Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 04.11.2020, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Гражданско дело 595/2020
Вид
Решение № 113
Подписан
04.11.2020
В сила
27.01.2021
Състав
Доротея Петкова Янкова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.15, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т. 1 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т. 1 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.144, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

Номер 113

30.10.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Елхово

IV -ти състав

На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Доротея П. Янкова

Т.А.В. като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20202310100595 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл. 7, вр. с чл. 12 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по молба на И. С. С. , с ЕГН ********** от гр.Елхово, ул.***, със съдебен адрес за получаване на съдебни книжа и призоваване: гр.Елхово, ул.***, уточнена с молба от 30.09.2020г., против Ц. С. Х. , с ЕГН ********** от град Елхово, ул. ***, за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3 от ЗЗДН.

В молбата си молителката И. С. С. твърди, че ответникът Ц. С. Х. е неин бивш съпруг, който след развода им продължава да живее с нейно съгласие в къщата, която тя обитава, без да притежава каквато й да част от собствеността върху същата. Твърди, че същият периодично упражнявал домашно насилие над нея, като през месец септември тази година тези негови действия придобили системен характер. Същият системно злоупотребявал с алкохол и докато преди само е вдигал скандали, сега непрекъснато я тормозел като я наричал „ти нали знаеш каква курва си", ти си една „бяла смърт". Сочи, че на 21.09.2020г. /понеделник/ към 12.00ч. на обяд, в жилището което обитават съвместно с ответника на адрес - гр.Елхово, ул.***, ответникът по молбата Ц. С. Х. с ЕГН **********, й казал разгневен „ще те убия и ще се обеся", което повторил многократно крещейки срещу нея на висок глас. На същата дата 21.09.2020г. към 12.00ч. на обяд отново в жилището което обитават съвместно ответникът по молбата Ц. С. Х. й казал още „ти нали знаещ каква курва си", „бяла смърт", което повторил многократно и заплашително. Също на 21.09.2020г. към 12.00ч. на обяд, Ц. С. Х. й заявил, че ще я тормози докато издържи.

Молителката твърди, че поради постоянните заплахи отправяни й от бившия й съпруг да я бие и убие е принудена да напуска къщата и да се крие при близки и роднини, както и че се страхувам за живота си. Сочи, че многократно е уведомявала полицията и прокуратурата, за което са били съставяни и съответните протоколи.

Желае постановяване на мерки за защита: по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗД - Ц. С. Х. де бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея; и по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – да бъде забранено на Ц. С. Х. да приближава нея и жилището, което обитава, находящо се в гр.Елхово, ул.***, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от една година.

Ответника по молбата Ц. С. Х. , чрез процесуален пълномощник адв. Г. Д. от АК 1

– Ямбол, е депозирал отговор - становище по молбата в който оспорва искането, като сочи, че посочените обстоятелства и твърдения в молбата и декларацията не отговарят на истината. Твърди, че след развода си с молителката не живее с нея, живеят в отделни помещения, с отделни входове, които се заключват самостоятелно, никога не се е заканвал с убийство към молителката, не й е нанасял побой, не е вдигал скандали и не е упражнявал психическо и физическо насилие над нея.

Иска се молбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание молителката И. С. С. не се явява лично, представлява се от процесуаления си пълномощник адв. П.М. от АК-Ямбол. Молбата се поддържа на основанията, изложени в нея. В хода на устните състезания се иска молбата да бъде уважена, и съдът наложи исканите мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН. От страна на молителката са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Ответникът по молбата - Ц. С. Х. се явява лично в първото по делото съдебно заседание и с процесуалния си пълномощник адв.Д.. Ангажира писмени и гласни доказателства. В хода на устните състезания процесуалния му представител моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Ответникът ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, приема, че РС – Елхово е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба. Молбата е допустима, същата е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, съобразно наведените твърдения. Към молбата си като изискване за допустимост, молителката И. С. С. , е приложила Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която е декларирала, че бившият й съпруг Ц.

