Определение № 517 от 14.07.2020, Окръжен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.Кюстендил, 14.07.2020 г.

Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА

САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА

КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия

Като разгледа докладваното от младши съдия

Василев в. ч. гр. д. №301 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274

– чл.

279 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. №1696/06.02.2020г. от „***“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от А.А.- директор, чрез процесуалния представител – Т.Ж., адрес: гр. **, против определение от 21.01.2020г., постановено по гр.д. №2523/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.

С атакувания съдебен акт е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№2523/2019г. по описа на ДРС и е прекратено производството по делото.

Въззивникът намира атакувания акт за неправилен и необоснован. Съдът бил дал възможност на молителя по заявлението да предостави становище по извършено плащане и направено възражение в тридневен срок. Такова било предявено в срок, като в него се визирало, че е останала незаплатена сумата от 866,16 лв. неправилен бил изводът на ДРС, че молителят не е изпълнил указанията му и не бил предявен иск.

Акцентира се, че указания за предявяване на иск не били давани на молителя.

Отделно от това едномесечният срок за депозиране на искова молба изтичал на 14.02.2020г., което към момента на постановяване на атакуваното определение не бил изтекъл. Жалбоподателят намира, че е изпълнил указанията на съда и ако съдът е счел, че е следвало да се даде възможност за предявяване на положителен установителен иск е трябвало да го укаже на молителя, вместо постановяване на преграждащо хода на производството определение. На тази база се иска отмяна на атакувания акт като незаконосъобразен. Иска се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Препис от частната жалба е получен от насрещната страна. Отговор в законоустановения срок не е постъпил по делото.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт след заплащане на държавната такса, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

На

22.10.2019г. е депозирано в Районен съд - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „***“ ЕАД срещу В.Д.Д.. С определение от 29.10.2019г. е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Дупница, доколкото в неговия район е постоянния адрес на длъжника. На 28.11.2019г. ДРС издава по това дело заповед за изпълнение на парично задължение в полза на молителя срещу длъжника. До последния е изпратена заповедта като в двуседмичния срок е постъпило възражение срещу нея с пояснение, че задължението е платено. Към възражението са приложени две платежни нареждания. На заявителя е изпратено съобщение, в което е указано, че може да бъде подадено становище по възражението в тридневен срок. Предупреден е, че ако не го направи заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло. В тридневен срок от получаване на съобщението заявителят е представил становище по възражението. На 21.01.2020г. е постановено определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение.

От правна страна съдът установи следното:

Частната жалба е основателна по следните съображения: не е верен изводът на ДРС в атакуваното определение, че със съобщение получено на 14.01.2020г. било указано на заявителя, че 1-месечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе дължимата държавна такса, както и последиците от неизпълнение на възможността.

С въпросното съобщение му е указано, видно от същото, че заявителят следва да представи становище по възражението в тридневен срок, както и предупреждение, че ако не го направи ще обезсили заповедта за изпълнение. В този смисъл заявителят, сега жалбоподател, е изпълнил указанията на съда, видно от предявеното становище. Указания за предявяване на иск в едномесечен срок не са му давани, както и не е предупреждаван за последици от неизпълнението им. Задължението за съда следва от нормата на чл.

415 от ГПК и е следвало да бъде изпратено съобщение до заявителя след получаване на становището му. Верен е доводът на жалбоподателя, че ако съдът е счел, че следва да укаже на заявителя за възможността за депозиране на положителен иск, то срокът за това не би могъл да изтече до датата на постановяване на определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение, тъй като съобщението за представяне на становище е получено на 14.01.2020г., а след него се дължи най-малко още едно уведомяване на заявителя – именно за възможността за депозиране на установителния иск.

Ето защо, на база изложеното, настоящият съдебен състав ще отмени атакувания акт и ще върне делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По разноските:

Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски, но такива в настоящото производството не се дължат.

По обжалваемостта:

С оглед характера на настоящия акт като непреграждащ производството, а напротив, то същият е необжалваем.

Водим от горното, настоящият състав на

Кюстендилския окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от

21.01.2020г., постановено по гр. д. №2523/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.