Решение № 213 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110112545 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на П. И. Х., ЕГН **********, с адрес: *, лично и в качеството й на майка и законен представител на детето С. Т. С., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита спрямо молителката и детето, от ответника Т. С. С., ЕГН **********.

В молбата се твърди, че П. И. Х. и Т. С. С. са съпрузи и от брака им е родено детето С. Т. С..

Конкретно майката П. И. Х. лично за себе си и от името на детето С. Т. С., ЕГН ********** е декларирла следните релевантни актове на насилие спрямо тях, извършени от ответника Т. С. С.:

„На 22.09.2025 г., около 2-З ч. през нощта, Т. С. С. ми нанесе ритник в гърба, в присъствието на детето, като това се случи в планината, в семейната къща на майка ми Д. Ц., където гостувахме заедно с детето. През тази нощ детето, което тогава бе на годинка и седем месеца, имаше силни колики и плачеше постоянно. Аз станах от леглото, светнах лампата и започнах да търся капките, които давам на детето за коликите. Т. С. взе детето на ръце и ми изсъска през зъби: „Изгасни лампата веднага!” Аз изгасих лампата и миг след това, в тъмното, усетих силен ритник в гърба, който ми нанесе съпругът ми. Много ме заболя, но се страхувах да не продължи и си легнах. На сутринта споделих случилото се с майка ми.

След два дена, на 24.09.2025 г., в дома ни, през нощта, Т. С. С. стисна толкова силно пръстите на едната ми ръка, че аз изпищях от болка, а пръстите ми посиняха. През тази нощ се наложи да сложим капки за нос на детето, което явно беше настинало. Съпругът ми искаше той да сложи капките, отново, недоволен от мен, ми изсъска: „Много си проста, не си полезна, за нищо не ставаш”, след което ми стисна пръстите на ръката до посиняване. Напсува ме, заплаши ме, че ще ми се „случат случки”.

На 09.11.2025 г., излизайки от дома си на разходка с детето, Т. С. С. се изнерви, че 1 съм се „бавела” с приготвянето на багажа, вдигна юмрук към мен и ми каза: „Виждаш ли го? Ей с този юмрук ще ти избия зъбите!” Опита се да ме ритне, докато държеше детето, но аз успях да се отдръпна. Не спираше да ме обижда. Много се уплаших, обадих се на майка ми и баща ми, а също и позвъних на тел. 112. Това се случи към 12.30-13.00 часа.

Малко по-късно пред нас пристигна полицейски екип, но Т. беше вече отишъл на детската площадка да разхожда детето. Полицаите съставиха протокол, който аз подписах, като записаха и неговите данни.

На 27.11.2025 г., в дома ни, към 1.00-1.30 часа през нощта, Т. С. С. ми хвана ръцете, като ме обездвижи и ми удари два шамара по двете бузи, като нахлу в тоалетната, докато бях седнала на тоалетната чиния. През тази нощ, докато детето вече спеше, го помолих тази нощ той да стане към 2.00 часа и да ме отмени в нощното хранене на детето, защото три нощи поред не бях спала и вече нямах сили. Той ми отказа, като ми заяви, че това е мое задължение, той бил на работа на другия ден и трябвало да бъде адекватен. Легнах си, като оставих лампата в коридора да свети. Влязох в тоалетната.

Малко след това Т. влетя изведнъж в тоалетната, и както бях седнала на тоалетната чиния, ми хвана ръцете, обездвижи ме и ми зашлеви два шамара по двете бузи. Изсъска ми през зъби: „Ако не беше С., досега да съм те очаткал!” Разтреперих се от страх, обадих се на майка ми, макар и през нощта...едва изкарах тази нощ и на другия ден майка ми ме прибра с детето в дома си. От тогава съм при нея, като при заминаването ми не посмях да взема никакъв багаж, нито мой, нито на детето, не смея и в момента да се върна в дома си, защото се страхувам неистово от съпруга си, действията му са непредсказуеми, а той не спира да ми звъни по телефона и да ми поставя ултиматуми и да ме заплашва и манипулира!

