Решение № 1225 от 17.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330116132 по описа за 2022 година

Предявен е иск с основание § 426 ал.2 от ГК на ФРГ.

Ищецът Д. М. Г. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил сключен през ***г. в ***, като бил прекратен с решение на ПРС по гр. д. № ***/***г.

Твърди, че той и ответницата след сключването на брака са живеели в *** като са били в общо домакинство до фактическата си раздяла през месец май 2020г. През време на брака страните имали сключен договор за кредит с банка в *** по който били солидарни длъжници. След раздялата им вноските по кредита в размер на по 593,69 евро месечно били заплащани само от ищеца. Поради това за времето от 18.05.2020г. до 19.04.2022г. бил заплатил общо 12554,14 евро. Предвид наличието на солидарност, след заплащане на тази сума, за ищеца било възникнало правото да претендира от ответницата половината– 6277,07 евро, заплатени от него вповече от неговата част.

Поради това претендира да бъде осъдена ответницата да му заплати тази сума.

Ответницата не отрича обстоятелствата свързани с сключването на брака и неговото прекратяване. Твърди, че по силата на споразумение между нея и ищеца, той следвало да заплаща за родените от брака деца издръжка в размер на 600 евро. По уговорка между двамата Г. бил заплащал само половината от тази сума, а с останалите 300 лв. следвало да погасява задълженията по кредита. При това положение ответницата била заплатила 3300 евро. Освен това твърди, че само тя е заплащала вноските за получен от семейството по договор за лизинг автомобил. Размерът на тези 1 вноски възлизал общо на 1948 евро. Така общо заплатеното от нея възлизало на 5248 евро. Поради това намира искът за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

По делото не се спори, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, както и това, че по време на брака същите са живеели във ***, където се намирало и семейното им жилище. Бракът между страните, сключен на ***г. в гр.***, бил прекратен с решение № №***/***г. по гр.д. № ***/***г. по описа на Районен съд Пловдив, което влязло в сила на 25.02.2022г. / лист 8-10/. Не се спори по делото също, а се установява и от събраните гласни доказателства, че въпреки че бракът е бил прекратен през 2022г. страните са били фактически разделени още от месец май на 2020г., докато все още са пребивавали във ***.

Установява се от представените писмени доказателства, че по време на брака и преди фактическата раздяла, на ***г. ищецът и ответницата са сключили с "*** договор за потребителски кредит на вноски №***, по силата на който била предоставена сумата 30 000 евро за срок от 55 месеца при определена месечна погасителна вноска в размер на 594,12 евро и последна вноска от 594,02 евро / л. 19 30/. В договора била предвидено, че кредитополучателите отговарят солидарно по отношение на банката / лист 20 / . Посочено е също, че задърженията по договора ще бъдат изплащани от банкова сметка с IBAN *** в ***, чийто титуляр се явява ищеца Д.

Г.. Последното обстоятелство не се оспорва от ответницата, съгласно заявеното в нейната молба от 15.05.2023г. / лист 311/ .

От представените извлечение от посочената по-горе сметка на Г. се установява, че за погасяване на вноски по процесния договор за кредит в периода след фактическата раздяла от м. май на 2020г. до м. април на 2022г., включително са извършени плащания в общ размер 12 554,14 евро, разпределени както следва: 1. 593,69 евро на 18.05.2020г. / л. 33 и 49/; 2. -593,69 евро на 16.06.2020г. / л. 33 и 56/; 3. 593,69 евро на 16.07.2020г. / л. 33 /; 4.-593,69 евро на 17.08.2020г. / л. 33 и 65/; 5.-593,69 евро на 16.09.2020г. / л. 34/; 6.-593,69 евро на 16.10.2020г. / л. 34 и 73/; 7. -593,69 евро на 16.11.2020г. / л. 34 и 75/; 8. -593,69 евро на 16.12.2020г. / л. 34 и 82/; 9. -593,69 евро на 07.01.2021г. / л. 34 и 89/; 10. -593,69 евро на 16.04.2021г. / л. 34 и 102/ ; 11. -593,69 евро на 17.05.2021г. / л. 35 и 106/ ; 12. -593,69 евро на 16.06.2021г. / л. 35 и 110/ ; 13.-593,69 евро на 16.07.2021г. / л. 35 и 115/ ; 14.-593,69 евро на 16.08.2021г. / л. 119 и 127/ ; 15. -593,69 евро на 16.09.2021г. / л. 119 и 132/ ; 16. -593,69 евро на 18.10.2021г. / л. 119 и 137/ ; 17. -593,69 евро на 16.11.2021г. / л. 120 и 144/ ; 18. -593,69 евро на 16.12.2021г. / л. 120 и 148/ ; 19. 593,69 евро на 17.01.2022г. / л. 153 и 156/ ; 20. -593,69 евро на 16.02.2022г. / л. 153 и 161/ ;

