Решение № 25 от 14.03.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Никопол, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20214420100498 по описа за 2021 година

Производство по чл. 422 ГПК.

Предявен е иск от *** ЕООД, гр.София, чрез юрк. Х.А. с който, моли бъде признато от съда за установено вземането му по отношение на М. Ц. К. от с.***, в размер на 2 758.39лв. главница, 638.75лв. договорна лихва за периода 25.10.2019г до 04.12.2020г., както и сумата от 226.125лв., представляваща лихва за забава/моранорна лихва/ за периода от 05.12.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата. Твърди, че между ответника като заемател и „Вива кредит“ ООДзаемодател - е сключен договор за паричен заем № 5555878 от 11.10.2019г., по силата на който на заемателя е предоставен кредит в размерна 3000лв. С подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума и се е задължил да ползва и върне сумата съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 5 661.60лв., ведно с договорната лихва на 30 седмични/месечни вноски всяка една в размер на 188.72лв. включваща главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане.

Ответникът – заемател по договора е извършил плащания по процесният договор, само в размер на общо 692.30лв.Ответникът дължи остатък от главница в размер на 2758.39лв, ведно с начисления остатък от договорна лихва от 638.75лв. и 226.15лв., лихва за забава. Твърди се също, че вземането на кредитора е придобито от ищеца по силата на Приложение № 1 от 01.10.2020г към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г между „Вива Кредит“ ООД и ищеца. За вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 363/2021г. на НРС. Представя доказателства, прави доказателствени искания, претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

1

Ответникът, чрез адв.Д. М. от АК -Пловдив в срока по чл.131 от ГПК , депозира писмен отговор в който оспорва иска по основание и размер, за което развива подробни доводи за извършената цесия, за неравноправни клаузи, както и такива за недействителност и за нищожност, вкл. и на договора за заем. Цитира се различна практика на съдилищата в тази връзка.В заключение, моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на установителният иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта, че е приобретател по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане на цедента срещу ответника, произтичащо от договор за заем, по което цедентът е изправна страна.

В разглеждания случай по делото безспорно се установява наличието сключен между Вива кредит ООД, в качеството на заемател и М. Ц. К., в качеството му на заемополучател, договор за паричен заем № 5555878/09.10.2019г., по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 3000лв, при ГПР от 49,37% и ГЛП от 40,32%. , за срок от 60 седмици и краен срок за погасяване на кредита – 04.12.2020г.

Формалната доказателствена сила на представения договор не е оспорена, поради което следва да се приеме, че същият е обвързващ за страните.

Фактът на усвояване на заемната сума от кредитополучателя е установен от ССЕ. От заключението на ВЛ се установява още, че по процесният договор са били извършени частични плащания, които след като се съобразят, се установява, че е останала непогасена главница в размер на 2 758.39лв, непогасеният размера на дължимата договорна лихва по процесният договор е в размер на 638.75лв, за периода от 06.12.2019г. до 04.12.2020г., неустойка в размер на 1 132.11лв., такса експертно разглеждане в размер на 1 697.95лв., както и разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175.00лв.

Банката не е обявила предсрочната изискуемост на вземането, което е нейно право, а не нейно задължение.

На 01.12.2016г между „Вива кредит“ ООД - продавач и АКПЗ ООД – купувач, е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения, с предмет на договора ликвидни изискуеми вземания на продавача, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗДД и ТЗ, договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, индивидуализирани Приложение № 1, между които и договор за заем № 5555878 със заемател – М. Ц. К.. Цедентът е потвърдил извършената цесия по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД, и е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници по вземанията на дружеството, които са цедирани/л.22/. До ответника е изпратено уведомление за прехвърляне на вземането от ищеца, за което няма данни да е получено от последния, поради което съдът приема, че същото е надлежно връчено с ИМ, лично на ответника.

От приложеното като доказателство по делото ч.гр.д. №363/2021г. по описа на РС 2

Никопол се установява, че е издадена Заповед №181/17.07.2021г. по чл.410 ГПК с която е разпоредено на длъжника М. Ц. К. да заплати на кредитора АКПЗ следните суми: главница в размер на 2 758.39лв., договорна лихва в размер на 638.39лв. за периода от 25.10.2019г. до 04.12.2020г., 226.15лв. мораторна лихва за периода 05.12.2020г. до 25.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, до датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2021г. , дължими по сключения между страните Договор за паричен заем № 5555878/11.10.2019г., като с влязло в сила Определение № 171/ 12.07.2021г., е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумата от 2 830лв. – неустойка и за сумата от 175.00лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Предвид последното, направените от ответника, възражение за нищожност на клаузата за неустойка и за неизпълнение на задължение и претендираните разходи за такси и за извънсъдебно събиране, не следва да бъдат обсъждани. Неоснователни са според настоящата инстанция и въведеното от ответника възражение за нищожност на договора, на основание чл. 22 от ЗПК, поради следните съображения: От една страна, ответникът е имал възможност да се запознае с договорните клаузи преди сключването на договора, макар и да не е имал възможност да влияе на съдържанието им и да откаже сключването на същият.

От друга страна, в случаят съда е отказал, с Определение № 171/ 12.07.2021г., по ч.гр.д. № 363/2021г. на НРС, издаване на заповед за изпълнение за сумите по отношение на които служебно е констатирал наличие на неравноправни клаузи, като в останалата претендирана част, по отношение на процесните суми, предмет на настоящото производство, е разпоредил издаване на заповед за изпълнение. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи.

Не на последно, място, настоящата инстация, приема, че възраженият на ответника за недействителност на процесният договор на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, останаха недоказани, като същият не ангажира никакви доказателства, за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите, към момента на сключване на договора, в противоречие с цитираните норми.

В хода на съдебното дирене ответника не е ангажирал доказателства, установяващи факта на погасяване на задължението му по процесният договор в претендираният размер, поради което иска като основателен и доказан следва да бъде уважен.

При този изход на делото, ответника дължи на ищеца, сумата от 122.46лв., представляваща разноски по ч. гр. дело № 363/2021г. на НРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да заплати на ищеца и направените в настоящото исково производство разноски в размер на 330лв. за заплатено възнаграждение за ВЛ.

Съдът намира, че при действащата уредба на чл.78, ал.8 ГПК, размерът на ю.к.възнаграждение на ищцовата страна, следва да се определи в размерите, предвидени в чл.37 от ЗПрП, т.е. в случай в размер на 100.00лв., вместо претендираните 360.00лв.

Доколкото при образуване на делото, ищеца не е представил доказателства за заплатена д.т. в размер на 72.46лв., предвид изхода на делото, същите следва да бъдат 3 възложени в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , между страните, че М. Ц. К. с ЕГН

**********, дължи на „***“ ЕООД ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр София, сумата от 2 758.39лв. главница, 638.75лв. договорна лихва за периода 25.10.2019г до 04.12.2020г., както и сумата от 226.125лв., представляваща лихва за забава/моранорна лихва/ за периода от 05.12.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, дължими по Договор за паричен заем № 5555878/11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 08.07.2021г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 363/2021г. на НРС.

ОСЪЖДА М. Ц. К. с ЕГН ********** да заплати на *** ЕООД ЕИК*** , сумата от 122.46лв., разноски по ч. гр. дело № 363/2021г. на НРС, както и сумата от общо 460.00лв., представляваща направените разноски по настоящото исково производство.

ОСЪЖДА М. Ц. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на НРС, сумата от 72.46лв., представляваща дължимата д.т. за настоящото исково производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

4