Решение № 14 от 30.01.2023, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 984/2022
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 30.01.2023
- Състав
- КРАСИМИР СЕМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Монтана, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20221630200984 по описа за 2022 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 22-0996-001050/08.08.2022г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана са наложени на И. А. Л. с посочен съдебен адрес в гр.София чрез адв.Н. И. от САК, административни наказания - глоба в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 1 (един) месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Л. чрез адв.Н. И. от САК, моли да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателя Л. редовно призован, не се явява, не се явява и адв.Н. И. от САК, съответно не се излагат допълнителни доводи извън наведените с жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 10.07.2022г. в 18:10 часа на РП ІІІ – 112 (технически погрешно посочено в АУАН и НП – РП ІІІ 102 генерирани погрешно от техническото средство използвано за съставяне на АУАН – РСОД - таблет), при км 38 + 100 с посока на движение от с.Смирненски към гр.Монтана бил спрян за полицейска проверка водача на ВЛЕКАЧ ДАФ с рег. № СВ ХХХ СХ с прикачено полуремарке ШМИТЦ с рег. № СВ 65 07 ЕА, тъй като нарушавал въведена забрана (организация) за движение на мпс-ва с товароносимост над 12т с пътен знак В4 – „забранено влизането на товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона”, не съобразявайки пътния знак и поради това, че продължил движението си след знака.
За установеното административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на водача – жалбоподателя И. А. Л. бил съставен АУАН Серия GA № 1050, бл.
№ 583443/10.07.2022г. от св.И. М. И. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП към ОДМВР – Монтана в присъствието на св.П. З. П. – негов колега. При съставяне на АУАН, а и след това в законния 7 – дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, Л. не направил възражения против съставения АУАН.
При липсата на възражения от страна на нарушителя Л., административнонаказващия орган (АНО) – Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана въз основа на съставения АУАН, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, издал обжалваното НП.
В жалбата против процесното НП се излагат следните доводи:
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение - не е извършена преценка на събраните доказателства, каквото задължение е въведено за наказващия орган с нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно не е описано коректно нарушение и не са посочени доказателствата, които го потвърждават по несъмнен начин. Твърдяното нарушение не е описано съобразно изискванията на закона, а отразените в него факти не отговарят на обективната истина.
Твърди, се, че на 10.07.2022 г. около 18:10 в гр.Монтана, на път Трети Клас № 112 при обстоятелствата РП - ІІІ - 102 км 38 + 100 с посока на движение от с.Смирненски към гр.Монтана управлява Влекач ДАФ с рег. № 2
СВ ХХХ СХ с прикачено полуремаре ЩМИТЦ с рег. СВ 65 07 ЕА като при въведена временна организация на движение на мпс с товаримост 12 тона, с пътен знак В4, същия не се съобразява и продължава движението си, с което се твърди, че е нарушен чл.6, т.1 от ЗДвП, което не отговаря на фактическата обстановка. Не на последно място оспореният административен акт не отговаря и на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Разпоредбата задължава издателя да посочи фактическите и правни основания, т.е. да посочи мотиви. Считам, че наложеното наказание също така са явно несправедливо и неправилно.
Видно от Заповед № РД – 11 – 584/05.07.2022г. на Председателя на УС на АПИ е въведена ВОБД за ограничаване движението на мпс, предназначени за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона по път ІІІ – 112 от км 0 + 000 до км 47 + 650 заради рехабилитация на обект ЛОТ 18 „Път ІІІ – 112 „Дъбова махала – Монтана” от км 10 + 500 до км 16 + 227.88, от км 20 + 579 до км 27 + 736.15, от км 29 + 675 до км 36 + 654.63 и от км 37 + 825 до км 47 + 806.74, с обща дължина 29.846 км, област Монтана. С цитираната Заповед е забранено движението на мпс, предназначени за превоз на товари с техническа допустима максимална маса над 12 тона, включително състав с ремаркета и полуремаркета по РП ІІІ – 112 „Добри дол – Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана” в участъка от км 0 + 000 до км 47 + 650, съгласно съгласуван проект за временна организация и безопасност на движението (ВОБД). Срокът на действие на Заповедта е до 30.06.2023г.
В рамките на съдебното следствие св.И. М. И. и св.П. З. П. потвърждават посочените обстоятелства в АУАН. Водачът Л. заявил при съставяне на АУАН, че въпреки времената забрана, бил преминал по РП ІІІ – 112, защото било по–безопасно от това да се движи по РП Е – 79. Св.И. уточнява, че в посоката на движение на водача Л. има поставени пътни знаци „В4” поне на три или четири места. Настоящият съд кредитира показанията на св.И. и св.П., тъй като са в контекста на останалите доказателства по делото. Липсата на възражения от страна на Л. при съставяне на АУАН, не означава непременно съгласие с отразената фактическа обстановка, която се оспорва чрез жалбата против НП. Съдът анализира всички събрани доказателства – писмени и гласни, които водят до единствения логичен и обективен извод, че 3 нарушението е доказано за извършено, без настоящия съд да открива посочени факти в АУАН и НП, които да не отговарят на обективната истина.
