Решение № 143 от 10.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Монтана, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500143 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *, чрез процесуалния си представител адв. Н. А., МАК, против Решение № 25/17.01.2025 год., по гр.д. № 492/2024 год. по описа на РС Лом.

С посоченото решение съдът на основание чл. 108 от ЗС е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А. Н.” ЕООД с ЕИК *, представлявано от Р.И. - управител, със седалище и адрес на управление: гр. *, обл. *, ул. „*” № *, че ищецът К. Б. с ЕГН ********** от гр. *е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *съгласно КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18 5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. *, обл. *, ул. „*” *, с площ съгласно скица на поземления имот *кв.м., при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: *, *, *и *, и Е ОСЪДИЛ ответника да предаде на ищеца владението върху 58,60 кв.м.

РЕАЛНА ЧАСТ от поземления имот с идентификатор № *, разположена при съседи: север – сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, изток – собствен двор, юг – сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, запад – част от собствен двор към улица „*“ в гр. *, очертана съгласно Скица към експертно заключение с вх. № 11189/09.12.2024 г., изготвено от вещо лице В.В., приложена на л. 67 по делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.

1

Решението се обжалва изцяло, като неправилно от ответника А.Н.

ЕООД, ЕИК *, гр. *.

Счита, че при изяснени факти съдът е достигнал до неправилни правни изводи. Твърди, че между страните не е имало спор кому принадлежи собствеността върху процесните идеални части от процесния имот, в който е монтиран павилион. Именно този павилион фирмата ответник е наела с договор за наем от третото лице Р.Ф., легитимираща се като негов собственик.

Затова ответникът имал валидно правно основание да държи павилиона, а ищецът е следвало да уреди отношенията си с третото неучастващо лице Р.Ф.

На следващо място твърди, че за първата половина на 2024 год. ищецът е получавал от ответното дружество по 300 лв. месечен наем за този търговски обект.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като неправилно и вместо това да постанови решение, с което да се произнесе по същество на спора като отхвърли предявения иск по чл. 108 ЗС.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна К. Б. от гр. *, чрез пълномощника адв. Р. Б., МАК.

Въззиваемият оспорва жалбата, като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва твърденията във въззивната жалба.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.

Н. А., МАК, който поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли да бъде отменено обжалваното решение и исковата претенция бъде отхвърлена.

Претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемият не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на МОС за това са следните:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната жалба доводи. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правна квалификация 2 чл. 108 ЗС – да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор № *съгласно КККР на гр. *, с административен адрес: гр. *, ул. „*” *, с площ от 240 кв.м., а по скица с площ от 257 кв.м. и да бъде осъден да му предаде имота.

С молба от 09.09.2024 год., в хода на делото ищецът е изменил, като е уточнил, че частта от имота, която се владее от ответника и която претендира да му бъде предадена е с площ от 58,60 кв.м. съгласно заключението и приложената скица на вещото лице, изготвило приетата СТЕ. Изменението на иска е прието с определение от открито съдебно заседание на 17.12.2024 год.

За да постанови атакуваното решение РС Лом е приел, че между страните не е спорно, че ищецът е собственик на целия ПИ с идентификатор № *, както и че ответникът ползва находящият се в имота търговски павилион.

Последният през годините е бил собственост на различни лица, като е отдаван под наем за търговски нужди. Като така съдът е приел, че в случая е ирелевантно кому принадлежи собствеността върху движимата вещ – въпросният павилион, няма значение кому принадлежи правото на ползване, нито кое лице го ползва и на какво правно основание, тъй като ответникът не е доказал валидно учредено право на строеж в имота на ищеца или писмено съгласие на собственика на недвижимия имот в него да бъде поставен преместваемият обект. Приел е за спорно между страните единствено това дали ответникът държи павилиона на валидно правно основание, противопоставимо на ищцовото право на собственост.

Приел е за безспорно, че процесният павилион представлява преместваем обект, а не строеж, но е поставен така, че препятства достъпа на собственика до имота. Приел е, че не е установено по делото правно основание, въз основа на което преместваемият обект да е поставен в имота на ищеца, а това, че собственикът на този обект го е отдал под наем на ответника е счел за ирелевантно.

Въз основа на гореизложеното РС Лом е приел, че искът е основателен и го е уважил.

От ангажираните пред първата инстанция доказателства се установява, а и между страните не се спори, че:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, т. *, рег. № */1993, д. № */11.03.1993 год. на нотариус П.Т. при ЛРС, ищецът К.Б. е закупил ДВОРОВО МЯСТО, цялото от 240 кв.м., урегулирано в парцел *-*, кв. *по плана на гр. *, празно, при съседи: ул. *, К.Й.и Н.Й., детска градина и Г.Г.

В сега действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-185/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК имотът е ПИ с идентификатор № *с площ от 257 кв.м., адм.адрес: гр. *, ул. *№ *, урбанизирана територия с начин на трайно ползване ниско застрояване.

На 20.06.2004 год. третото лице К.Н. (вероятно баща на ищеца), като наемодател сключил с третото лице ЕТ „Ц. – Ц. И.“ – с. *, обл. *договор за наем, по силата на който му отдал под наем Павилион от метална 3 конструкция, преустроен в магазин, находящ се в парцел *-*, кв. * по плана на гр. *, за срок от 2 години.

