Разпореждане № 25834 от 25.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 25834 гр. София, 25.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20211110156648 по описа за 2021 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от Н. СТ. Ц., ЕГН **********, с адрес в ... .

Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение против „У.Е.У.К.Б. за сумата от 782,33 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки), ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Твърди се в заявлението, че паричното вземане представлява обезщетение, дължимо на основание чл. 7параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4332 (Дортмунд – София) от 01.08.2021 г.

Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Е.В., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и основателно, предвид следните съображения:

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на Н.Ц. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.

411 ал. 1 от ГПК – седалището и адресът на управление на търговското дружество, срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение според твърдението ва заявлението и справката от Търговския регистър са в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. В., от която изхожда 1 искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението длъжникът има седалище на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно място на дейност на територията на страна.

Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на добрите нрави.

С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на Н.Ц. против „Уиз Еър Унгария Црт“ – клон България. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на Н. СТ. Ц., ЕГН **********, с адрес в ... , за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против „У.Е.У.К.Б. з а сумата от 782,33 лв.

(седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4332 (Дортмунд – София) от 01.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК.

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2