Решение № 137 от 27.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Елизабет Петрова при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20248002103591 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от А. А. М., представляван от адвокат А. и от И. А. И., представляван от адвокат В., против решение №2 от 04.01.2024 г. по в. гр. д. № 589/2023 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е частично отменено решение № 71 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 620/2022 г. на Районен съд – Раднево като е отхвърлен предявеният от И. А. И. срещу А. А. М., Д. Ж. Д., М. Т. С., Г. С. Р., Н. Т. Р. и А. М. М. насрещен иск за установяване в техните отношения, че И. И. е собственик на железен метеорит, с тегло около 141 кг., намиращ се в РУП- Гълъбово като веществено доказателство. Потвърдено е решението на РС- Раднево в частта, с която е отхвърлен първоначалният иск за установяване на правото на собственост върху същия обект на А. М..

В касационните жалби се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон при формиране на изводите относно приложимите правни норми към хипотезата на придобиване на собственост върху движима вещ с извънземен (космически) произход- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал.

1, т. 3 ГПК, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, като всеки от двамата ищци поддържа собствено придобивно основание и моли искът му да бъде уважен при установяване на същото, като бъде потвърдено въззивното решение , с което е отхвърлен иска на насрещната му страна.

Отговор на касационната жалба на И. И. е депозирал единствено А. М., който оспорва 1 жалбата като неоснователна и заявява становище, че отхвърлянето на предявеният насрещен иск за защита на прова на собственост е правилно и обосновано.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

С определение № 3863 от 29.07.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК- с оглед необходимостта от изясняване на предпоставките, които следва да се съобразят, и приложимия закон за придобиването на движими вещи от извънземен произход, и в частност: относно правния статут на попаднала на земната повърхност вещ с извънземен произход - метеорит, възможността за възникване на право на собственост върху нея и допустимите от закона способи за това.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:

За да постанови своето решение въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е приел за установено, че спорът за собственост касае обект с неземен характер, че ищецът по първоначалния иск М. се натъкнал на него в областта на [населено място] дол и имал намерение да го прибере, но не могъл, тъй като бил твърде тежък, затова го оставил на мястото му, докато намери начин и възможност да го прибере. Същевременно процесният метеорит бил открит и от ответника И. И., който го извозил и предал на ответниците Г. и Н.

Р. с цел неговото идентифициране и търсене на купувач. При така установените факти районният съд е приел, че в случая се касае до специфичен обект на собственост, който е с неземен характер и върху който не съществуват вещни права към момента на попадането му на земната повърхност. Приел е, че това обосновава възможност собствеността върху такава вещ да възникне посредством нейното намиране и установяване на владение (установяване на собственическо отношение към вещта). Обосновал е извод, че посоченото придобивно основание легитимира И. И. като собственик на спорния метеорит, тъй като е установил фактическа власт върху него, декларираща собственическите му права.

Въззивната инстанция на свой ред не е споделила правните изводи на районния съд, а е посочила, че следва да намери приложение по аналогия разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗС, която изисква, освен установяване на фактическа власт върху обекта, и изтичане на предвидения от закона 5-годишен давностен срок. При липсата на този допълнителен фактически елемент от юридическото основание за възникване на правото на собственост съдът е приел, че И. не е станал собственик само и единствено на основание намирането на метеоритния камък, придобил статут на движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС с попадането си върху земната повърхност. С тези мотиви въззивният съд е отменил частично решението на Районен съд - Раднево и е постановил своето решение, с което по същество се отхвърлят претенциите и на двамата ищци по делото.

По основанието, на което е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

По делото е заявен спор за собственост върху обект с неземен произход- паднал върху земната повърхност железен метеорит. Според възприетото тълкуване на понятието „метеорит” същият представлява паднал на земята метеор, а метеорът е неголямо небесно тяло, движещо се в междупланетното пространство, което при навлизане в атмосферата изгаря /Тълковен речник, „Gaberoff” ЕООД, трето издадение/ или метеоритът е твърдо тяло 2 с извънземен произход, преминало през земната атмосфера и паднало върху земната повърхност.

Българското позитивно право не съдържа уредба касаеща правото на собственост върху метеорит. Българският законодател е предвид общи разпоредби, съдържащи се в ЗС, уреждащи общо хипотези за придобиване на права, в това число и право на собственост върху различни движими и недвижими вещи, а в отделни закони се съдържа правна уредба за придобиване на право на собственост от конкретни субекти върху обекти на собственост, имащи специално значение и изискващи самостоятелно регулиране на обществените отношения, възникнали по повод тяхното притежаване.

За да бъде установен способът, въз основа на който може да се придобие право на собственост върху обект с неземен произход следва да се установи вида на този обект и да се провери кой е адекватният правен способ за придобиване на право на собственост върху такъв обект.

