Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4184 от 26.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7798/2021
Вид
Решение № 4184
Подписан
26.07.2023
В сила
30.08.2023
Състав
Гергана Живкова Троянова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.144, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.345а · Наказателен кодекс
  • чл.111 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.113 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4184 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20211100107798 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от „АЛД А.И.“ ООД, вписано в регистъра на търговските дружества в Р.Италия, срещу Е. И. П., за установява на обстоятелството, че ответницата не е собственик на л.а. „Тойота РАВ 4“ с рама JTMDJREV80D071432 с рег.№ ******* в Италия, който автомобил е собствен на дружеството, но след кражбата му бил продаден с неистински документ на ответника като л.а. „Тойота РАВ 4“ с рама JTMDJREV00D045378 и рег.№ ******* в България.

Ищецът твърди, че горепосоченият автомобил бил закупен от дружеството и стопанисван от него, като обичайното му местопребиваване било в Р.Италия, където дружеството осъществява търговска дейност с отдаване под наем и на лизинг на моторни превозни средства. Пояснява, че л.а. „Тойота РАВ 4“ с рама JTMDJREV80D071432 и с рег.№ ******* бил отдаден под наем на италиански гражданин, който съобщил, че превозното средство било откраднато по местодомуването му в гр.Рим за времето от 18.00ч. на 17.04.2017г. до 08.30ч. на 18.04.2017г. Посочва, че бил подаден сигнал, а автомобилът бил вписан в Шенгенската информационна система (ШИС). Заявява, че при издирването автомобилът бил открит на територията на Р.България при предприети действия от ответника Е. И. П. за регистриране на същия, при което било установено, че оригиналният идентификационен номер на рама и номер на двигател били заличени и нанЕ.и други такива. Пояснява, че автомобилът бил иззет като веществено доказателство по 1 образуваното наказателно дело, като след извършване на необходимите процесуалноследствени действия с него задържането му вече не било необходимо. Ето защо, ищецът отправил искане до СРП за връщането му, но му било отказано с довод, че купувачът ответник също е заявил такава претенция, поради което с оглед възникналия спор относно собствеността СРП била длъжна да пази вещта до изясняване на спора със съдебно решение (чл.113 НПК). Именно с твърдение, че със заявената претенция от ответницата да й бъде върнат автомобила се оспорват правата на ищеца, дружеството обосновава правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск.

Претендира разноски.

Ответницата оспорва исковата претенция, като счита вещта за своя на две основания: на деривативно – сключен договор за покупко-продажба в изискуемата от закона писмена форма с нотариално заверени подписи, евентуално на оригинерно основание – добросъвестно и възмездно придобиване владението на вещта. Претендира разноски.

За яснота на изложението следва да се посочи, че първоначално ищецът е предявил наред с иска срещу Е. И. П. обективно кумулативно съединен с него иск по чл.108 ЗС срещу Прокуратурата на Р.България, обоснован с твърдение, че този ответник задържа автомобила и следва да бъде осъден да го предаде. С определение от 21.03.2022г., влязъл в сила на 28.03.2023г., като потвърден по инстанционен контрол, производството по иска срещу ПРБ е било прекратено като образувано по недопустим иск. Съдът е приел, че ПРБ не оспорва правата на ищеца, но при възникнал спор относно собствеността на иззетата вещ, то на основание чл.113 НПК този орган е длъжен да съхранява вещта до изясняване на спора и да я предаде на действителния собственик. Ето защо, съдът е счел, че предаването на владението ПРБ осъществява въз основа на влязлото в сила решение и не е материално-правно и процесуалноправно легитимиран да отговаря по ревандикационен иск при тези факти.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Установява се от приложено извлечение от Италианския търговски регистър към Камарата по търговия, индустрия, занаяти и агрокултури, че дружеството ищец е регистриран субект от 1991г.

Видно от приложен сертификат за собственост № 17/А717316W, издаден от публичния автомобилен регистър на Р.Италия, Областна служба Рим, л.а. „Тойота РАВ 4“ с рама JTMDJREV80D071432 и с рег.№ ******* е с първа регистрация от 27.10.2016г. и е собствен на „АЛД А.И.“ ООД. Заплащането на вещта е удостоверено с приложена по делото фактура от 26.10.2016г. В сертификата е вписано, че автомобилът е бил предмет на посегателство – кражба, което обстоятелство е отразено на 19.04.2017г.

2

Доказва се, че този автомобил е бил предмет на кражба, извършена в гр.Рим за времето от 18.00 ч. на 17.04.2017г. до 08.30ч. на 18.04.2017г., за което е подаден сигнал от А.Б., ползващ автомобила под наем от собственика му „АЛД А.И.“ ООД, за което е съставен протокол от Полицейско управление в Рим. На същата дата е бил обявен за издирване по сигнал в ШИС.

Установява се от приобщените по делото материали по ДП № 225 ЗМК – 437/20 на 01 РУ-МВР, пр.пр.№ 53592/2019г. на СРП, че на 27.12.2018г. при регистрация на автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег.№ ******* в КАТ – Пловдив служители се усъмнили, че номерът на рама е бил подправен, заради което превозното средство било задържано и образувано досъдебно производство № 181/2018г. на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив за извършено престъпление по чл.345а НК - заличаване или подправяне на идентификационен номер на МПС. От назначена техническа експертиза било установено, че сертификатът, послужил за първоначално регистриране на автомобила в България, при което му е даден рег.№ *******, е неистински документ.

