Решение № 81 от 25.03.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Сандански, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20241250200061 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. Н., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №*** против Наказателно постановление /НП/ N ***/***г. на Началник на РУ Сандански, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.221 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.

2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б .“в“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200.00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП. Твърди се нарушаване на правилата на административно наказателното производство, изразяващи се в непълно и неясно описание на нарушенията, довело в ограничаване правото на жалбоподателя да разбере какви нарушения е извършил. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Двамата поддържат жалбата. Жалбоподателя дава обяснения. Защитника прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения защитника анализира събраните доказателства. Оспорва изводите на АНО относно изложената фактическа обстановка.

Претендира неясна е противоречива на изложените обстоятелства квалификация, като претендира липса на прецизност относно нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП – не е 1 посочено конкретно обстоятелството, с което жалбоподателят не се е съобразил при управлението на МПС. Оспорва се и извършването на нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП, като се претендира, че жалбоподателят е бил принуден да напусне мястото на ПТП, но е съобщил на автопатрул на РУ Сандански и след това се е обадил на тел.112. Иска отмяна на НП, алтернативно – намаляване на наложените наказания до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание административно наказващият орган - Началник на РУ Сандански редовно призован не се явява и не изпраща представител. В писмото придружаващо преписката е направено искане за потвърждаване на НП и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За ТО Сандански при РП Благоевград, редовно призовани не се явява представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Н. против Наказателно постановление /НП/ N ***/***г. на Началник на РУ Сандански е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима

Разгледана по същество е частично основателна.

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и към ***г. е работил като водач на автомобил за разнасяне на доставки към „***“. На ***г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД. Около *** часа Н. управлявал поверения му автомобил в ж.к. „***“ в района на бл.***, с посока на движение към ул. „***“. При спускане по наклон на ляв завой същия не контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, при което автомобилът с предна лява част ударил паркиран на място автомобил марка и модел „***а“, с рег. №***, собственост на свидетелката М., реализирайки ПТП. След удара водачът – жалбоподателя Н. – спрял за момент, след което продължил с автомобила в посока ресторант „***“. Н. се обадил по телефона на управителя на ресторант „***“, като го уведомил за причиненото ПТП. Управителя – свидетеля З. – казал на Н. да продължи с доставките, като той – З. – щял да се погрижи за последствията от ПТП. Преди ресторант „***“ Н. забелязал автопатрул на РУ Сандански в състав служителите Т. и Г.. Н. спрял при тях и ги уведомил за причиненото ПТП, като ги попитал какво да прави. Полицейските служители му казали, че следва да се обади на тел.112 и да се върне на местопроизшествието. Вместо това Н. продължил към ресторант „ където сменил управлявания от него автомобил с друг и потеглил към град Петрич да извършва доставки.

Обадил се отново на управителя – свидетеля З. – и го уведомил, че е говорил със служители на МВР. След това, движейки се към град Петрич в *****часа Н. се обадил на тел:112 и съобщил за причиненото ПТП.

Междувременно ударът от автомобила на Н. и автомобила на М. бил чут от М., която погледнала през прозореца и забелязала автомобил на ресторант „***“ – „Т***“ да потегля от мястото, където била паркирала автомобила си. Слязла от дома си и прегледала 2 автомобила, като установила следи от удар по предната лява част на автомобила. М. се обадила на тел:112 в *** часа и съобщила за настъпилото ПТП, като посочила автомобила който го е причинил. От тел.112 се свързали с РУ Сандански, откъдето оперативния дежурен изпратил на място патрул в състав свидетелите Ш. и В.. На място полицейските служители установили свидетелката М., която им разказала възприетото от нея. С оглед подадената информация, че ПТП е причинено от автомобил на ресторант „***“ Ш. и В. посетили ресторанта. Там разговаряли с управителя З., който заявил, че е запознат със случая. На свидетелите бил показан автомобила управляван от Н. и двамата установили следи от удар по автомобила. От управителя разбрали, че Н. е в град Петрич да извършва доставки.

Изчакали Н. да се върне. Пред полицейските служители Н. заявил, че той е ударил автомобила на М., като не е останал на място защото имал да разнася доставки. От свидетеля Ш. бил съставен на място АУАН серия GA, №***АУАН бил съставен в присъствието на Н. и на свидетеля В.. В АУАН свидетеля Ш. описал времето и мястото на нарушенията, като посочил, че същите се извършени от жалбоподателя Н.. Съставителя на АУАН квалифицирал нарушенията като такива на чл.20, ал.2 от ЗДвП – управление на МПС като не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства за да спря пред препятствие или създадена опасност за движението. ПТП и на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП – участник в ПТП не уведомява компетентните служби на МВР и на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП – не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието. АУАН би съставен в присъствието на свидетеля В. и на жалбоподателя Н., който го подписал без възражения и получил препис от него. В предвидения по закон срок Н. депозирал възражения срещу съставения АУАН. По направеното възражение била извършена проверка и изготвена докладна записка от служител на РУ Сандански, като изводът бил, че възражението е неоснователно.

Въз основа на АУАН – АНО – Началник РУ Сандански – издал обжалваното НП. В НП при идентично описана фактическа обстановка на тази в АУАН АНО направил различни правни изводи и приел, че освен нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП Н. е извършил и нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП- различна правна квалификация от посочените в АУАН. За описаните нарушения от АНО били наложени съответните наказание – за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и за нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. НП било връчено на Н. на ***г., като в предвидения по закон срок – на ***г. била депозирана жалба срещу него.