На 28.11.2025 г., след получено странно съобщение по телефона на майка ми, установихме, че е включено проследяващо устройство. Консултирахме се със специалист и намерихме едно миниатюрно устройство, поставено в бебешката чанта на детето. Смея да твърдя, че същото е поставено за мен от съпруга ми Т. С. С., за да ме следи!“ Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период, осъществени през месец май 2024 г., около Великден на 2024 г., предизвикват страх за живота и здравето на молителката и на детето, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.

В хода на о.с.з. молителите, редовно призовани, явява се лично П. И. Х..

Представлява се от адв. З. С., чрез която поддържа сезиралата съда молба и моли за уважаването й, вкл. от името на двете деца.

Ответникът, редовно призована за същото о.с.з., явява се лично. Признава декларираните актове на насилие. Изразява съжаление. Обещава да съобрази поведението си за в бъдещ, като моли за прошка.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до три месеца преди сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за възпитателските и родителските качества и способности, на който и да било от родителите.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира 2 както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано – по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.

В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителите насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН има по своята правна същност представлява доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.

В разглеждания казус молителите твърдят, че на 22.09.2025 г., 24.09.2025 г., 09.11.2025 г., 27.11.2025 г. и 28.11.2025 г. в семейното им жилище, находящо се в *, по отношение на тях са осъществени актове на физическо и психо-емоционално насилие от ответника, който не се спори по делото, че е съпруг на П. И. Х. и баща на детето С. Т. С., родено от брака им, които факти се установяват и от представените удостоверения за сключен граждански брак раждане на детето.

В случая агресивното поведение на ответника на процесните дати в гр. В., от една страна, не се опровергава от последния, доколкото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, от друга страна, се признават от ответника.

Горепосочените случаи, анализирани съвкупно, проявяват белези на физическо, психическо и емоционално противоправно деяние на ответника, пряко към молителката П.

И. Х. и косвено към детето, поради което и тъй като не могат да бъдат толерирани, те са съставомерни по ЗЗДН. За тях следва да се даде защита на пострадалите, която освен да я превентира следва да даде ясен сигнал на ответника за недопустимост на такова поведение.

Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност, последици. Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.

Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като съдът не е обвързан от поисканите от пострадалото лице мерки. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката няма за цел да го превъзпита /макар косвено да може да се постигне подобен ефект/, а да преустанови, евентуално да предотврати по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице.

В конкретния случай се касае за упражнено физическо и психо-емоционално насилие пряко върху молителката, в присъствието на детето С., което се отличава с висок интензитет на въздействие върху пострадалите лица, имайки предвид обстоятелството, че физическото насилие е обусловило чувство на болка и страдание; актовете на насилие са осъществени в присъствието на малолетното момиче, което било едва на годинка и няколко месеца.

Крайният извод на съда е, че следва да се вземат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 от ЗЗНД за срок от 12 месеца за П. И. Х. и за срок от 3 месеца за детето С. Т. С. при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19 от ЗЗДН по арг. от чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, т.е. за срок от 11 месеца за П. И. Х. и за срок от 2 месеца за детето.

При определяне на срока съдът съобрази самопризнанието на ответника; изразеното 3 съжаление и желанието му да се поправи и превъзпита, които съдът квалифицира като смекчаващи отговорността му обстоятелства, като само за пълнота следва да се посочи, че при липса на тези фактори срокът несъмнено би следвал да бъде определен за 18 месеца – максималният.

По отношение на детето съдът съобрази, че пряко насилие над него не е осъществено.

Отделно, ограничаването на контактите на бащата с детето за по-продължителен период от време, при липса на поведение на родителя, което да представлява пряка опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, не е в интерес на последното и е в разрез с правото му на семеен живот по чл. 8 от ЕКПЧ.

Следва да се отбележи, че сама по себе си мярката по т. 1 е безсрочна и всяко нейно нарушение ще съставлява /обективно/ престъпление по Наказателния кодекс, което е основание за реализирането на наказателната отговорност на ответника чрез налагане на углавно наказание „лишаване от свобода“ – арг. от чл. 296 от НК.

Относно съдебно-деловодните разноски:

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна следва да се присъди държавна такса в размер от 25.00 лева, която остава в тежест на ответника.