Решение № 2 от 10.01.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

10.01.2022 град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

15.12.2021 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Бонка

Василева от Окръжна прокуратура

- Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

131 по описа за

2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от

„Напоителни системи” ЕАД, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор инж.Д. Ч., против Решение №49 от 01.09.2021 год., постановено по АНД

№174/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено наказателно постановление №НЯСС-108 от 17.06.2021 год., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София.

Касаторът заявява в жалбата, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като излага съображения за това. На първо място, счита, че е изтекъл предвидения в чл.34 от ЗАНН преклузивен срок за съставяне на АУАН, като сочи, че съгласно трайната съдебна практика, преклузията погасява възможността за реализирането на отговорността и следователно, изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо/Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 год. по тълк. дело

№1/2014 год. на Върховен административен съд/. Сочи се, че тримесечният срок за съставяне на АУАН се отнася както за случаите, когато едновременно с откриване на нарушението се открива и неговия извършител, така и за случаите, когато към момента на констатиране на нарушението, неговият автор е неизвестен с уговорката, че в последния случай, АУАН може да се състави в тримесечен срок от установяване на авторството на нарушението, но не по-късно от изтичането на една година от извършването на нарушението, съответно две години - за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения и че срокът започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Излага се и довод, че бездействието на този орган повече от три месеца е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя и че в тази връзка била и трайната съдебна практика, съгласно която, при бездействие на органа, който е открил нарушението, ЗАНН не предвижда нов самостоятелен тримесечен срок за съставяне на АУАН при настъпването на допълнителни факти. В случай на несъгласие с така направените възражения, касаторът моли в жалбата да се приложи разпоредбата на чл.28, буква „а” от ЗАНН. Отделно от горното, касаторът счита, че следва да се има предвид, че в случая, от страна на актосъставителя не е приложена цитираната в обжалвания АУАН, Заповед №А-237/08.06.2020 год. на председателя на ДАМТН и в този смисъл счита, че е налице нарушение на представляваната институция, на разпоредбата на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН, като твръдси, че в цитираната по-горе заповед не ставало ясно, дали актосъставителят, с оглед на заеманата от него длъжност, е оправомощен изрично да съставя и актове, както и че в тази връзка, според трайната съдебна практика, това се явява съществено процесуално нарушение и съответно съответният акт е незаконосъобразен. С оглед изложеното, касаторът моли в жалбата, настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени Решение №49 от 02.09.2021 год./решението всъщност е от 01.09.2021 год./, постановено по

АНД №174/2021 год. по описа на Районен съд –

Момчилград, с което е потвърдено наказателно постановление

№НЯСС-108 от 17.06.2021 год., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, без в жалбата да е направено някакво друго искане.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - „Напоителни системи” ЕАД, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, не се представлява.

Ответникът по касация – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, редовно призован за съдебното заседаснтие, не се явява и не се представлява. От изразява становище по жалбата. От пълномощника на същия - Е. В. З. – ***, юрист при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, е депозирано писмено становище, в което счита за неправилни и необосновани твърденията на касатора за неспазване на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, както и твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че нарушението е било установено с допустимите в административнонаказателния процес доказателства, като в конкретния случай не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В становището се иска касационната инстанция да остави в сила Решение

№49 от 02.09.2021 год., постановено по АНД

№174/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград и да потвърди като правилно и законосъобразно процесното НП, като присъди деловодни разноски на ответника.

В условията на евентуалност, при условие, че касационната инстанция уважи жалбата, моли адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора да бъде присъдено в размер към законовия минимум.