От даденото определение на вещта, предмет на спора, може да се обоснове извод, че същата представлява движима вещ. Съгласно легалното определение за недвижима вещ, дадено с разпоредбата на чл.110 от ЗС „недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката”. Падналото на земята космическо тяло не отговаря на изискванията за недвижимост, не е част от земната повърхност, не е закрепено за нея по неразривен начин нито по естествен път, нито под въздействието на човека. Ето защо, следва да се приеме извод, че обектът на спора е самостоятелна вещобособена, телесна, отличима от останалите вещи, движима, която няма земен произход и по естеството си не е резултат от труда или действия на човека и която няма свой предходен собственик.

Така направената характеристика на вещта има значение за придобивния способ, който може да легитимира претендиращия като собственик. Обстоятелството, че спорната вещ е движима и запазила своята самостоятелност изключва титулярът на правото на собственост върху нея да бъде легитимиран чрез способ, предвиждащ приобщаване на вещ към друга, по начин, вследствие на които да загуби своята самостоятелност. Изложеното обосновава извод, че придобиването на процесната вещ е изключено по силата на приращение /чл. 92 от ЗС/, доколкото приращението предполага трайното прикрепване на една вещ към земята, с което тя губи своята самостоятелност и автоматично става собственост на собственика на земята.

Неприложими се оказват и правилата за преработване и присъединяване /чл.94 и сл. чл.97 от ЗС/, поради това, че по делото не се установява изгубване на самостоятелност на процесния обект с неземен произход, поради възникване на нова вещ, вследствие преработване на материал, нито пък присъединяване на чужда вещ към главна вещ по такъв начин, че не може да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, като главната вещ да е различна от земята, с оглед разграничаването на този придобивен способ и приращението.

Така посочените способи, предвиждащи загуба на самостоятелност на вещта, като част от състава на придобивен способ, се явяват изцяло неприложими към настоящия спор за собственост.

3

С оглед характеризиращия спорната вещ факт на липса на предходен собственик не могат да намерят приложение и законовите разпоредби, включващи в състава си наличие на такъв собственик. Такава разпоредба е например тази на чл. 87 от ЗС, уреждаща статута на намерените вещи. Фактическият състав на нормата предполага наличие на собственик на намерената вещ или лице, което е изгубило вещта, която хипотеза категорично не се установява по делото.

Разпоредбата на чл. 91 от ЗС легитимира като собственик на определени категории вещи държавата. Тази разпоредба не може да ползва установяването на собствеността върху процесната вещ, поради липса на елементи от състава на правилото, въз основа на което да се приеме, че процесният метеорит е собственост на българската държава. Разпоредбата предполага заровени, зазидани или скрити вещи със собственик, който обаче не може да бъде установен. Процесната вещ не отговаря на предпоставката за заровена или скрита вещ , както и на тази с наличие на неустановен собственик, поради които на това основание не може да бъде установен нейния собственик. Посочената разпоредба урежда и придобиването на право на собственост върху съкровищата. Би могло да се търси сходство между процесния метеорит и съкровище, което сходство се основава на материалната ценност на обекта. Наличието на такова не обосновава извод, че по силата на чл.91 от ЗС носител на правото на собственост върху обекта е държавата, тъй като съкровището по определение е вещ със собственик. Както беше посочено изискването за собственик, като елемент от придобивен способ, е пречка за прилагането на този способ към настоящия спор.

Своя специфична уредба има и по отношение на собствеността върху отпадъците. Липсва сходство между процесния обект на спор и отпадъците, което да позволи третирането на метеорита като отпадък и съответното прилагане на регулацията на собствеността на отпадъците към процесния случай. Съгласно определителната разпоредба на §1, т.17 от ДР на ЗУО "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Процесният предмет на спор не отговаря нито на определението за отпадък, нито на изискването за наличие на притежател, което обосновава извод за неприложимост на разпоредбите, касаещи притежателя на отпадъци към спора за собственост върху метеорит.

На следващо място, според настоящия съдебен състав липсва основание спорът за собственост върху процесният метеорит да бъде разрешен чрез прилагане на разпоредбите, касаещи културни ценности. Липсва сходство в предмета на уредба на Закона за културното наследство и настоящия метеорит, а и законът не сочи еднопосочно субектът, собственик на културната ценност. Това е така, доколкото законът дава уредба и защита на културното наследство, а същото е посочено като различни видове културни ценности /чл.7 от ЗКН/ носещи белези за човешко присъствие и дейност. Така даденото описания на защитаваните със закона обекти на права изключва приложението на разпоредбите на този закон към установяването на правото на собственост върху процесния обект с космически /неземен/ произход.

Според настоящият съдебен състав не може да намерят по аналогия приложение и разпоредбите, уреждащи правото на собственост върху подземните богатства. Съставът на 4 метеорита дава възможност за търсене на сходство между него и геоложките находища.

Съгласно определителната норма на §1, т.21 от ДР на ЗПБ "подземни богатства" са природни твърди, течни и газообразни минерални и органични образувания и геотермални ресурси в земните недра и минните отпадъци от проучването, добива и първичната им преработка, които е възможно да бъдат използвани в материалното производство. Въпреки наличието на сходства между геоложките находища и забилият се в земята железен метеорит уредбата на собствеността върху находищата не може да се приложи поради обстоятелствата, че неземният обект не може да се приравни на ресурс в земните недра със значението и ползването на подземните богатства.