Решение № 5511 от 29.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5511 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100506468 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 5847 от 02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 26232/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 81-и състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 1704,19 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“ № Е20990011086 за настъпило на 18.12.2020г., в района на гр. Бургас, жк. „Изгрев”, на ул. ******** застрахователно събитие - ПТП, при което са причинени вреди на л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ 3********, в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника л.а. „Мазда Трибют“ с рег.№ ******** с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2023г. до окончателното изплащане.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 398,17 лева, представляваща сторени разноски в производството по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно механизма на настъпване на процесното ПТП, като счита, че съдът се е позовал единствено на представения по делото протокол за ПТП. Сочи, че от представените по делото доказателства се установява съпричиняване в размер на ½, поради което и ответното дружество е изплатило сумата от 859,59 лева, за която сума е представило платежно нареждане към отговора на исковата молба. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, без да даде каквито и да било указания на ответника в тази връзка, съдът е приел, че представеното платежно нареждане не доказва факта на извънсъдебно погасяване на част от претендираното вземане. Счита, че СРС е допуснал 1 процесуално нарушение, тъй като към вещото лице не са зададени въпросите, поставени с молба от 12.03.2024 г. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и в условията на евентуалност да намали размера на претендираното застрахователно обезщетение с поне 50%. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника, чрез юрк. В. Й.а, с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, чиято основателност се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вреди да са причинени от делинквента с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Доказването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 18.12.2020 г. в гр. Бургас, на ул. „Петко Задгорски“ между лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № СВ 3********, застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“ и лек автомобил „Мазда Трибют“, с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), като в изпълнение на договорното си задължение по силата на валидно съществуващо облигационно правоотношение ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1704,19 лева.

Предметът на спора, който е въведен от страните с подадената въззивна жалба и по който въззивният съд следва да се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, се концентрира върху механизма на настъпване на процесното ПТП, върху обстоятелството дали е налице противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мазда Трибют“, с рег.

№ ********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, което да обоснове ангажиране на отговорността на застрахователя и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № СВ 3********.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП с рег. № 1741494 от 18.12.2020 г., съставен от длъжностното лице С.Р. – младши автоконтрольор при ОДМВР – гр. Бургас, в който е посочено, че на 18.12.2020г., в гр. Бургас, на ул. ********, водачът на застрахования при ответника л.а. „Мазда Трибют“ с рег. № ********, при движение на заден ход не наблюдава непрекъснато пътя зад МПС, при което навлиза в лентата за насрещно движение, пресичайки маркировка М-1 и реализира ПТП с маневриращия л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ 3********, застрахован при ищцовото дружество. В резултат на удара за последното МПС са настъпили видими щети в задна броня, заден ляв стоп и заден ляв калник.

По своята правна природа протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка, т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства.

2

Вписаните в протокола обстоятелства относно механизма на ПТП не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което следва да бъдат ценени с цялата доказателствена съвкупност.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. С.в и Д.Ч.. Съгласно показанията на свидетеля С.в ПТП е настъпило на 18.12.2020 г. около 12 часа в гр. Бургас. Посочва, че служебният му автомобил с рег. № СВ 3******** е бил паркиран вдясно по посока на движението, на обособено паркомясто. Сочи, че автомобилът, управляван от Ч., е бил паркиран на паркомясто от страна на срещуположната лента за движение, като при излизане на заден ход е пресякъл неговата лента, влязъл е в неговата лента за движение и е ударил служебния автомобил отзад с поражения за заден ляв калник, броня, стоп и решетка. Свидетелства, че обясненията на виновния водач са били, че е навлязъл в насрещното платно за движение без да види, че има друг автомобил. Заявява, че е бил съставен протокол за ПТО, както и че пътната обстановка била нормална, не е имало нито сняг, нито дъжд. Съдът намира свидетелските показания за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира. Те кореспондират и на представения по делото протокол за ПТП, подписан двустранно от страните, и в който са се съгласили относно механизма на настъпване на ПТП.

Пред Софийския районен съд е разпитан и свидетелят Д.Ч., който заявява, че е участвал в ПТП през 2020 г., към който момент е управлявал автомобил „Мазда Трибют“, а другият автомобил е бил джип, чиято марка не си спомня. Свидетелства, че е правил маневра на заден ход и другият автомобил също е правел маневра на заден ход, като се срещнали на средата на платното. Посочва, че не е навлизал отсреща, не е имало и удар, а леко напрежение на стъклата. Сочи, че гражданска защита извикали МВР и бил съставен протокол за ПТП. Разказа, че ПТП е настъпило срещу блок 15 в ж.к. „Изгрев“, на ул. „Петко Задгорски“, като колите се срещнали по средата на платното, леко по диагонал, срещу закуските. Не си спомня каква е била маркировката. Посочва, че му се е счупил заден ляв мигач и бронята, като на другия автомобил не е имало нищо, дори и драскотина. Техните автомобили били като бронирани. Заявява, че по другия автомобил не е имало увреждания.

Твърди, че не са имали спор. Сочи, че каквото са констатирали, е описано в протокола за ПТП, както и че не са имали спор относно вината. Съдът намира показанията на свидетеля Ч. за непоследователни и неясни. От една страна, те не са в унисон със заявеното от страна на свидетеля Ч. в представения протокол за ПТП, в който подписвайки се, е изразил съгласие относно настъпването на ПТП, а и още повече, че при разпита си заявява, че не е имало спор относно вината за настъпване на МПС. Отделно от това, се установява от протокола за ПТП, както и от заключението на съдебноавтотехническата експертиза (САТЕ), че по автомобила, управляван от свидетеля С.в са настъпили увреждания по заден ляв калник, задна броня и ляв стоп.

По делото е прието и заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвено. След запознаване с материалите по делото, вещото лице посочва, че на 18.12.2020 г. водачът на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № СВ 3******** предприема маневра за движение на заден ход при тръгване в ж.к. „Изгрев“ на ул. „******** и по същото време и на същото място на ул. „Петко Задгорски“ в лентата за насрещно движение на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег.

№ ********, водачът на лек автомобил „Мазда Трибют“, с рег. № ******** също предприема маневра за движение на заден ход при потегляне, като вследствие на извършените маневри траекториите на движение на двете МСП се пресичат и настъпва удар между тях. Според вещото лице от представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага изводът, че щетите по лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № СВ 3******** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.12.2020 г. произшествие в гр. Бургас.

С оглед поддържания от въззивника ответника довод за необоснованост на обжалваното решение и в изпълнение на задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. .

№ 1/2013 г., ОСГТК, по делото е допуснато изслушването на допълнителна САТЕ. В хода на 3 въззивното производство е изслушано и прието заключението по допълнителната САТЕ, което настоящият съдебен състав намира за обективно и компетентно дадено и го кредитира.

В отговор на поставените му задачи вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, без обективни находки върху платното за движение – спирачни следи, задирания, отломки от превозните средства и др., не може да се определи къде по широчина на пътното платно е настъпило съприкосновението между двата автомобила. Вещото лице сочи, че в случай че някой от автомобилите е потеглил преди другия, всеки един от водачите е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал другия да завърши маневрата. Вещото лице дава заключение, че ако и двете превозни средства са потеглили едновременно, водачите не са имали техническа възможност да предотвратят съприкосновението. Вещото лице е посочило, че в приложените по делото доказатества липсват данни за това в кой момент всеки един от водачите е предприел маневра за движение на заден ход.