Решение № 2354 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2354 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена И.а Въззивно гражданско дело № 20211100507167 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20271572 от 08.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 34 559/2020 г. по описа на СРС, ІI ГО, 61 състав е признато за установено на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД по отношение на В. И. М., ЕГН ********** съществуване на вземане на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата 420,89 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр.София, ж.к.*******41, магазин № 1, за периода:

01.11.2016 г. – 30.04.2018 г. и сумата 16,34 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода: 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., с които вземания В. И. М. се е обогатил за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 4460/2019 г. на СРС, 61 състав, като за разликата над сумата от 420,89 лева до сумата 440,76 лева искът по чл.422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД относно главницата за топлинна енергия е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни са отхвърлени и исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване вземане на дружеството за сумата 28,01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до 16.01.2019 г. относно първата главница и за сумата 2,79 лева, представляваща обезщетение за забава относно втората главница за периода от 30.06.2016 г. до 16.01.2019 г., като неоснователни.

Със същия съдебен акт В. И. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 33,61 лева – разноски за заповедното производство и 660,92 лева – разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника В. И. М., гр.София – в частта, в която са уважени предявените срещу нето положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В жалбата се поддържа, че решението в атакуваната част е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, и неправилно 1 интерпретиране на фактите и обстоятелствата по делото. Счита, че допуснатата комплексна експертиза по делото не установява и не помага на съда в съответствие с другите доказателства да представят реалната фактическа обстановка по правния спор; че заключението е бланкетно, некоректно и неясно, като само по себе си представлява преписано извлечение от счетоводните книги на ищеца, и след като не са представени никакви документи от третото лице-помагач не е възможно да се изготви обективна експертиза и да се установи реално какви са дължимите суми. Навежда доводи и че сградната инсталация не е изградена от ищцовото дружество, а е собственост на етажните собственици, както и че в случая не са налице предпоставките за закона на неоснователното обогатяване.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго такова, с което да отхвърли предявените срещу него искове. Не заявява претенция за разноски.

Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна и поддържа, че атакуваното решение е мотивирано и обосновано, съобразено с константната практика по този вид дело. Претендира присъждането на разноски по производството. Навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не е взело становище по жалбата.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, предвид което следва да се обсъдят релевираните от жалбоподателя доводи относно неговата правилност.

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК във връзка чл.59 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т. см. и решение № 246/ 11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02. 06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. По силата на § 1, т.33а ДР на ЗЕ – в ред. в сила от 17.07.2012 г., небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – в ред. от ДВ бр.47/21.06.2011 г., продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, след изм. с ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. – за 2 небитови нужди. Това е предвидено и в чл.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребитери в гр.София, одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, действащи към исковия период. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че процесният имот – магазин № 1, находящ се на партерния етаж от вх.“В“ на бл.141 в ж.к.“Младост 1“ в гр.София, състоящ се нотариален акт № 26, т.ІV, дело № 27 378/2005 г. на нотариус А.Ч., от търговска зала, тоалетна и склад № 3, находящ се в сутерена на сградата, с обща застроена площ от 67,80 кв.м. при съседи на магазина: магазин № 9, асансьор, магазин № 3, магазин № 2, улица и рампа и при съседи на склада: гараж № 4, асансьорно, коридор, абонатна и рампа, е собственост на В. И. М. и Н.В. М.а и е предназначен за задоволяване на нежилищни нужди, с оглед на което топлоснабдяването на същия се извършва при условията на чл.149, ал.1 ЗЕ. В производството не се спори, че за процесния период такъв писмен договор не е сключван между главните страни по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение” на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това такава е ползвана предвид данните от представените доказателства от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД с молба от 30.07.2020 г.

Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.

Съгласно заключение на съдебно-техническата експертиза, кредитирано от съда като обективно, обосновано и компетентно изготвено, в исковия период сградата, в което се намира процесният имот, е била топлоснабдена и на същият е доставяна топлинна енергия, която е била консумирана, като размерът на количеството доставена за имота на жалбоподателя топлинна енергия за БГВ и отдадена от сградната инсталация за периода: м.11.2016 г. – м.04.2018 г. възлиза на сумата 841,77 лева. С оглед правата жалбоподателя в съсобственосттта с оглед разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗС, а именно: ½ ид.част, дължимата се от него сума е на стойност 420,89 лева.

С тази сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, което е довело до неговото обедняване в същия размер, като обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт – обстоятелства, които обуславят наличието на предпоставките за приложението на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД и основателността на заявения от „Топлофикация София” ЕАД иск за заплащане на обезщетение по разглеждания ред относно това главното вземане за топлинна енергия.

Предвид изложеното искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.59, ал.1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер за сумата 420,89 лева, с оглед на което обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено в тази му част.

Наведеното във въззивната жалба възражение във връзка със съдебната експертиза е неоснователно. Пред СРС не е изслушана комплексна, а единична съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорена от ответника в преклузивния срок по чл.200, ал.3 ГПК, след изтичането на който оспорването на заключението е процесуално недопустимо. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебно-техническата експертиза е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК поради необходимост на специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически показатели, като тази експертиза не е изготвена по счетоводни документи на ищеца, както се поддържа, а въз основа на представените по делото и проверените от експерта документи за отчетите на общия топломер и индивидуалното разпределение в исковия период, на изравнителните сметки, акта за разпределение на кубатурата, акта за изключване на отоплението на стълбището, документите за метрологична проверка на общия топломер, данните за абонатната станция и за технологичните топлоотделяния на абонатната станция.