21. -593,69 евро на 16.03.2022г. / л. 153 и 166/ ; 22. -86,65 евро на 19.04.2022г. / л. 153 и 172/.

След извършване на последното плащане общият дълг по кредита е бил изцяло 2 погасен и кредитната сметка закрита на ***г., което се установява от представеното от ищеца писмо на банката кредитор / лист 31 и 36/ .

Установява се, че по силата на влязъл в сила съдебен акт - решение на *** по преписка номер *** от ***г., образувана по искане на Д. Г., като привременна мярка, на него е било представено правото за определяне на местопребиваването /местожителството на родените от брака му с ответницата деца - В. Г.а и Т. Г. / лист 197 205/. В мотивите към съдебния акт е посочено, че на 10.02.2021г. ответницата е отпътувала за *** заедно с децата, като след проведен разговор ищеца била обещала да върне децата в *** на 10.04.2021г., което не е било осъществено / л. 199/.

Според показанията на свидетелката Ж.М. - *** на ответницата, след раздялата между страните Г. следвало да заплаща за издръжката на двете деца в общ размер 600 евро. Между страните имало обаче договорка, той да дава само 300 евро, а другите да отиват за заплащане на кредита. Свидетелката твърди, че издръжката винаги била заплащана от бащата по банков път. Поддържа, че за уговорката знаела от *** и от ищеца.

Свидетелят посочен от ответника - Г.Ч. поддържа, че бил в семейно съжителство с *** на ищеца, поради което познава семейния му живот до и след раздялата с ответницата. Твърди, че освен това с ищеца са работели заедно, поради което в периода след раздялата многократно го бил придружавал до жилището в ***, където пребивавала ответницата за да заплаща издръжката. Поддържа, че парите за издръжка на децата /600 евро/ били теглени от ищеца от банката след това предоставяни в брой на ответницата. Поддържа също, че е придружил ищеца през месец май на 2021г., когато той се върнал в *** за да прибере децата, които след това останали при него. От този момент той бил престанал за заплаща за тях издръжка на майката.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

По делото се установи безспорно, че договорът за потребителски кредит е сключен по времето когато страните са местопребивавали постоянно във ***, по времето преди фактическата раздяла между ищеца и ответницата. Съгласно клаузите на договора страните по делото са станали солидарни длъжници.

Договорът за кредит е потребителски, като към момента на сключването и изпълнението му кредитополучателите са имали обичайно местопребиваане в ***.

Поради това и съобразно чл.7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения, следва отношенията между кредитора и солидарните длъжници, както и между самите солидарни длъжници да се уреждат съобразно материалното право на ***.

3

Съдът служебно е извършил действия по установяване на приложимото към договора право/ лист 285 -290/ , като от представените в тази връзка чрез Министерство на правосъдието документи се установява следното:

Според § 421 от Граждански кодекс на ФРГ /BGB/ ако няколко длъжници дължа даване по такъв начин, че всеки от тях е длъжен да извърши цялото даване, но кредиторът има право да поиска това даване само веднъж / солидарен длъжник/, кредиторът може да поиска даването изцяло или частично от всеки от длъжниците по своя преценка. Докато даването не бъде извършено изцяло, всички длъжници остават задължени.