Представителят на

Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че не са налице всички изложени в нея доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт. Счита също, че събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд правилно са обсъдени, като намира, че е правилен и направеният правен извод от съда, за осъществен състав на административно нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, конкретно при съставянето на акта, каквито са доводите в касационната жалба и че такива са били изложени и пред Районен съд

– Момчилград. С оглед оплакванията за нарушения на чл.34 от ЗАНН, както и на чл.40 и чл.42 от ЗАНН счита, че следва да бъдат взети предвид изложените съображения от първоинстанционния съд в тази насока, които намира за правилни. С оглед изложеното, предлага съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Момчилград.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното

Решение №49 от 01.09.2021 год., постановено по

АНД №174/2021 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление

№НЯСС-108 от 17.06.2021 год., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, с което, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите/ЗВ/, на „Напоителни системи” ЕАД, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.2 от Закона за водите/ЗВ/.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.11.2020 год. била извършена проверка от свидетевите Ц.И. и Д.К. - служители в РО „НЯСС” - Южна централна България при ДАМТН, с месторабота в ***, на язовир „***”, намиращ се в имоти, находящи се в землищата на селата

*** и ***, ***, собственост на жалбоподателя „Напоителни системи” ЕАД, за установяване на изпълнението на предписания за изпълнение на мерки за осигуряване на безопасна експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, дадени с Констативен протокол с №08-02-65 от 04.06.2020 год., както следва:

1. „Да се премахне храстовидната растителност по водният и въздушният откос”, с краен срок за изпълнение - 28.09.2020 год., като при проверката се установило, че тези предписания не били изпълнени. При проверката, която била осъществена чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, посочените служители на ДАМТН констатирали, че техническото състояние на язовира и съоръженията към него е същото, каквото е било описано в посочения контстативен протокол, т.е. че не са били извършени предписаните действия. За установеното при проверката бил съставен Констативен протокол №08-02-200 от 19.11.2020 год. При извършване на проверката на място не присъствал представител на дружеството-жалбоподател, но самият протокол бил изпратен с писмо на дружеството и респ. бил получен от него и жалбоподателят бил запознат с предписанията и сроковете за изпълнение. Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, че даденото предписание не е изпълнено, приели, че това е нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, а субект на нарушението е собственикът на проверения обект, за което бил съставен от служител на ДАМТН, АУАН №08-082 от 22.12.2020 год. против дружеството-жалбоподател.

АУАН бил съставен за това, че на посочената по-горе дата, „Напоителни системи” ЕАД, в качеството си на собственик на язовира, не е изпълнил дадените, на основание чл.190а, ал.1, т.З от Закона за водите, предписания: „Да се премахне храстовидната растителност по водният и въздушният откос”, с краен срок за изпълнение 28.09.2020 год. Актът бил съставен в присътввието на упълномощено лице на нарушителя и бил редовно връчен на представителя на нарушителя, като същият посочил, че има възражения по него. В законоустановеният срок били депозирани възражения от дружеството и по възражението становище изразил актосъставителят, който посочил, че същото е неоснователно. АНО също приел, че възражението е неоснователно и въз основа на така съставеният АУАН, било издадено наказателно постановление №НЯСС-108 от 17.06.2021 год. от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000 лева, за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. АНО приел, че случаят не съставлява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с оглед установените факти и обстоятелства, наложил наказанието в минимален размер.

Изложената фактическа обстановка районният съд е установил от представените по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, констатациите, до които cа достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като безпротиворечиви и логически последователни, както и съобразени с останалите доказателства по делото.

При така установените факти, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е подадена в законоустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. На следващо място съдът е констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт, како е посочил, че съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 и следв. от ЗАНН, налице е описание на нарушението с основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. На следващо място, приел е, че не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, т.к. при съставянето и предявяване на акта, чрез овластено за целта лице, е осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място е приел, че са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние - бездействие, а именно неизпълнение на предписание и че от това стават ясни твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и за датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок и че в този смисъл са неоснователни възраженията на дружеството- жалбоподател, Съдът е посочил, че датата на извършване на нарушението е 29.09.2020 год., а откриването на нарушението е 19.11.2020 год., като АУАН е съставен на 22.12.2020 год. На следващо място районният съд е посочил, че АУАН е съставен от длъжностно лице от състава на АНО, което изрично е оправомощено за това и в този смисъл е представената Заповед №А-237 от 08.06.2020 год. на председателя на ДАМТН, поради коекто е приел, че възражението за липса на материална компетентност на актосъставителя е неоснователно. Посочил е, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.