Решение № 333 от 12.03.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5962/2025
- Вид
- Решение № 333
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Биляна Великова Видолова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 333 гр. Плевен, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430105962 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99, вр. чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от ***, ***, против Т. И. П., ЕГН: **********, от ***, с предявени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: 20 000 лева, представляваща главница, начислена за периода от 15.11.2023 г. до 10.09.2024 г.; 9628.00 лева възнаградителна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 30.7.2024 г.; 2368,82 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 15.11.2023 г. до 10.09.2024г.; законна лихва върху главницата считано от 25.10.2024г. до окончателно погасяване на дълга, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК № 3098/25.09.2024г. по ч.гр.д. № 5433/2024г. ПлРС в полза на ***.
Ищецът твърди, че издаденият съдебен акт е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 30.01.2025г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между *** и ***, по силата на който вземането, произтичащо от ***, сключен 1 между Банката и Т. И. П., е прехвърлено в полза на ***, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви и това е основанието, на което той, а не ***, предявява иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК. Твърди, че основание на вземането е сключен на 20.10.2023 г. *** между *** и Т. И. П., съгласно който кредиторът е предоставил кредит в размер на 20 000 лв., за общо ползване, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 15.10.2033 г. на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 324,30 лв. Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 38916,00 лв. Предвид обстоятелството, че кредитополучателя не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, в съответствие с уговореното в Договора за кредит, кредиторът е предприел действия по обявяване на дълга по кредита за предсрочно изискуем. До ответника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземания по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил отговор. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответната страна.
В съдебно заседание, с писмена молба, ищецът поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства в заповедното и в исковото производство – Извлечение от счетоводните книги на *** към 10.09.2024г., във връзка с ***, по *** и приложения, Договор за прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. извлечение от Приложение № 1 към този договор от 30.01.2025г., 2 включващо вземането на длъжника, и сключено след издаване на заповедта по заповедното производство, пълномощно за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания към договора за цесия, уведомление за прехвърляне на вземания до ответника.
Поради изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане за това от ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото производство – 639.93лв./327.18 евро- заплатена държавна такса и 110.00 евро – юрк. възнаграждение, съобразено със сложността на делото и изчислено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 1455.99 евро.
По изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във вр. с чл.124 ал.
1 от ГПК, във вр. с чл. 99, вр. чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, ЧЕ Т. И. П., ЕГН ********** от ***, ДЪЛЖИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 20 000 лева/ 10 225.48 евро , представляваща главница, начислена за периода от 15.11.2023 г. до 10.09.2024 г.; 9628.00 лева/ 4 922.55 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 30.7.2024 г.;
2368,82 лева/ 1211.12 евро - мораторна лихва, начислена за периода от 15.11.2023 г. до 10.09.2024г.; законна лихва върху главницата считано от 25.10.2024г. до окончателно погасяване на дълга, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 3098/25.09.2024г. по ч.гр.д. № 5433/2024г. ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК , Т. И. П., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, направените по делото разноски в размер на 437.18 евро, както и разноските 3 по ч.гр.д.№ 5433/2024г. по описа на ПлРС, в размер на 1455.99 евро.
Решението, като неприсъствено, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4