Решение № 378 от 24.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Горна Оряховица, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20264120100706 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие подадена от Д. В. С. срещу лицето, с което е живяла във фактическо съпружеско съжителство Й. И. Й..

За конкретния акт на домашно насилие се твърди следното:

На 23.02.2026 г. Д. С. се прибрала в домът си в гр. Л., ул. *** около 19:20 ч., където в кухнята заварила съжителя си Й.. Същият бил употребил алкохол.

Поискал от нея да прекрати връзката с партньора си. Тя му отказала. Станал и я ударил няколко пъти с юмрук в областта на лицето и краката. Почувствала се застрашена за живота и здравето си от акта на насилие от ответника. За случилото се подала жалба чрез Началника на РУ-МВР гр. Горна Оряховица, от където е изпратена преписката по случая.

В съдебно заседание молителката се явява лично. Иска от съда да уважи молбата й.

Ответникът Й. И. Й. се явява лично. Признава, че е ударил молителката, защото я бил хванал с друг мъж. Посочва, че в момента живее в гр. В.Т..

1

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на молбата от А.С.Й. е представени декларация по чл. 9, ал.

3 от ЗЗДН от 23.02.2026 г., съдържаща подробно описание на процесния акт на домашно насилие.

Не е спорно между страните по делото, че са се намирали във фактическо съпружеско съжителство след развод.

От приложените по делото справки за съдимост и справка от гражданско деловодство на РС - Г. Оряховица се установява, че между страните няма образувани в РС - Г. Оряховица други граждански дела по ЗЗДН, както и че ответникът е осъждан. Видно от писмо на Център за психично здраве – В.Т. е ,че страните не се водят на психиатричен отчет.

Приети като доказателства по делото са преписи на материалите по преписка № 268-000-2333/24.02.2026 г. по описа на РУ на МВР – Г.

Оряховица.

От изисканата справка от РУ на МВР – Г. Оряховица, се установява, че между страните не са образувани други полицейски преписки по ЗЗДН.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът.

От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН , следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед разпоредбите на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН и предвид това, че 2 страните по делото са били във фактическо съпружеско съжителство. Също така, основана на твърдения за осъществени по отношение на молителката актове на психическо и физическо насилие на 23.02.2026 г. съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.

Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна:

Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника поведение, което съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо такова спрямо Д.

В. С.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителката декларация от 23.02.2026 г. за осъществено спрямо нея домашно насилие.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН . С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН . В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Съобразно нормата н а чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН , когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Законът за защита от домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл.

15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има възможността да опровергае 3 доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН , чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния случай ответникът не оспорва, че е ударил молтелката, т.е. че е извършил домашно насилие.

Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 23.02.2026 г. съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства на ответника. За съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от Д. В. С. и да не приеме, че на 23.02.2026 г. Й. И. Й. е упражнил спрямо нея физическо насилие – като в домът й в гр. Л. и е нанесъл множество удари в областта на главата и тялото, което е видно и от обективните находки, отразени във фиш за спешна медицинска помощ(стр.

24) по делото.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Д. В. С., да не приближава пострадалото лице, както и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката и ще накарат ответника да преосмисли поведението си към нея. Налагането на мерките за закрила, предвидени в закона, не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника.

Преценката на съда досежно срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН следва да е в рамките на предвидения от закона такъв /от три до осемнадесет месеца/, като в случая следва бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките предвид 4 издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН на 24.02.2026 г. Съдът намира, че така определения срок от осемнадесет месеца, за който са наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН , съответства на целта за превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника. При определяне вида на мерките, както и срока на мерките, съдът съобразява, че извършените от ответника действия спрямо молителката не са единичен случай, че е извършено сериозно физическо посегателство нарушаващо личния интегритет на пострадалата, че са налице данни за продължаващо в годините на тяхното съжителство психическо и физическо насилие, упражнявано от ответника над молителката, което е ескалирало с осъществяване на процесните актове, което отговаря на принципно цикличен характер на домашното насилие, особено между съпрузи или бивши съжители. Страните нямат ненавършили пълнолетия деца. При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят, съдът съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН , както и глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г. /. Наложените мерки ще дадат пълна защита на молителката, както и ще въздействат в достатъчна степен върху личността на ответника, за да го мотивират към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.

По разноските:

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Горна Оряховица държавна такса в размер на 12,78 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Й. И. Й., ЕГН **********, с наст. адрес: гр. В.Т., ул. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН .

ОТСТРАНЯВА Й. И. Й., ЕГН ********** от съвместното обитавано с 5

Д. В. С., ЕГН ********** жилище, находящо се на адрес: гр. Л., ул. ***9, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Й. И. Й., ЕГН ********** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до пострадалата Д. В. С., ЕГН **********, до жилището й, местоработата й, местата за социални контакти и отдих, докато тя се намира там на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 23.02.2026 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН .

ЗАБРАНЯВА на Й. И. Й., ЕГН ********** да осъществява контакт с пострадалото лице Д. В. С., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 23.02.2026 г., на основание чл.

5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН

ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, с наст. адрес: гр. В.Т., ул. *** да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Горна Оряховица държавна такса в размер на 12,78 евро, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, както и 2,56 евро в случай на съдебно издаване на изпълнителен лист.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.

На основание чл. 20 от ЗЗДН заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

На основание чл. 21, ал.2 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16, ал.2 от ЗЗДН, УКАЗВА на нарушителя, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. В.Т. в 7-мо дневен срок от съобщаването.

Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената заповед за защита.

Решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на РУ на МВР, където е настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

6

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 7