Въз основа на събраните непосредствено доказателства – гласни и писмени, съдът намира, че АНО е приложил правилно закона, като е приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.7 от ЗДвП. Съдът изцяло кредитира показанията на св.И. и св.П., които са обективни и последователни, подкрепени от приложените и приети по делото писмени доказателства, а посоченото от Л. в жалбата е бланкетно и недоказано. Не се споделят и доводите на пълномощника на жалбоподателя – адв.Н. И. от САК, като настоящия съд намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са имали за последица ограничаване правото на защита на нарушителя, който в пълнота е реализирал правата си.
Според настоящия съд допусната техническа грешка в АУАН и НП, чрез посочване на РП ІІІ – 102, вместо РП ІІІ – 112, не съставлява съществено процесуално нарушение, като намира приложение чл.53, ал.2 от ЗАНН – „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.” Видно от доказателствата по делото, към момента на извършване на нарушението и по време на извършване на полицейската проверка на 10.07.2022г. на водача Л., е бил налице надлежно поставен пътен знак „В4” по РП ІІІ – 112, в т.ч. и в посоката на движение на водача Л., като към момента на извършване на нарушението от Л. забранителния знак „В4” и др. пътна сигнализация указваща за въведена ВОБД е била налична, видно от показанията на св.И. и св.П..
Съдът не споделя наведените доводи от жалбоподателя чрез пълномощника му адв.Н. С от САК по приложението на закона, като намира, че е доказано нарушението описано в АУАН и НП. Настоящият съд счита, че АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН – достатъчно ясно са конкретизирани мястото на нарушението, нарушението и обстоятелствата на извършването му. По делото е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Не е налице допуснато нарушение и при посочване на нарушената законна разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП – жалбоподателя като 4 водач на ппс на 12 тона не е съобразил движението си с пътния знак „В4”.
Настоящият съд не открива АНО да е нарушил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като следва да се отбележи, че както при съставяне на АУАН, така след това в законния 7 – дневен рок, нарушителя Л. не е имал възражения, които АНО да е следвало да проверява и евентуално да разпорежда разследване на спорни обстоятелства, каквито не е имало в случая.
Имайки предвид горното, временната забрана за движение във въпросния пътен участък е била въведена с пътен знак „В4”, а не само със заповед, а цитираната по - горе заповед е въвела ВОБД заради ремонтните дейности.
Като се има предвид изложеното, към датата на процесното нарушение са били налице всички елементи от състава на административното нарушение и предвидената за това санкционна норма на чл.183, ал.7 от ЗДвП.
С оглед степента обществена опасност на извършеното от Л. административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, по повод на което е въведена изрична законова санкционна норма с доп. на ЗДвП от м.01.2017г., настоящия съд намира, че в случая не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) от ЗДвП – „за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания”, а имайки предвид датата на извършване на нарушението – 10.07.2022г., чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложим, затова съдът навежда доводи дали са налице условията за приложение на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК. Значимостта на допуснатото нарушение и обстоятелствата на извършването му не дават основание за приложение на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК – по въпросният пътен участък се извършват ремонти дейности, а видно от показанията на св.И. са налице и множество сигнали от живущи в населените места, през които преминава РП ІІІ – 112, заради възникнали ПТП, вследствие на които се причиняват сериозни имуществени щети на живущите в района. Именно заради това е въведена ВОБД, за да не се затрудняват ремонтите дейности и безопасността на движението, което в разрез със сигурността на движението и останалите участници в него. Св.И. посочва, че служебно му е известно, че срока на временната забрана е удължен до 2024г. – 2025г. Не на последно място, видно от справката за нарушител/водач, Л. е водач, спрямо който са издадени 11 бр. влезли в сила НП-я и 3 бр. влезли в сила фишове, два от които не са заплатени.
5
За да приеме, че процесното нарушение няма правна възможност да се определели като такова по смисъла на чл.9, ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, настоящия съд съобразява утвърдената съдебна практика в тази насока от касационната инстанция - АС – Монтана в поредица от Решения, с които приема, че случая от вида на процесния, не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН (преди въвеждането на забраната за приложение на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП чрез разпоредбата на чл.189з (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) . Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача да спази забранителен пътен знак е маловажно административно нарушение. (Решение № 76/01.03.2022г. по КАНД № 9/2022г. по описа на АС – Монтана).
Не са налице правни основания и за изменение на наложените и фиксирани като вид и размер административни наказания на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.9 от 2017г., в сила от 26.01.2017г.).
Разноски от страните не се претендират, поради и което съдът не се произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
22-0996001050/08.08.2022г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на И. А. Л. с посочен съдебен адрес в гр.София чрез адв.Н. И. от САК, са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 (един) месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.9 от 2017г., в сила от 26.01.2017г.).