От назначена по ДП химическа експертиза било установено, че номер на рама JTMDJREV00D045378 е изпълнен с нестандартен шрифт, производствената табела, на която е отразена, не е оригинална, а същото важи и за номера на двигателя. Установени били единствено оригиналните стикери на въздушните възглавници, които също са индивидуализиращ белег и по които е било направено запитване до производителя за автомобил с какъв номер на рама и двигател са били вложени, от където е постъпило писмо от 13.03.2019г., че същите са в оборудването на л.а. „Тойота РАВ 4“ с рама JTMDJREV80D071432.

Видно от писмо от 01.04.2022г. на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – МВР, осъществяващо функциите на бюро СИРЕНЕ за страната, след установяване на оригиналният номер на рама е поискана информация относно издирван автомобил с така посочената идентификация, при което било установено, че това е обявеният за противозаконно отнет автомобил на ищеца.

Представени за документи, с които автомобилът е бил регистриран в България с рег.№ ******* по заявление на Д.Ф..Ф от 28.04.2017г., който разпитан е заявил, че е получил парична сума срещу съгласието му на негово име да се регистрира превозно средство, но не стопанисва вещта.

Приложени са документи, видно от които Д.Ф..Ф и съпругата му са продали същия автомобил на ответницата Е. И. П. с договор от 18.12.2018г. с нотариално заверени подписи на страните по него, като автомобилът е бил иззет от купувача и предаден на разследващите органи на 27.12.2018г., за което е съставен протокол. При разпит ответницата е заявила, че е харесала автомобила на паркинг на кв.Горубляне – София и се е свързала на посочения номер с продавача, с когото се явили пред нотариус за подписване на договор, като не е имала съмнение относно това, че 3 продавачът е собственик, тъй като представил документи за автомобила.

С постановление от 30.11.2020г. на СРП по пр.пр.№ 53592/2019г. е било отказано на ищеца връщане на вещта с довод, че такова искане е отправено от купувача на автомобила, поради което и на основание чл.111 НПК вещта се задържа до установяване на собственика.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разрешение по ТР № 8/2013г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ето защо, в производството по този иск ищецът е следвало да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

При твърдение на ищеца, че ответникът оспорва правата му на собственост по отношение на процесния автомобил и доказването на това твърдение с представения договор за покупка на вещта от ответника и постановлението на СРП, което потвърждава искане на ответника да й бъде върната вещта, тъй като я счита за собствена, то за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Не бе доказано в процеса, че ответницата Е. И. П. е собственик на процесното превозно средство.

На първо място се твърди, че е придобила автомобила въз основа на договор с нотариално заверени подписи на страните по него. Този договор е част от образуваното ДП и е приобщено по делото доказателство. Установи се обаче, че закупеният от Е. И. П. автомобил е собствен на ищеца, а не на праводателя й. Изводите на съда се обосновават с приложените от ищеца документи за закупуване на автомобила, съставения полицейски протокол за кражбата му в Рим, издирването му и установяването му на територията на страната. Видно е от материалите по делото, че автомобилът е бил със заличени данни на идентификационен номер на рама и нанЕ.и подменени данни в цифрите. Установено бе, че оригиналният номер на рама, даден от производителя, е отразеният в документа за собственост, предоставен от ищеца, като обстоятелството е било удостоверено от производителя чрез запитване по реда на международното оперативно сътрудничество. Идентификацията е направена по номер на въздушните възглавници, съдържащи уникален сериен номер. Макар ответницата да няма съпричастност към извършеното престъпление по чл.345а НК, то същата търпи последиците от него, тъй като не би могла да придобие вещта от несобственик на така твърдяното деривативно основание.

На второ място се твърди, че ответницата е станала собственик на автомобила 4 като негов добросъвестен владелец, тъй като е придобила вещта на възмездно основание, макар и от несобственик, но без да е знаела за това. Фактите, на които се позовава ответницата, осъществяват фактическия състав на чл.78, ал.1 ЗС, предвиждащ оригинерен способ за придобиване на движими вещи. Съгласно тази норма който придобие по възмезден начин владението на движима вещ на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП сключването на договор за продажба на МПС, което е регистрирано в страната, каквото е процесното, следва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите, т.е. това е форма за действителност и липсата й прави сделката нищожна. Предвид изложеното, правилото на чл.78, ал.1 ЗС не може да се приложи в настоящия случай (така в решение № 254/10.01.2012 г. по гр. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 76/16.05.2017 г. по гр. д. № 2926/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 66/18.07.2016 г. по гр. д. № 5967/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.), като правилото важи без оглед на изтеклия срок от кражбата на вещта до предявяване на иска към владелеца - Решение № 254 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2010 г., II г. о., ГК.

С оглед направените изводи съдът намира исковата претенция за основателна и я уважава.

По разноските

При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото, възлизащи на 3789.15 лева, от които 1240.00 лева държавна такса, 2436.25 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение, 60.00 лева разходи за преводи, 16.90 лева такси за преписи и 36.00 лева за издаване на удостоверение за застрахователна стойност на автомобила за удостоверяване цената на иска.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,