10а ЗПК и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

9 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Вивус.Бг“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл.

19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 146, ал.

1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и чл. 10а ЗПК. Ищецът твърди, че е сключил договор за кредит № 9806033002/30.12.2020 г. с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, по силата на който получил сумата в размер на 1100 лева, при ГПР 49,70%, годишен лихвен процент 40,97%. Твърди, че съгласно договора за кредит следвало да заплати и допълнителна услуга такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева. Твърди, че договора за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му; на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита; на 1 основание чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез неустойка не е включена в ГПР и ГЛП, за което развива подробни съображения. Твърди, че клаузата за такса разглеждане в договора за кредит е нищожна на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като допълнителната такса по процесния договор по своето естество представлявала такси и услуги, свързани с усвояването и с управлението на кредита, поради което нарушава добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Твърди, че тази клауза за такса разглеждане е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и във вр. чл.

143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП поради нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговски взаимоотношения, водещи до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, за което развива съображения. Твърди, че тази клауза е нищожна и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като е неразбираема и не позволява потребителя да разбере икономическите изгоди. Твърди, че клаузата за такса разглеждане е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗЗД, а в условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата за такса разглеждане в договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и чл.

21, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК. Иска присъждане на разноски в полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Вивус.Бг“ ЕООД, в който взема становище за неоснователност на исковете.

Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит при посочените условия, чиято сума е усвоена от ищеца, като добавя, че договорната лихва по договора е в размер на 37,06 лева и таксата за бързо разглеждане на кредита в размер на 226,94 лв. Развива съображения за липса на нищожност/недействителност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания и на клаузата за такса разглеждане. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК вр. чл. 211 ГПК ответникът „Вивус.Бг“ ЕООД е предявил срещу ищеца Д. И. Д. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, 2 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК. Твърди, че с Д. Д. имали сключен договор за кредит № 9806033002/30.12.2020 г. с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, по силата на който получил сумата в размер на 1100 лева, при ГПР 49,70%, годишен лихвен процент 40,97%, с договорната лихва по договора в размер на 37,06 лева и таксата за бързо разглеждане на кредита в размер на 226,94 лв. С оглед на това иска от съда да постанови решение, с което да осъди Д. И. Д. да му заплати посочената сума в размер на 1100 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата. Излага възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск Д. И. Д., чрез адв. М., в който оспорва насрещния иск като неоснователен. Развива съображения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива съображения, че платената сума от него в размер на 663 лв. била прихваната от ответното дружество не само за главница и договорна лихва, която сума следвало да се прихване от главницата. Поради това иска отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 23.01.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 30.12.2020г. е сключен между страните договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г. с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, по силата на който получил сумата в размер на 1100 лева, при ГПР 49,70%, годишен лихвен процент 40,97%, с договорната лихва по договора в размер на 37,06 лева и таксата за бързо разглеждане на кредита в размер на 226,94 лв.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по исковете си твърденията, на които основава исканията за обявяване на нищожност/недействителност на договора за кредит; да докаже твърденията си, на които основава искането си за обявяване на нищожност на клаузата за такса разглеждане.

3

Ответникът „Вивус.Бг“ ЕООД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По насрещния иск с правно основание чл. 9 ЗПК ищецът „Вивус.Бг“ ЕООД следва да докаже каква част е останала непогасена от ответника по иска по погасителен план за главница.

Ответникът по насрещния иск Д. И. Д. следва да докаже насрещните си възражения

С оглед установените безспорни факти е видно, че ответникът е получил в заем сумата от 1100 лв. От приетия договор за кредит № 9806033002/30.12.2020 г. /л.7/ е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 29.01.2021 г., срок за 30 дни. Уговорен е лихвен процент в размер на 40,97 % и годишен процент на разходите в размер на 49,70 %, при дължима договорна лихва за срока на кредита от 37,06 лв., такса за бързо разглеждане от 226,94 лв., при общо дължима сума за връщане 1364 лв.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия.

В случая обаче договорът отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа „приложимия лихвен процент и условията за прилагането му“ и „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Приложимият лихвен процент е ясно посочен в договора и дори целия размер на договорната лихва като абсолютна стойност в парично изражение. Тъй като връщането е на 1 вноска, то не се пораждат и особени неясноти в тази насока и начина на прилагане на лихвения процент. Отделно годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава 4 информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът е посочил като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, с оглед липсата на погасителен план, тъй като връщането на кредита се дължи в цялост на 1 вноска са определен падеж. Посочена е цялата дължима договорна лихва за срока на договора. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита.

В случая в договора за кредит е налице яснота досежно тези обстоятелства – има посочени главница, цялата договорна лихва, таксата за бързо разглеждане, както и ОЛП и ГПР, последния очевидно включващ таксата за бързо разглеждане с оглед липсата на други посочени разходи по кредита. Затова съдът не констатира нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК в настоящия случай, поради което договорът не може да се приеме да е недействителен на основание чл. 22 ЗПК на тези основания.

Налице е яснота какъв е реалният ГПР, което не възпрепятства съдът да направи извод дали същият реално надхвърля или не петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Към датата на сключване на договора /30.12.2020 г./ петкратният размер на законната лихва е в размер на 50 % /основният лихвен процент на БНБ започна да се вдига от нулеви стойности през октомври 2022 г., който е база за определяне на законната лихва съгласно чл. 1 на Постановление № № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения на МС/. Тоест ОЛП по договора от 40,97 % е в рамките на ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и съответно не е нищожен на основание чл.

19, ал. 5 ЗПК.

По силата на чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите, уреждащи 5 неравноправните клаузи в договорите. Клаузите относно извънлихвените разходи по кредита биха могли да са неравноправни, ако предвиждат плащане от потребителя на такси или комисионна в явно непропорционален размер спрямо услугата, предоставяна като насрещна престация (решение на СЕС по дело С-321/22). Клаузата за лихвените разходи изразява възнаграждението за ползването на предоставената сума по кредита и съставлява основния предмет на договора, поради което тази клауза може да се преценява като неравноправна, само ако не е изразена на ясен и разбираем език – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. В практиката на СЕС, както и в практиката на ВКС за неравноправни се считат клаузи за изменение на първоначално уговорените лихви по кредита, докато при ясно посочен в договора приложим лихвен процент върху предоставената сума потребителска защита обичайно не се предоставя. Във всички случаи преценката за неравноправност изисква от съда да вземе предвид предмета на договора, обстоятелствата около сключването му, останалите клаузи или друг договор, от който той зависи – чл. 145, ал. 1 ЗЗП.