Решение № 11157 от 14.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11157 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110165032 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ФИРМА, чрез адв. Г. М., срещу ИА ВКВПД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15000 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо възнаграждение по Договор № ОП-29/09.06.2016 г. за строително-ремонтни дейности на обект „Преустройство и ремонт на стаи, апартаменти и коридори във ВО „Пети километър“ – гр. София“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7358,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2021 г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор № ОП-29/ 09.06.2016 г. за строително-ремонтни дейности на обект „Преустройство и ремонт на стаи, апартаменти и коридори във ВО „Пети километър“ – гр. София“, по силата на който ищецът, в качеството му на изпълнител, поел задълженията по чл. 1 и чл. 12 от същия, а ответникът, в качеството му на възложител, се задължил да заплати уговореното възнаграждение.

Твърди се, че към настоящия момент цялата работа по процесния договор била извършена и приета от възложителя, но част от дължимата цена все още не била заплатена. След приспадане на дължима неустойка за неизпълнени в срок работи в размер на 5216,69 лева без ДДС от общата дължима сума в размер на 222085,38 лева без ДДС оставало 1 възнаграждение за плащане в размер на 216868,69 лева без ДДС или 260242,43 лева с ДДС, за което от страна на ищеца била издадена фактура № 65/14.12.2016 г. С преводно нареждане от 08.02.2017 г. възложителят заплатил сумата в размер на 239852,21 лева с ДДС, без да даде каквито и да било обяснения за непогасения остатък в размер на 20390,22 лева.

Ищецът предявил частичен иск за сумата в размер на 5390,43 лева, който бил уважен с влязло в сила Решение № 45296 от 19.02.2019 г. по гр. д. № 43445 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 74 състав. Остатъкът в размер на 15000 лева все още не бил погасен от ответника, който дължал и мораторна лихва върху главницата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ИА ВКВПД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез гл. юрк. Тодор Колев. Процесуалният представител признава изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв.

М. е направил искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл.

237 ГПК. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че ответникът е признал предявените искове, а ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, както и липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не представлява право, с което страната не може да се разпорежда. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе в срок с решение при признание на иска.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество е извършило следните разноски: 894,33 лева за внесена държавна такса и 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В молбата на ответника от 10.10.2022 г. е направено изрично възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото производство възлиза на 1200,75 лева. Съдът, като съобрази обстоятелството, че настоящото 2 производство приключи в едно съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства и доказателствени средства, и като взе предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото е минимална с оглед направеното от ответника признание на предявените искове, намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,75 лева вместо поисканите 2000 лева. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ИА ВКВПД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „ФИРМА сумата в общ размер на 2095,08 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А ИА ВКВПД, Булстат *********, представлявана от изпълнителния директор И. Г. К., със седалище и адрес на управление гр. София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Л.Т., със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща непогасен остатък от дължимо възнаграждение по Договор № ОП-29/09.06.2016 г. за строителноремонтни дейности на обект „Преустройство и ремонт на стаи, апартаменти и коридори във ВО „Пети километър“ – гр. София“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 7358,33 (седем хиляди триста петдесет и осем лева и 33 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2021 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ИА ВКВПД, Булстат *********, представлявана от изпълнителния директор И. Г. К., със седалище и адрес на управление гр.

София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Л.Т., със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, сумата 2095,08 (две хиляди деветдесет и пет лева и 08 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3