Определение № 6810 от 17.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6810 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110128102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от И. Б. Ш. против К. М. Й. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 26671,69 лева, от която сумата в размер на 4150 евро, равняваща се на 8116,69 лева, представляваща дължим месечен наем по договор за наем от 10.01.2017 г. за апартамент № 4-мезонет заедно с избено помещение № 9 и гараж № 8, находящи се в ***, за периода от 01.09.2019 г. до 09.06.2020 г., сумата в размер на 17100 лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния апартамент № 4-мезонет и избено помещение № 9 без правно основание за периода от 10.06.2020 г. до 12.11.2021 г., както и сумата в размер на 1455 лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния гараж № 8 без правно основание за периода от 10.06.2020 г. до 01.03.2021 г.

Направено е искане сторените от ищеца разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер, като в депозирания отговор са изложени твърдения, че за сметка на К. Й. били извършени следните ремонтни работи – монтаж на рестерен таван от гипсокартон, остъргване на стени от стари бои, шпакловка на стени и тавани с готова шпакловачна смес, грундиране и боядисване с латекс по стени и тавани, демонтаж и монтаж на ламиниран паркет, преработка на В и К инсталация, фаянсова и теракотена облицовка по стени и под с лепило, ремонт на дървена дограма и на врати, като общата стойност на дейностите възлиза на 28987,39 лева по договор със строително дружество „Еколайт“ АД. Ответникът поддържа, че отделно от описаните дейности били извършени и допълнителни ремонтни работи – демонтаж и монтаж на улуци, водостоци, казанче, челни дъски, на улама за челна дъска, на калканни обшивки на стойност сумата в размер на 3039,10 лева по договор с дружество „Лейсън“ ЕООД. Във връзка с изложените твърдения за извършени ремонтни работи в процесния имот на разноски на ответника е направено възражение за прихващане на насрещни задължения до размер на по-малкото.

С определение от 26.09.2025 г. съдът е приел, че заявеното от ответника възражение за прихващане с вземане в размер на 28987,39 лева, представляваща стойност на направени разноски за строително-ремонтни работи в процесния имот, не подлежи на разглеждане, тъй като съгласно извършена от съда служебна справка относно движението на образувано по искова молба на К. М. Й. против И. Б. Ш. производство за заплащане на същата сума производство по гр. д. № 11253/2021г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав се установява, че същото е прекратено с влязло в сила Определение № 4964/31.05.2022 г. на основание чл. 233 1

ГПК.

В открито съдебно заседания от 29.01.2026 г. ответникът поддържа, че възражението за прихващане със сумата в размер на 28987,39 лева е своевременно заявено, поради което следва да бъде разгледано по същество. Направено е искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото договор от 05.03.2018 г., сключен между К. М. Й. и „ЕКОЛАЙТ“ АД за вътрешни ремонтни дейности, количествено-стойностна сметка и фактури с касови бонове за периода от 05.03.2018 г. до 23.03.2018 г.

Във връзка с повторно заявеното от ответната страна искане съдът е изискал за послужване производството по гр. д. № 11253/2021г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав, видно от което се установява, че същото е образувано по искова молба на *** против И. Б. Ш. с вх.

№ 16738/14.09.2021 г., в която са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало валидно правоотношение по договор за наем на процесния имот от 10.01.2017 г., като по силата на Решение по гр. д. № 16560/2020 г. на СРС ищецът бил осъден да освободи имота. В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на наемане имотът не бил годен за обитаване, поради което се наложило да бъдат направени следните ремонтни работи: монтаж на рестерен таван от гипсокартон, остъргване на стени от стари бои, шпакловка на стени и тавани с готова шпакловъчна смес, грундиране и боядисване с латекс по стени и тавани, демонтаж и монтаж на ламиниран паркет, преработка на В и К инсталация, фаянсова и теракотена облицовка по стени и под с лепило и ремонт на дървена дограма и врати. Изложени са твърдения, че за всички ремонтни дейности *** сключил договор с „ЕКОЛАЙТ“ АД и заплатил лично сумата в размер на 28987,39 лева. По изложените твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати стойността на извършените от ищеца ремонтни дейности в процесния имот. Ведно с исковата молба са представени договор от 05.03.2018 г., сключен между К. М. Й. и „ЕКОЛАЙТ“ АД за вътрешни ремонтни дейности, количествено-стойностна сметка и фактури.

С молба от 11.05.2022 г. ищецът чрез процесуалния си представител адвокат Ивац Илиев е направил отказ от предявения осъдителен иск и е заявил искане производството по делото да бъде прекратено. С протоколно определение от 12.05.2022г. съдът е предоставил възможност на ищеца да заяви дали поддържа молбата за отказ от предявения иск, като я подпише лично или представи доказателство за валидно учредена представителна власт в полза на адвокат Илиев за разпореждане с исковата претенция. С молба от 26.05.2022 г. ищецът лично е заявил отказ от предявения осъдителен иск и е направил искане производството по делото да бъде прекратено. С влязло в сила Определение № 4964/31.05.2022 г. производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК.

Както е посочено в определението на настоящия състав от 26.09.2025 г. съгласно разпоредбата на чл. 233, изр.1 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. С Решение № 281/29.10.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г., ВКС, I ГО, е прието, че след като за ищеца има забрана да предяви отново същия иск, той не може никога да постигне уважаването на такъв иск и като логична последица това се приравнява на отхвърлен иск - с други думи ищецът не е носител на спорното право или обратно - ответникът е носител на оспореното от ищеца право. Тази последица ще следва да приложи и съдът, когато в друг спор възникне инцидентно въпросът за последиците от направения отказ от иска. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че законът не изисква от ответника да даде съгласие за прекратяване на делото при отказ от иска. Само ако този отказ се приравни на отхвърляне на иска, неговото становище става безпредметно, тъй като правата му са напълно защитени от последиците на отказа. Съгласно Решение № 360/13.06.2014 г. по гр. д. № 796/2012 г. на ВКС, IV ГО, отказ от иска е възможен и когато ищецът притежава защитаванато субективно материално право и интересът му е останал неудовлетворен, но последицата е, че упражненото процесуално действие го лишава от възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на 2 своето материално право. В мотивите на Тълкувателно решение № 4/2021 г. на ОСГТ е прието, че при заявен отказ от иск ответникът няма правен интерес от продължаване на производството, защото последиците от направения отказ му дават всичко, което той би получил при отхвърляне на иска като неоснователен. В разглеждания случай от изисканото в цялост производство по гр. д. № 11253/2021г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав се установява идентичност на вземането предмет на образуваното пред Софийски градски съд производство и вземането, във връзка с което е заявено възражение за прихващане.

От изложеното следва, че при отказ от иск ищецът не може да предяви същия иск, респ. не може да направи съдебно възражение за прихващане с вземането, по отношение на което е направил отказ. Направеното възражение за прихващане с вземане за сумата в размер на 28987,39 лева по изложените по-горе съображения не подлежи на разглеждане по същество. С оглед горното направеното от ответника искане съдът да измени свое определение от 26.09.2025 г., с което възражението за прихващане със сочената сума е оставено без разглеждане, следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника в открито съдебно заседание от 29.01.2026 г. искане съдът да измени свое определение от 26.09.2025 г., с което заявено от ответника К. М. Й. възражение за прихващане със сумата в размер на 28987,39 лева е оставено без разглеждане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3