Определение № 189 от 10.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Стара Загора, 10.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500051 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано от адв. Д. М. М. /пълномощник на ответницата В. И. П./, против определение № 3011/06.12.2024 г. по гр. д. № 894/2024 г. на Районен съд – Казанлък, I граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя протоколно определение от 25.10.2024 г. по гр. д. № 894/2024 г. на Районен съд – Казанлък, I граждански състав, да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, като на адвокатското дружество бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за заповедното производство по ч. гр. д. № 310/2024 г. на Районен съд – Казанлък.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че същото следва да бъде отменено, а ответникът да бъде осъден да заплати в полза дружеството адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита и съдействие в заповедното производство, с оглед частичното прекратяване на делото.

Въззиваемият ищец „И.Ф.“ ЕООД, чрез процесуалния представител – юрисконсулт А.Г., е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Твърди, че правилно първоинстанционният съд е отказал да определи в полза на адвокатското дружество възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за заповедното производство.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите 1 по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „И.Ф.“ ЕООД срещу В. И.

П., е образувано ч.гр.д. №310/2024 г. на Районен съд – Казанлък, като съдът е издал заповед № 195 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 676,31 лева – главница; 168,30 лева – договорна лихва за периода от 23.01.2023 г. до 18.01.2024 г.; законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото.

След връчване на заповедта длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК от 25.03.2024 г. /изпратено по куриер на 14.03.2024 г./ чрез адв. Д. М., в което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С оглед дадените от съда указания по чл. 415, ал. 1 ГПК на 12.04.2024 г. заявителят е предявил установителен иск за вземането по реда на чл. 422 ГПК.

С молба вх. № 11061/05.08.2024 г. ищецът е направил оттегляне на иска за сумите от 626,31 лева – главница и 168,30 лева – договорна лихва, като след оттеглянето по делото е останала да се претендира сумата от 50 лева – вноска за главница с падежна дата 18.03.2024 г.

С протоколно определение от 25.10.2024 г по гр.д. № 894/2024 г.

Районен съд – Казанлък е прекратил производството за сумата над 50 лева до претендираните 676,31 лева – главница и за сумата от 168,30 лева – договорна лихва поради оттегляне на иска. Съдът е обезсилил заповедта за изпълнение в съответната част и е осъдил „И.Ф.“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 451,58 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38 ЗА. В мотивите на определението съдът е приел, че в случая не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение и за заповедното производство.

С молба от 12.11.2024 г. на ЕАД „Д. М.“, е поискано прекратителното определение да бъде изменено в частта за разноските на основание чл. 248, ал.

1 ГПК, като съдът присъди на дружеството адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 480 лева с ДДС.

За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължи възнаграждение, тъй като същото е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, като в исковото производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Процесното възражение е само подписана бланка, като същото не съдържа конретни доводи.

Възражения по същество са направени едва в исковото производство, а за него 2 в полза на адвокатското дружество вече е било присъдено възнаграждение.

Настоящият съдебен състав счита, че изводите на Районен съд – Казанлък са правилни.

Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая районният съд се е произнесъл в прекратителното си определение по направеното от ответника искане за присъждане на разноски.

Ето защо подадената от неговия процесуален представител молба за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и за заповедното производство е такава за изменение, а не за допълване на определението в частта му за разноските.

Видно от данните по гр. д. № 894/2024 г. на Районен съд – Казанлък ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 83/, поради което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима.

Същата обаче е неоснователна. В случая предоставената на ответника адвокатска защита в заповедното производство се изчерпва само с формалното попълване на образеца на възражение по чл. 414 ГПК. В последното се съдържа единствено твърдение, че сумата не се дължи, без да са изложени подробни правни аргументи. Доколкото за изготвянето на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК не се изискват специални правни знания и с оглед липсата на данни за други извършени по ч. гр. д № 310/2024 г. на Районен съд – Казанлък действия от процесуалния представител на ответника, в случая не е налице основание за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и за заповедното производство.

Ето защо правилно районният съд е оставил без уважение молбата за изменение на определението от 25.10.2024 г в частта му за разноските.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че в производствата по чл. 248, ал. 1 и ал. 3 ГПК е недопустимо кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо в полза на ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани претендираните от него разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3011/06.12.2024 г. по гр. д. № 894/2024 3 г. на Районен съд – Казанлък, I граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4