Решение № 5256 от 11.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………… г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, III „В” състав в публично

заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа

докладваното от младши съдия Коева гр. д. № 12748/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството

е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

В В В В В В В В В В РЎ

решение № 398061/02.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 40875/2017 г., по описа на СРС, 90 ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК, че "Ю.Б." АД дължи на "Х." ЕООД на

основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 20 лева, представляваща сума, с която ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на ищцовото дружество, чрез удържането й от служебно закрита от ответника банкова сметка ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12246/2017 г. по описа на СГС, като искът е отхвърлен за сумата от 7385, 80 ле. – претенция за неоснователно обогатяване, представляваща наличност по служебно закрита без основание от ответната банка, банкова сметка *** : ***, която сума не е била върната на вложителя.

         Ищецът

е депозирал в срока по чл. 259, ал.

1 от ГПК въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения иск. Жалбоподателят излага твърдения за недопустимост и неправилност на решението на СРС. Поддържа, че банката е представила извлечение по сметка, което не представлява банкова сметка, ***едомяване на кредитора, тъй като никъде в представените пред СРС покани не е посочен номер на банкова сметка. ***, че ответнкът е следвало да открие сметка в друга банка, а не при себе си, тъй като следва да осигури на кредитора възмобността да получи дължимото без да зависи от волята на длъжника. Поддържа, че дори и да се приеме, че е вложена сумата, неоснователно е удържана сумата от 20 лв., а съгласно чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части. Искането към съда е да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго, с което да бъде уважен предявеният иск изцяло. Претендира разноски.

В В В В В В В В В В Р’

срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от "Ю.Б." АД с твърдения за неоснователност на изложеното в нея. Поддържа се, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. Искането към съда е да потвърди решението.

В В В В В В В В В В Р’

законоустановения срок е постъпила и частна жалба от “З.К.” ЕООД, с която се обжалва Определение № 33142 от 23.05.208 г. постановено по гр.д. № 33074/2017 г., 67 –ми, с-в при СРС, с което е оставена без уважение молбата на ищцовото дружество за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се, че определението е неправилно и се прави искане за неговата отмяна.

В В В В В В В В В В Р’

законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на “Ю.Б.” АД, с който се оспорва жалбата.

           Софийски

градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

В В В В В В В В В В В В

Относно правната квалификация:

Съдът не е обвързан от правната квалификация,

която ищецът посочва в исковата си молба, напротив задължение на съда е с оглед изложените в исковата молба твърдения и искания, сам да определи правната квалификация по спора, с който е бил сезиран. Поради това, без оглед как е квалифицирано спорното право в исковата молба, съдът, разглеждащ спора по същество сам трябва да определи точната правна квалификация, като има предвид изложените правопораждащи факти. В настоящия случай ищецът е изложил фактически твърдения, според които е имал открита банкова сметка ***, а през месец 11.2016 г. законният му представител е установил, че банковата сметка на дружеството е закрита без негово съгласие, знание и при липса на основание за това, като с това действие е присвоена от ответника сума без правно основание.

В В В В В В В В В В В В В

Настоящият саъдебен състав намира, че според така изложените твърдения от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба се касае до неизпълнение на задължения произтичащи от договор за влог, които изключват приложното поле на института за неоснователното обогатяване.

В В В В В В В В В В В В В

 Следва да се отбележи, че вземанията

за връщане на неоснователно обогатяване нямат договорен характер, даже когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорни задължения, което се прави не по силата на договора, а по силата на неговата нищожност, унищожаемост с обратно действие или разваляне или поради неосъществяването му. Съгласно задължителните указания дадени с т. 1 на ППВС № 1/28.05.1979 г. при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1

ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие. В исковата молба не се съдържат твърдения за разваляне или унищожаване на договора между страните, поради което оплакванията във въззивната жалба в този смисъл се явяват неоснователни.

               Съобразно

гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че съдът по същество е дал неправилна квалификация на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 420 ТЗ вр. чл. 250, ал. 1 ЗЗД, като го е

квалифицирал като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но произнасянето му е в рамките на твърдяните факти, поради което решението е допустимо, а спорът следва да се разреши при правилната квалификация - за реално изпълнение на задължението на влогоприемателя по договор за влог да върне вложеното на влогодателя. Следва да се отбележи, че на страните са били дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест, а СРС се е произнесъл по въведения спорен предмет на делото, разгледал е именно претендираното от ищците право, съобразно въведените основание и петитум на иска.

               Ето защо, съдът намира постановеното от СРС, 90 ти състав, решение за валидно и допустимо.

               Съгласно

чл. 420, ал. 1 ТЗ с договор за банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, влогодателят може всякога да поиска връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време.

В В В В В В В В В В В В

Безспорно по делото е, че между

"Х." ЕООД и "А.Б.– клон България" КЧТ е сключен договор за банково обслужване чрез бизнес пакет, като на името на ищцовото дружество била открита банкова сметка. ***о обслужване чрез бизнес пакет с направено отбелязване в него, че банковата услуга включена в пакета е за разплащателна сметка и интернет банкиране. В договора страните са уговорили, че с подписването му се активира действието на Рамковия договор за платежните услуги, предоставяни от "А.Б.– клон България".