Така изложената обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обясненията на жалбоподателя съответстват с показанията на свидетелите относно времето и мястото на извършване на нарушенията. Установи се безспорно, че на ***г. Н. е управлявал служебен автомобил – марка и модел „***“ с рег.

№*** в ж.к. „***“, като пред бл.*** е предизвикал ПТП с автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, собственост на свидетелката М.. Безспорно е според съда и че Н. е напуснал 3 мястото на ПТП без да уведоми контролните органи. Действително – на по-късен етап същия е информирал както свидетелите Т. и Г.и – служители в РУ Сандански, така и е подал сигнал на телефон 112. Тези действия на Н. са обаче след като първо уведомява управителя Златинов – и то докато се отдалечава от мястото на ПТП.

Събраният доказателствен материал е непротиворечив относно основните релевантни обстоятелства – кой и кога е управлявал автомобила причинил ПТП и това, дали водачът на автомобила е изпълнил задължението си на участник в ПТП. В този смисъл обясненията на жалбоподателя се подкрепят относно тези обстоятелства от показанията на свидетелите – както на полицейските служители, така и на свидетелката М. и на свидетеля З. Няма противоречия относно начина на провеждане на административно наказателното производство – съставяне на АУАН, подаване на възражение, проверка на подаденото възражение и издаване на НП

Не са налице противоречия относно причиненото ПТП и действията на Н. след това. Съдът приема за безспорно, че на ***г., управлявайки лек автомобил марка и модел „***“ с рег.

№*** жалбоподателят не е съобразил движението на управлявания от него автомобил с условията на пътя – в случая паркиран автомобил – при което е предизвикал ПТП, удряйки с предна дясна част на управлявания от него автомобил предна лява част на паркирания автомобил марка и модел „***“ с рег. №***. Съдът не приема възраженията на защитата, че така направеното описание на нарушаването на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е прекалено общо и възпрепятства жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и как да организира защитата си. Самият жалбоподател твърди различни причини за настъпване на ПТП – без да оспорва крайни резултат на причиняване на същото. Така в подаденото от него възражение Н. посочва, че се е разсеял от паднала доставка в управлявания от него автомобил, отклонил вниманието си и предизвикал ПТП, удряйки паркирания автомобил. В дадените пред съда обяснения пък Н. сочи, че управлявания от него автомобил занесъл вследствие наличие на пясък на платното за движение, поради което и управлявания от него автомобил е ударил паркирания автомобил на свидетелката М.. Същевременно липсват показания на очевидци на самото ПТП – т.е. контролните органи са се ръководили от настъпилия резултат – причиняване на ПТП и са приели, че водачът е управлявал МПС с несъобразена с конкретните условия скорост. В случая такива условия са както автомобил паркиран на пътното платно, ограничаващ възможността за движение, така и наличен по платното пясък. Пътните условия, с което е следвало да се съобразява Н. са и движението по наклон при завой наляво. Т.е. – не е налице едно и обуславящо настъпването на ПТП обстоятелство, което може и следва да се вмени във вина на водача. Безспорно е обаче настъпването на ПТП, което – предвид липсата на данни за други странични въздействия – е резултат единствено и само от несъобразяване скоростта на движение от страна на водача със съществуващите към момента условия:

– релеф – завой наляво при спускане;

- ограничена видимост – предвид движението по завой;

-други обстоятелства – паркиран на платното автомобил и пясък на платното за движение… 4

Задължение съгласно посочената като нарушена разпоредба е водачът да съобразява движението си с всички обстоятелства, включително и такива, които на се изрично посочени. При така установеното съдът приема, че жалбата в тази част е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено. Доколкото за посоченото нарушение в чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е предвидена фиксирана санкция – „глоба“ в размер на 200 лева, съдът не разполага с възможността да коригира същата.

По отношение на нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП наказателното постановление е постановено - в противовес на твърденията на защитата - при правилно приложение на материалния закон. Действително, като диспозитив и в АУАН и в НП е цитирано съдържанието на цялата правна норма, без да е конкретизирано съответното приложение. В обстоятелствената част и на двата акт обаче е посочено в какво се изразява нарушението на Н. – водачът не остава на място и не уведомява компетентния орган. При обсъждане съдържанието на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП следва да се имат предвид предходните разпоредби, които уреждат поведението на водач при ПТП в зависимост от настъпилия вредоносен резултат и поведението на участниците в ПТП. Така т.3 урежда дължимото поведение на водач при ПТП с материални щети, като б.“б“ регламентира поведението на участниците в ПТП при съгласие относно причините за неговото настъпване. При липса на съгласие – в случая с Н. – при условие, че изобщо не е установил чий е удареният автомобил и не е постигнал съгласие с него – същият е следвало да уведоми съответната служба по контрол към МВР и да изпълнява нейните указания… Безспорно е, че като участник в ПТП - и то предизвикано от него – Н. не е изпълнил нито едно от вменените му задължения, поради което и правилно е санкциониран с наказанието, предвидено в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съдът споделя доводите на защитата, че необосновано АНО е наложил предвидените в цитираната разпоредба наказания над техния минимум. Жалбоподателят Н. е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, но, от една страна е бил притиснат от обстоятелствата – задълженията му като доставчик и указанията на работодателя – от друга страна въпреки, че е напуснал мястото на ПТП на един по-късен етап е уведомил съответните органи и не се е укрил, без да е знаел, че свидетелката М. е видяла автомобила причинил ПТП. Съдът не приема задълженията на Н. като доставчик и указанията на неговия работодател за това да продължи изпълнението на поръчките като обстоятелство, изключващо вината му, но това обстоятелство – заедно с последващото поведение на жалбоподателя – съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават налагането на предвидените в закона наказания в техния минимум.