Определение № 4477 от 29.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4477 гр. Варна, 28.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502195 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Л. К., срещу Определение № 11133/18.09.2023г., постановено по гр. дело № 414/2023г. по описа на РСВарна, с което е оставена без уважение молбата й вх. № 63946/29.08.2023г. по рег. на ВнРС за изменение на Решение № 2824/31.07.2023г., постановено по гр. дело № 414/2023г. по описа на РС-Варна, в частта за разноските.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на определението.

Изводът на съда, че ответниците не са станали повод за завеждане на делото е необоснован и противоречи на събраните доказателства.

Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което молбата й за изменение на Решението № 2824/31.07.2023г., постановено по гр. д. № 414/2023г. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските да бъде уважена, като се отхвърли искането на ответниците за присъждане на разноски или да се намали размера на присъдените в тяхна полза разноски или да присъдят разноски и в полза на ищцата, настоящ жалбоподател.

В писмен отговор насрещните страни С. и Д. Я.и оспорват жалбата, считат, че е неоснователна и настояват да бъде оставена без уважение.

Претендират присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са 1 следните:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от М. Л. К. срещу С. С. Я. и Д. М. Я. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

С Решение № 2824/31.07.2023г. съставът на ВРС е отхвърлил предявения от ищцата иск в осъдителната му, с която се иска осъждането на ответниците С. и Д. Я.и да й предадат владението върху 1 / 2 ид. част от ателие „Д„, представляващо самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, подробно описан в решението, като е уважил иска в установителната му част и е приел за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1 / 2 ид. част от гореописания имот, на основание наследствено правоприемство от Любомир Веселинов Захариев, б. ж. на гр. Варна, починал на 26.05.2022 год. С решението, съобразно резултата от делото съдът е осъдил ищцата М. Л. К. да заплати на ответниците С. и Д. Я.и, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от общо 3 800 лева – съдебни разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Изложил е и съображения, че с поведението си двамата ответници не са оспорили правото на собственост на ищцата върху 1 / 2 ид. част от процесния имот /ателие/ и не са дали повод за предявяване на иска по чл. 108 ЗС, включително и в установителната му част.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана молба от ищцата М. К. за изменение на решението в частта му за разноските, като е претендирала искането на ответниците за присъждане на разноски в тяхна полза да се отхвърли (да не се присъждат в тяхна полза разноски) или да бъде намален размера на присъдените в тяхна полза разноски, или да бъдат присъдени разноски и в полза на ищцата. Навела е доводи, че ответниците са станали причина за завеждането на делото.

С обжалваното определение молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение по съображения, че ответниците не са оспорвали собствеността на ищцата, вкл. и извънсъдебно и не са дали повод за предявяване на ревандикационния иск, вкл. и в установителната му част, а искът в осъдителната му част /искането й за предаване на владението/ е отхвърлено, при което и ищцата дължи разноски на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

При тези данни съдът счита, че определението е правилно.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая след като ревандикационният иск в осъдителната му част е отхвърлен това означава, че искът е отхвърлен изцяло, доколкото водещото при предявяването на ревандикационния иск е предаване на владението върху вещта. За да се приеме, че искът по чл. 108 ЗС е частично уважен следва да е налице осъдителен диспозитив за предаване владението на съответна част от вещта, което в настоящия случай не е налице. Поради изложеното право на разноски за производството имат само ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но не и ищцата.

2

Не са налице и предпоставките за намаляване поради прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение по направеното от ищцата в първата инстанция възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение е в рамките на установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.

В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба против него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Искането на ответниците по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото частно производство е неоснователно по следните съображения:

Съгласно трайно установената съдебна практика производството по чл.

248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт относно разноските, поради което и не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното разноски за настоящото производство в полза на ответниците по частната жалба не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Л. К. от гр. Варна срещу Определение № 11133/18.09.2023г., постановено по гр. дело № 414/2023г. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата й вх. № 63946/29.08.2023г. по рег. на РС-Варна за изменение на Решение № 2824/31.07.2023г., постановено по гр. д. № 414/2023г. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4