С. Х. е извършил спрямо нея актове на домашно насилие през м. септември 2020г. вкл. и на 21.09.2020г.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ц. С. Х. , е бивш съпруг на молителката И. С. С. . Горното не е спорно, установява се и от приетото към доказателствата съдебно решение № 130/29.09.2008 г. постановено по гр. дело № 98/2008г. на РС – Елхово, влязло в сила от 06.11.2008 г., с което е прекратен с развод сключения на 15.01.1967г. между И. С. С. и Ц. С. Х. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен. Със същото съдебно решение ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Елхово на ул.***1 е предоставено на съпругата И. С. С. .

По делото не е спорно и че както към визирания в молбата период така и към момента молителката и ответника по молбата живеят в един имот находящ се в гр.Елхово на ул.***1, който имот е бил и семейно жилище преди развода. Този адрес е посочен и от всеки от тях като негов адрес, съответно в сезиращата съда молба и в отговора - становище.

Ответникът по молбата Ц. С. Х. не притежава право на собственост върху имота находящ се в гр.Елхово на ул.***. Идеална част от право на собственост върху имота принадлежи и на дъщерите на ответника по молбата, видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50/17.10.2014г. на нотариус К.К., с район на действие РС – Елхово, вписан с вх. рег.

№3689/17.10.2014г., акт № 124, том ХI, д. № 1641/2014г. на СВ – Елхово при АВ.

Отношенията между двамата бивши съпрузи са конфликтни. Видно от материалите по приетата към доказателствата преписка УРИ№261000-3420/08.07.2020г. на РУ – Елхово при ОДМВР – Ямбол - прокурорска преписка №2938/2020г. на РП – Ямбол молителката преди м. юли 2020 година е депозирала жалба до РП – Ямбол, за отправяне срещу нея от страна на бившия й съпруг заплахи и обиди. В цитираната преписка се съдържат данни, че през 2017 година молителката е депозирала и други три жалби срещу ответника пред РУ – Елхово и РП – Елхово. От материалите по преписката се установява и че Ц. С. Х. не се води 2 на отчет в психиатричен кабинет при МАБАЛ – гр.Ямбол, в Център за психично здраве Проф. Д-р Ив. Темков ЕООД – Бургас, и при ЕТ „АИПСМП Д-р М.Р.“ – Елхово, но има диагностицирано психиатпично заболяване. По горецитираната преписката е налице произнасяне от РП – Ямбол. С постановление от 12.08.2020 г. прокурор при РП – Ямбол е отказал образуване на досъдебно производство поради липса на данни за осъществено престъпление от общ характер и по конкретно на престъпление по чл.144, ал.3 от НК и преписка вх.№ 2938/2020г. по описа на РП – Ямбол е прекратена. Постановлението на прокурора при ЯРП за отказ да се образува наказателно производство е потвърдено с постановление от 24.08.2020г. на прокурор при ОП – Ямбол.

От страна на молителката са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит свидетелите П.К.С и М.И.Д., и двете без родство със страните по делото.

От показанията на св. С., живуща в съседство с молителката и ответника по молбата, се установява, че бившите съпрузи живеят в един имот, в две различни стаи, ползват отделни входове, общо ползват коридора и кухнята в къщата. като конфликтите между двамата са ежедневни.

От показанията на свидетелите П.К.С и М.И.Д., се установява, че на 21.09.2020 година около обяд Ц. С. Х. се прибрал в дома си и започнал да вика, отправяйки обидни и заплашителни думи и изрази към бившата си съпруга И. С. С. в двора пред къщата в имота в който двамата живеят. Нарекъл я „боклук“, „бялата смърт“, „боклук с тебе боклук“, „бялата смърт ще те застигне“, „аз ще те убия и ще се обеся“. По същото време св.М.Д. е била в двора на имота, а св.П.С. пред собствения си дом. Последната е видяла Ц. С. Х. да се прибира в дома си а в последствие е чула как същият вика на молителката, като същевременно я обижда и заплашва.

