Решение № 396 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20221001001032 по описа за 2022 година

С решение № 64 от 02.08.2022г., постановено по т.дело № 59/2021г. по описа на Окръжен съд –Монтана ЗД „ Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на „Х.Ессерс транспорт къмпани Нидерланд“ Б.В. дан № NL00283711801, с адрес Кралство Нидерландия, 6021-ЕВ Дунвен, ул.“Географ“ №38 сумата от 103 987,99лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпило ПТП на 05.02.2016г. около 21.30 ч. на път Е 79, км 90 + 600, в землището на с.Винище, обл.Монтана, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2021г. до окончателното изплащане, както и направените в производството разноски. Присъдена е и сумата от 37 911,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 134 463,51лв. за периода от 18.05.2018г. до 25.02.2021г. като тази претенция е отхвърлена до пълния й предявен размер от 37948,46лв.

Против това решение в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от дружеството- ответник в първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс“ АД. Със същата се моли решението да бъде отменено в тази му част и въззивният съд да постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенциите. В жалбата се посочва, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Излагат се доводи, че решението е необосновано като съдът неправилно преценил събраните доказателства и разместил доказателствената тежест във връзка с преценката на 1 доказателствената сила на представените от ищеца фактури. Поддържа, че определеното от първата инстанция обезщетение надхвърля действителна стойност на вредата, защото като сума надхвърля стойността на увредената вещ. Счита, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице О. В. , което притежавало необходимата специалност за изготвяне на такава автотехническа експертиза и се позовава на определената от този експерт стойност на автомобила.

На следващо място се излагат доводи в подкрепа на тезата, че по делото няма представени документи, въз основа на които да може да се приеме, че определената от съда сума е именно в този размер. Приложените фактури нямали характеристиките на такъв документ, а и тяхната доказателствена тежест като частен свидетелстващ документ не можела да обвърже ответника.

Прави се оплакване, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за изтекла в полза на ответното дружество погасителна давност. Не било съобразено, че в случая е приложим отмененият КЗ, поради което не може да се приложи ал.9 на чл.378 от сега действащия КЗ, на който текст се е позовал окръжният съд. Нямало данни за признаване на дълга или друго действие, което да прекъсва давностния срок.

Не са изложени оплаквания против частта на решението,с която се присъжда обезщетение в размер на законната лихва.

В проведеното по делото заседание на въззивния съд така изложените доводи се поддържат от процесуалния представител на въззивника. Претендират се разноски Въззиваемото дружество не е подало отговор на жалбата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител е оспорило същата. Претендира разноски за въззивното производство.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от съдебния състав, който е разгледал делото и в рамките на правораздавателната власт на съда.

Първоинстанционният съд не е съобразил нормата на §22 от ПЗР на КЗ съгласно която за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая застрахователният договор е сключен в края 2015г. и претенцията е следвало да бъде разгледана като такава с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ (отм.), а не по чл.432,ал.1 от КЗ в сила от 01.01.2016г. Това обаче не води 2 до недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по очертаното от твърденията на ищца спорно право. Ето защо обжалваният съдебен акт е допустим.

Предвид оплакванията, направени във въззивната жалба пред настоящата инстанция е спорен единствено размерът на дължимото обезщетение, както и дали искът е погасен по давност.

Във връзка със законосъобразността на атакуваното решение, съдът намира следното:

По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 05.02.2016г. около 21.30 ч. на път Е 79, км 90 + 600, в землището на с.Винище, обл.Монтана е настъпило ПТП между товарен автомобил марка МАН с нидерландска регистрация рег.№ *** към който е имало прикачено полуремарке марка Шмитц с румънски регистрационен № *** и лек автомобил марка Фолксваген Голф с рег. № ***. Вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия автомобил В. В .А.. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед от 05.02.2016г., , постановление за прекратяване на досъдебното производство от 30.07.2017г. на ОП-Монтана поради смъртта на виновното лице и др.,съдържащи се досъдебно производство № 109/2016г. по описа на РУ-Монтана.

По делото са приети за безспорни фактите, че отговорността на виновния водач е била застрахована при ответника със застрахователна полица със срок на покритие 10.11.2015г.-09.11.2016г. и че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 30 475,52лв. застрахователно обезщетение.

Представена е електронна кореспонденция между „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД и ЗД „ Бул Инс“ АД във връзка със щета с № 1710009642, заведена от това дружество като пълномощник на ищеца. Ответното дружество представя доказателства, че е била заведена и щета по директно искане от „Х.Ессерс транспорт къмпани Нидерланд“ Б.В., която е с № 1810007502/14.03.2018г. Налична е също фактура за закупуване на товарния автомобил марка МАН, която е с дата 09.12.2011г. Видно от същата цената на закупуване на автомобила е 69 562,90 евро. Представени са също и регистрационните талони както на автомобила, така и на полуремаркето.

