Решение № 716 от 05.09.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. гр. Хасково, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640****393 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Т. М. М., чрез пълномощника адв. Д. М., против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени следните субективно съединени искове: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „КРЕДИСИМО“ ЕАД за сумата от **** лева, представляваща недължимо платена договорна лихва по договор за потребителски кредит №*****/****г., ведно със законната лихва от ****г. до окончателното плащане на сумата; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за сумата от **** лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от ****г., ведно със законната лихва от ****г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, възникнало на основание договор за потребителски кредит № *****/****г., на основание на който, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил на ищеца заемна сума в размер на **** лв. Твърди съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит ищецът да се е задължил да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за обезпечаване на сключения договор за потребителски кредит. На ****г. ищецът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който следвало да 1 заплати сумата от **** лева. Ищецът е заплатил по договора за потребителски кредит сумата в размер на **** лева за лихва, а по договор за предоставяне на поръчителство - сумата в размер на **** лева. Твърди ответниците да са издали удостоверения от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, че договорите са приключили и сумите са изплатени. Развива съображения процесният договор за потребителски кредит да е нищожен на осн. чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди в договора за потребителски кредит да не са посочени условията за прилагане на ГЛП, да липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив; нито в договора, нито в погасителния план да има отбелязване на общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Сочи процесният договор за кредит да не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК – в договора за потребителски кредит да е посочена само абсолютна стойност на ГПР като липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/ и не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и действителния ГПР да надхвърлял предвидения максимален размер по закон, т.к. сумата, която се претендирала чрез договора за предоставяне на поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП като при включване на възнаграждението за поръчителство/гаранция към ГПР и ГЛП действителният такъв би нараснал двойно и поради невключването му към ГПР и ГЛП потребителят да е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство да се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплащало от потребителя. Твърди свързаност между ответниците – „Кредисимо“ АД да е едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД. Навежда съображения, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печaлба на „Кредисимо“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за потребителски кредит, сключен с Кредисимо АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД, кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Твърди със сключването на договор за поръчителство да се целяло допълнително оскъпяване на 2 договора за потребителски кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по см. на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП.

Навежда съображения договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД да е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП. Твърди да е нарушен принципът на добрите нрави и да се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора; да е налице явна нееквивалентиост между предоставената услуга и уговорената цена, с което да се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения - сумата която е дължима по договора за поръчителство да представлява допълнителна сума, която е в размер на над **% от сумата на отпуснатия кредит в размер на **** лв. Освен това, твърди сумата за поръчител да се заплаща без кредитополучателят да получава нещо насреща, напротив - същият е принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Счита, че с договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за потребителски кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. На следващо място, твърди договорът за предоставяне на поръчителство да е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 19, ап.4 ЗПК – към ГПР е следвало да се включи възнаграждението по договора за поръчителство, което не е сторено. Навежда съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на осн. чл.143, ал.1 и ал.2, т. 19 ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил във вреда на кредитополучателя като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Иска да му бъде бъдат върната недължимо платената суми по недействителния договор за потребителски кредит в размер на **** лв. и недължимо платената сума за възнаграждение за поръчител в размер на **** лв. по недействителния договор за поръчителство. Претендира разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявения срещу него иск.

Признава на основание договор за потребителски кредит № *****/****г. да е 3 предоставил на ищеца заемна сума в размер на **** лв., която сума е усвоена от ищеца. Сочи страните да са се договорили предоставената в заем главница да бъде върната за срок от **месеца, при ГЛП от **** % и ГПР от **** %, но предоставеният кредит да е доброволно предсрочно погасен от ищеца като ищецът заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва. Признава ищецът да е заплатил сумата от **** лв., която е разпределена за погасяване на договорна възнаградителна лихва. Оспорва твърденията за нищожност на договора за потребителски кредит и навежда доводи, че договорът съответства на законовите изисквания. Признава, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК и единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, т.к. не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Сочи, че ищецът е имал право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита и нямало задължително условие кредитът да бъде обезпечен. Освен това, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорва към момента на сключване на процесните договори за кредит да е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство и поради това да нямало как да бъде включен в общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК. Признава да е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Навежда доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ,,Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение да не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Навежда доводи, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества - ответници по производството и наличие на скрито обогатяване, това не влечало недействителност на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължал възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи също, че дори и да се приемело, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, това не водило до недействителност на договора за потребителски кредит. Претендира разноски. Оспорва да са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съответно оспорва в полза на 4 адвоката на ищеца да се присъжда адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА. Навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск.

Признава твърденията, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****/****г. между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, и Т. М. М., като кредитополучател, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Т. М. М.. Размерът на главницата по договора за потребителски кредит да възлизал на **** лева и да следва да бъде върната за срок от **месеца, при ГЛП от **** % и ГПР от **** %.

Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план да възлизал на ***** лева, като същият бил погасен предсрочно. Предвид предсрочното погасяване ищецът не дължал в пълен размер уговорените договорна възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Навежда доводи, че сключеният с ищеца договор за поръчителство представлявал договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД и за описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на **** лева. Погасяването на възнаграждението за услугата „поръчителство“ да е разсрочено на ** месечни вноски. Възнаграждението да се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител да са намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размера на гарантираното главно задължение – така, например, първата вноска била в размер на **** лв., тъй като в този момент гарантираното задължение било ***** лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит), а последната вноска да е в размер на **** лв., тъй като към този момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на **** лв.