От показанията на св. С. се установява и че вечерта на 21.09.2020 г. отново е имало скандал между двамата бивши съпрузи, а молителката е била разстроена.

На страната на ответника е разпитан един свидетел – полицейският служител Д.Т..

На 21.09.2020 г. в ранния следобяд бил подаден сигнал в РУ – Елхово за възникнал скандал в гр.Елхово на ул. ***1. Сигнала бил посетен от служители на РУ – Елхово - св.

Д.Т. - полицай в „Охранителна полиция“ при РУ - Елхово и негов колега - С.С. При пристигането на място около 14.30-15.00 часа в имота били само молителката и ответника по делото. Полицейските служители разговаряли и с двамата. Молителката пред полицейските служители, заявила, че бившият й съпруг е получил от държавата пари за отопление, а с тях той си купил вино. В хода на разговора с двамата се установило, че те спорят за ползването на ключа от входната врата на къщата. Ц. С. Х. заявил, че иска ключ от входната врата на къщата, защото молителката я заключвала и той не можел да влиза и излиза от там. Молителката И. С. С. от своя страна категорично заявила, че няма да му даде ключ от входната врата, тъй като Христов си канел гости и някой можело нещо да й открадне. Свидетелят Т. запитал молителката дали Ц. С. Х. я е обиждал и заплашвал. Тя отговорила, че сега не я е обиждал, нито я е бил или заплашвал. Пред полицейските служители молителката представила и някакъв документ за това, че нейна жалба е отхвърлена, била превъзбудена, но не изглеждала уплашена. Ц. С. Х. бил спокоен, и заявил, пред св.Т., че не иска да разговаря с бившата си съпруга, защото знаел какво ще му се случи.

Показанията на свидетелите П.С. и М.Д., кореспондират от една страна с изложеното от И. С. С. в молбата й, с която е сезирала съда, а от друга страна е налице кореспондентност между тях, поради което съдът ги кредитира, като логични и последователни. Показанията на св.Т. които касая един по - късен момент не опровергават същите. Показанията на св.Т. като логични и последователни също се кредитират от съда.

Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че биват извършени най 3 често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си в съда. Именно поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при липса на други доказателства декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 от ЗЗДН/. По своето естество декларацията е изходящ от молителя частен писмен документ, т.е. може да бъде оспорвана единствено неговата автентичност, а достоверността и истинността му подлежат на доказване в съдебното производство. В настоящия случай, данните съдържащи се в представената от молителката И. С. С. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се подкрепят от други доказателства по делото. Това са показанията на свидетелите П.С. и М.Д.. Последните както се посочи по горе не се опровергават и от показанията на св.Т. предвид на това, че обстоятелствата на които последният е станал свидетел са възникнали 2-3 часа по - късно. От показанията на св.Т. сочещ, че молителката е заявила пред него, че Ц. С. Х. не я е обиждал, не я е удрял и заплашвал, не може да се направи извод, че показанията на свидетелите П.С. и М.Д. са недостоверни, нито, че молителката И. С. С. не е възприела казаното от ответника по молбата Ц. С. Х. . Освен това пред полицейския служител И. С. С. , е заявила, че „сега“ Христов не я е обиждали и заплашвал, като нейните думи могат да се тълкуват единствено в смисъл че твърденията и се отнасят до момента на извършване на проверката от полицейските служители и за времето непосредствено преди подаване на сигнала в РУ Елхово.

От така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно фактите, наведени в обстоятелствената част на молбата и петитума на същата, предявеното искане съдът квалифицира като такова с правно основание чл.8, т.1 вр.с чл.4, ал.1, вр.с чл.3, т.1 от Закона за защита от домашното насилие.