По делото е приложено цитираното по-горе досъдебно производство, в което се съдържа снимков материал на увреденото МПС и полуремарке и опис на щетите по същите.

Представени са два документа, които имат характер на оферти за извършване на ремонт на товарния автомобил и на полуремаркето, направени от румънско дружество.

Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно- автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице О. С. В.. От заключението по същата се установява, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лекия автомобил марка Фолксваген, който е бил неправоспособен, управлявал е МПС след употреба на алкохол и при нарушаване на правилата за движение- изпреварване на участък от пътя,на който това е забранено и с движение с превишена скорост. Нанесените по товарния 3 автомобил и ремаркето вреди са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.

При изчислението на вредите вещото лице е взело предвид стойността на закупуване на автомобила – 69562,90 евро и остатъчната му стойност след 5 години експлоатация.

Прието е, че към момента на ПТП стойността на автомобила е била 43 537,02лв.

Експертът е посочил като стойността на вредите, които следва да бъдат отстранени сумата 40229,56лв. – така както е определен от застрахователя. При това положение е направен извод, че след като обезщетението, което следва да бъде изплатено е в размер на повече от 80% от действителната стойност на увредения автомобил, то е налице тотална щета съобразно нормата на чл.22,ал.1 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетения за вреди,причинени на МПС от Наредба 24. При останали годни части втора употреба на автомобила, щетата се приемала на 75% от неговата стойност. Поради това дължимото обезщетение е определено на 32 652,75лв.

От разпита на вещото лице в с.з., проведено на 28.10.2021г. става ясно, че експертът не е изчислявал стойността на полуремаркето.

Тъй като така приетата експертиза е оспорена в частта й относно стойността на влекача, то първоинстанционният съд е допуснал повторна такава в частите, касаещи стойността на влекача и ремаркето. На експертизата са поставени и допълнителни въпроси.

Според заключението средната пазарна цена на влекач от типа, който е увреден при ПТП е 28020 евро,а на хладилно ремарке от такава марка – 37 880 евро към датата на ПТП.

По отношение на стойността на ремонта експертът е посочил, че описаните в приложената от ищеца разбивка на стойностите на материалите, и труда за възстановяване на увредените МПС- влекач марка МАН и ремарке марка Шмитц са реални. Това очевидно представлява препращане към представената от ищеца „разбивка на ремонта“, която съдът цени като оферта за извършване на същия.

Изчислена е и средната пазарна стойност на репатрирането на пострадалите автомобили при процесното ПТП, а именно -3 423,62 евро.

Съдът намира, че двете заключения не се противоречат, а изясняват, макар и частично, различни въпроси, които са от значение за решаване на спора. В първото заключение е даден отговор на въпросите относно механизма на настъпване на ПТП и относно стойността на товарния автомобил марка МАН, определена по реда на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди. Със заключението по втората експертиза е определена пазарната цена на уредените товарен автомобил и полуремарке, стойността на репатрирането им до мястото, където е бил извършен ремонта и е изразено становището на експерта относно отправената оферта за извършване на ремонта, а именно-че посочените цени на частите и броя часове труд са реални,а не завишени.

Съдът намира, че следва да цени приетите експертизи по делото, тъй като при изготвянето им вещите лица са взели предвид наличната по делото информация и са 4 ползвали методи за оценка, които са нормативно установени.

Ищецът е представил фактура за заплатени през месец март 2016г. общо 33 223,94 евро, от които за автомивни услуги 720 евро и сервиз /32 503 евро на дружество със седалище в гр.Орадея, Румъния.

Въз основа на така описаните доказателства първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на претенцията. Отбелязано е, че по делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение- застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите за автомобила,чийто водач е причинил ПТП, настъпването на застрахователно събитие и причиняването на имуществени вреди на ищеца в следствие на това събитие.

По отношение на спорния момент в производството – как трябва да бъде определено застрахователното обезщетение, е посочено, че като се имат предвид заключенията на приетите по делото експертизи, стойността на разходите, необходими за ремонта надвишава 70% от действителната стойност на МПС, то е налице тотална щета.

Счетено е обаче, че след като ищецът е направил ремонт на увреденото МПС и е представил фактури, неоспорени от ответника, то застрахователното обезщетение следва да бъде определено по действителната стойност на вредата. Прието е, че тази стойност съответства на твърдяната от ищеца, а именно – 134 463,51лв. След припадане на сумата, която е заплатена от ответното дружество – 30 475,52лв. са присъдени 103 987,99лв.

За неоснователно е счетено възражението за изтекла в полза на дружество погасителна давност. ответното