Решение № 302 от 12.02.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 424/2020
- Вид
- Решение № 302
- Подписан
- 12.02.2021
- Състав
- ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 104 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 113 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 120, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98 ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 10, ал. 7 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 7, ал. 6 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 9 ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 302 гр. Пловдив, 12 февруари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 424 по описа за 2020 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е във връзка с Решение № 2145/11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 4973/2019 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, в частта, отменяща Решение № 497/07.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1607/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е отменено Решение № 2153-15-238/09.11.2017 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, относно непогасената по давност част от задължението за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2016 г. в размер на 15 034,35 лв., от които главница в размер на 11 038,44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995,91 лв. и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив относно непогасената по давност част от задължението за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2016 г. в размер на 15 034,35 лв., от които главница в размер на 11 038, 44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995, 91 лв., като делото е върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд, изложени в отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено следното от фактическа и правна страна:
3. Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство е жалбата на С.
Е.А., ЕГН ********** с адрес,***, против Решение № 2153-15-238/09.11.2017 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта му по т. 2, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която е разпоредено възстановяване на неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ от А. за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. в общ размер на 15 034, 35 лв., от които главница в размер на 11 038, 44 лв. и лихва по чл.
113 от КСО в размер на 3 995, 91 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
4. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6. С оглед направен преглед на пенсионните досиета, е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж и доход на жалбоподателката А..
6.1. В тази връзка и с писмо №
К-17713/18.04.2013 г. от лицето са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, което писмо се е върнало като непотърсено на 22.05.2013 г. /л. 27 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
6.2. При това положение, на основание
Заповед № 200/15.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив с писмо № К-17713#1/29.08.2013 г. и писмо № К-17713#2/26.02.2014 г. е изискано да бъде извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО във връзка с установяване на осигурителен стаж и доход на А., с оглед преценка правомерността на отпуснатата пенсия за ОСВ /л.
28 и л. 34 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
6.3. В Декларация от 13.03.2015 г. лицето посочва осигурителите, периодите и длъжностите, на които е полагало осигурителен стаж /л.
37 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
6.4. С писма до осигурителите /л. 47 и сл. от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/ са изискани документи, удостоверяващи осигурителния стаж и осигурителен доход за базисен период от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., от който е отпусната и изменена пенсията, считано от 01.01.2000 г., като са установени следните периоди, които са зачетени за осигурителен стаж:
-
09.12.1963 г. – 24.12.1964 г. с продължителност 1 година и 15 дни по обр. УП-3 № С-3387/21.07.2015 г., издаден от Община Стамболово, без посочена длъжност /л. 71 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/;
-
24.12.1964 г. – 01.02.1966 г. с продължителност 1 година 1 месец и 7 дни по обр. УП-3 № ФС-20-03754/03.07.2015 г., издаден от МБАЛ Хасково на длъжност лекар /л.
70 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/;
- 01.02.1966 г. – 01.11.1967 г. с продължителност 1 година и 9 месеца по обр. УП-3 № 46/01.07.2015 г., издаден от МБАЛ Харманли на длъжност лекар /л.69 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/;
-
01.11.1967 г. – 01.05.1973 г. с продължителност 5 години и 6 месеца по обр.
УП-3 № С-2558/1/03.07.2015 г., издаден от Община Сопот на длъжност завеждащ детски ясли /л.68 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/;
-
28.10.1974 г. – 01.08.1994 г. – с продължителност 19 години 9 месеца и 3 дни по обр. УП-3 № 697/20.07.2015 г., издаден от Медицински колеж на длъжност преподавател /л.
67 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
По реда на чл. 99, ал. 3 от КСО на 01.09.2016 г. са постъпили документи за стаж и са зачетени следните периоди:
-
20.02.1959 г. – 01.08.1959 г. с продължителност от 4 месеца и 23 дни по обр.
УП-3 № 200/01.02.1963 г., издаден от ДИП 9 септември – памукоберачна фабрика Пловдив на длъжност шпулачка от втора категория труд /л. 98-101 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/;
-
01.05.1973 г. – 27.10.1974 г. с продължителност от 1 година 5 месеца и 27 дни по обр. УП-3 № 154/11.01.1979 г., издаден от Районна болница Карлово на длъжност лекар /л. 102-104 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
Не е зачетен стаж по чл. 9, ал. 7 от КСО като неработеща майка, тъй като в периода от м.10.1973 г. – м.10.1974 г. лицето е работило.
Съгласно посочените по-горе удостоверения обр. УП-3 от осигурителите, е установен осигурителният стаж на А., възлизащ на 30 години, 07 месеца и 22 дни от трета категория труд и 04 месеца и 23 дни от втора категория труд или превърнат към трета категория труд по чл. 104 от КСО – 31 години 01 месец и 21 дни.
6.5. По реда на чл. 99, ал. 3 от КСО е представено Удостоверение № 536/22.08.2016 г. на Медицински университет Пловдив, в което са посочени отработени часове и получен доход от А. в качеството й на външен лектор в периода м.10.1994 г. – м.06.2000 г. /л. 113 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/. С писмо до осигурителя е изискано уточняване относно вида на договора, основанието за осигуряване, наличието на данни за внесени осигурителни вноски и издаване на документи за осигурителен доход и стаж.
В отговор, с ново удостоверение № 152/09.03.2017 г. МУ – Пловдив уведомява органите на пенсионното осигуряване, че жалбоподателката е работила като външен лектор, с вътрешна заповед, няма сключен трудов договор, няма сключен граждански договор, няма данни за издавана осигурителна книжка и не могат да бъдат издадени документи за стаж и доход, не са намерени платежни документи, от които да е видно какви осигурителни вноски за ДОО са превеждани /л. 120 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
Изискана е проверка за изнесената в удостоверението информация от контролен орган в ТП на НОИ – Пловдив, като с Констативен протокол № КП-5-15-00255608/21.04.2017 г. е установено следното: по 2 бр. ведомости са изплатени лекторски възнаграждения за периода м.10.1988 г. до м.07.1995 г. и от м.08.1995 г. до 2001 г., няма трудово досие, граждански договори, платежни нареждания, от които да е видно какви осигурителни вноски за ДОО са превеждани и не може да бъде извършена преценка на вида правоотношение, по което е упражнявала дейност А. /л. 129 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
Не са издадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход за цитирани период от МУ – Пловдив и същият не е зачетен.
6.6. С писмо № 2175-15-10#5/28.04.2017 г. жалбоподателката прави нарочно искане да се изчисли пенсията й от тригодишен базисен период 01.01.1991 г. – 31.12.1993 г. /л.
126-127 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
Доходът за този период е констатирано от пенсионния орган, че е установен с обр. УП-2 № 306/05.06.2017 г., издаден от Медицински колеж към МУ – Пловдив и е в размер на 125 881 лв., като се формира индивидуален коефициент 1.668.
В тази връзка, с писмо № 2175-15-10#10/09.06.2017 г. /л. 133 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/ лицето е уведомено, че в пенсионната му преписка има приложен образец УП-2 № 473/29.07.1997 г., издаден от ПМУ Пловдив с осигурителен доход за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г.