Съгласно § 426 ал.1 солидарните длъжници отговарят с равни дялове един спрямо друг, освен ако не е предвидено друго. Ако сумата, дължима от солидарен длъжник, не може да бъде уредена от него, то е необходимо дефицитът да се поеме от останалите длъжници до уреждане на задължението. Според ал.2 на същия параграф доколко един солидарен длъжник удовлетвори кредитора и може да поиска възмездяване от останалите длъжници, вземането на кредитора спрямо останалите длъжници преминава върху него.

В случая се установи, че е налице солидарно задължение, като дяловете на ищеца и ответницата от него следва да се приемат за равни, доколкото от договора не се установява друго.

От доказателствата по делото се установи, че в процесния период само ищецът е заплащал, чрез неговата банкова сметка сумите дължими към банката за цялата погасителна вноска по кредита. По този начин той е изпълнил и частта от задължението на ответницата по договора за кредит което съответства на половината от заплатените общо 12554,14 евро или 6277,07 евро. За тази сума той има вземане срещу нея съобразно цитираната по-горе разпоредба на § 426 ал.2 от ГК на ФРГ.

Съдът счита, че ответницата не е доказала възражението си относно това, че между нея и ищеца е било сключено споразумениие той да заплаща половината от издръжката за децата, а остатъкът да бъде използван за погасяване на нейната част от кредита. Показанията на свидетелката Ж.М., не могат да обосноват безспорен извод за осъществяването на подобен факт. В тази връзка съдът съобрази както нейната евентуална заинтересованост с оглед това, че е *** на ответницата, така и това, че тя свидетелствува за период в който страните са живеели чужбина, тоест не се позовава на непосредствени възприятия. Освен това нейните показания за това, че сумите за издръжка са били заплащани от ищеца по банков път, не се потвърждават от представените по делото извлечения от банковата му сметка. В тях се съдържат данни само за две плащания по банков път - на 03.03.2021г. е била преведена сума от 600 евро /л.97/, а на 06.04.2021г. сума от 300 евро / л.102/. Тези плащания обаче, съгласно представения по делото съдебен акт, относно определяне на местожителството на 4 децата при ищеца, са относими към периода в който децата заедно с ответницата са се намирали в ***. Други данни относно плащания на суми от по 300 евро ежемесечно за периода на фактическата раздяла не са представени. Освен това, другият разпитан свидетел, сочи че плащането на издръжката за децата е ставало на ръка, което съответства на данните относно преводите от сметката на ищеца.

Изцяло недоказано е твърдението на ответницата за това, че тя е заплатила за сметка на ищеца 17 вноски от по 121,75 евро или общо 1948 евро по договор за лизинг относно придобиване на автомобил "***".

Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца 6277,07 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска - 08.11.2022г.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в общ размер 1687,38 лв. от които: 491,08 лв. държавна такса / л. 181/, 898,30 лв. възнаграждение за адвокат / л.7 и 308 /, 298 лв. разходи по превод на документи от немски език / л. 310, 332 и 335/ . Тези разноски следва да се възложат в тежест на ответницата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Р. В. ЕГН********** с адрес *** да заплати на Д. М. Г. ЕГН ********** със съдебен адрес ***, адв. З. В., на осн. §426, ал.2 от Гражданския кодекс на ФРГ, сумата 6277,07 евро /шест хиляди двеста седемдесет и седем евро и 7 евроцента/ представляваща ½ /една втора/ част от солидарно поето задължение / цялото за 12554,14 евро/ по договор за потребителски кредит на вноски №***, сключен на ***г. от ищеца и ответнцата с "***, което е погасено само от ищеца в периода от месец май 2020г. до месец април на 2022г.,, ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.11.2022г. до окончателното изплащане.