Видно от писмо от 26.01.2024 год. на Гл.архитект на Общ. *, в архива на общината не са намерени строителни документи, както и документи за поставяне на преместваем обект в процесния имот.

Видно от Удостоверение изх. № ТУ-12-107(1)/08.02.2024 год., издадено от Гл.архитект на Община *, сградата с идентификатор № *със застроена площ от 89 кв.м. е съборена.

От своя страна ответникът представя копие от Фактура от 16.07.1991 год., издадена от СП „Горивни и строителни материали“ гр. *за продадена на Г.Г. от гр. *метална барака, намираща се (тогава) до магазин „*“ в гр. *, както и серия договори за покупко-продажба на павилион с адрес: гр. *, ул. * № *за периода 29.05.2014 – 26.10.2022 год., видно от които:

Договор за покупко-продажба на павилион от 29.05.2014 год. с нот.заверка на подписите рег. № */29.05.2014 год. на нот. Д. М., рег. № *в РНК, сключен между третите лица Г.Г. и В.*ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя А.Н., по силата на който дружеството е закупило ПАВИЛИОН находящ се в гр. *, ул. *№ *, с площ от 80 кв.м., представляващ метална конструкция с ламаринен покрив и остъклена витрина с вход от към ул. *, който е разположен в парцел *-*, кв. * по плана на гр. *, собственост на К.Б.;

Договор за покупко-продажба на павилион от 20.11.2020 год. с нот.заверка на подписите рег. № */20.11.2020 год. на нот. Б. К., рег. № * в РНК, сключен между третите лица В. * ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя Т.Т. и последният в лично качество, по силата на който физическото лице е закупило от фирмата си същия павилион;

Договор за покупко-продажба на павилион от 26.10.2022 год. с нот.заверка на подписите рег. № */26.10.2022 год. на нот. Д. М., рег. № *в РНК, сключен между третите лица Т. Т. и Р.Ф., по силата на който втората закупила Павилион находящ се в гр. *, ул. *№ *, с площ от 80 кв.м., представляващ метална конструкция с ламаринен покрив и остъклена витрина с вход от към ул. *, разположен в парцел *-*, кв. *по плана на гр. *, собственост на К.Б..

С Договор за заем за послужване от 10.12.2022 год., сключен между физическите лица Р.Ф. – заемодател и Р. И. – заемател, по силата на който последната е получила за временно (за срок от 5 години) безвъзмездно ползване павилион-магазин на ул. *№ * в гр. *.

С Нотариална покана рег. № */09.06.2023 год. на нот. С.С., рег. № * в РНК, р-н ЛРС, адресирана до ответника А. Н. ЕООД, ищецът, като собственик на недвижимия имот и поставения в него павилион е поискал да му се заплати сумата от 7200 лв. – обезщетение за ползване на имота една година назад, както и месечен наем от 600 лв. занапред, считано от 01.07.2023 год. Поканата е връчена на управителя на дружеството Р.И. на 03.07.2023 год. срещу разписка.

От приетите по делото и неоспорени копия от разписки, изходящи от ищеца К. Б. се установява, че в хода на делото:

4

На 09.03.2024 год. ищецът е получил от Р.Ф., служител на „А.Н.“ ЕООД сумата от 300 лв. – наем за м. Февруари.

На 10.05.2024 год. ищецът е получил от Р.И., управител на „А. Н.“ ЕООД сумата от 600 лв. – наем за месеците Март и Април.

На 10.06.2024 год. ищецът е получил от Р. Ф., служител на „А. Н.“ ЕООД сумата от 300 лв. – наем за м. Май.

Искът е предявен на 07.03.2024 год., исковата молба е вписана в Сл.вп. *на 26.03.2024 год., а на 09.04.2024 год. книжата са получени от ответника.

От приетата в хода на първоинстанционното производство СТЕ, изготвена от в.л. В.В. се установява, че търговският обект е изграден от ПВЦ материали върху метална конструкция, като е с размери: 9,94 м. към улицата и 5,90 м. към двора и площ от 58,65 кв.м.

Видно от писмо от 14.06.2024 год. на Кмета на Общ. *, в общината няма преписка относно регистрация на търговски обект на адрес: гр. *, ул. *№ *на името на ответното дружество.

Основните възражения на въззивника са две – първо, че той е ненадлежен ответник, тъй като е ползвал вещта, поставена в имота на ищеца като държател на валидно правно основание – при завеждането на делото това е бил договор за заем за послужване, сключен с третото неучастващо лице Р.Ф., която му се е легитимирала като собственик на процесния павилион и срещу която евентуално е следвало да бъде насочен иска. И второ, че в хода на делото е сключил неформален договор за наем с ищеца, по силата на който ответникът му е заплащал месечен наем от 300 лв., поради което упражнява държане върху вещта, поставена в имота на ищеца на валидно правно основание.

За уважаването на иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищецът да е собственик, имотът /вещта/ да се владее или държи от ответника и това владеене/държане да е без правно основание.