Определение № 26021 от 25.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26021 гр. София, 25.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А... Г. И.... като разгледа докладваното от А... Г. И.... Гражданско дело № 20221110159943 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. В. Т., с която са предявени срещу „........“ АД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва:

1. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от неправомерното обработването на личните данни на ищеца, за което той не бил давал съгласие, във връзка с депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 51899/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, приключило с издадена на 03.10.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане;

2. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от неправомерно използване от страна на ответника на личните данни на ищеца – трите имена и ЕГН, в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 51899/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане;

3. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, нанесени върху репутацията на ищеца на добросъвестен гражданин и безупречен съдружник и служител във фирма „....“ ООД, гр. София, чрез начисляване на недължими задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Ищецът, чрез адв. М. М., твърди да е претърпял неимуществени вреди от това, че служителите на ответното дружество в нарушение на ЗСч са осчетоводили противоправно несъществуващи стопански операции /консумация на вода/ в качеството му на абонат с клиентски номер ********** за потребена вода в имот с адрес: гр. София, ж. к. ........ Ищецът не бил собственик на този недвижим имот, както и нямал никакви вещни права върху него; не бил подавал каквито и да било документи, нито бил сключвал каквито и да било договори за доставка на вода на този адрес. За доставка на ВиК услуги в този имот никога не била откривана на негово име партида въз основа на документите по чл. 56, ал. 1-4 от ОУ - 2006 г. на ответното дружество.

1

Вследствие на така извършеното неправомерно осчетоводяване, ответникът образувал заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК в което се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение от 03.10.2016 г. по ч.гр.дело № 51899/2016 г. по описа на СРС, 76 състав. Във връзка с процесното заявление служители на ответника неправомерно били използвали личните му данни – три имена и ЕГН, които лични данни ищецът бил предоставил единствено във връзка с качеството му на потребител на услугите на ответното дружество за имот на адрес: гр. София, ж. к. „......“, но не и за доставка на услуги до имот с адрес: гр. София, ж. к. ......., както било посочено в горецитираната заповед за изпълнение. Твърди, че във връзка с обработването на личните му данни, за което той не бил давал съгласие, му били причинени множество неимуществени вреди – изпитвал силен гняв и възмущение, тъй като бил винаги редовен платец на всичките си задължения спрямо ответника относно имота с адрес в ж. к. „......“. Тъй като имал задължения и по банков кредит към банка ОББ АД, където регулярно плащал вноски, поради притесненията си не можел да спи, а през деня бил нервен и напрегнат. Възмущението му се засилвало от факта, че за да бъде осъден били използвани неверни данни пред съдебните органи относно постоянния му адрес в гр.

София. Всички гореизброени негативни преживявания ищецът оценява на сумата от 5000 лева. Същевременно ответникът бил ползвал личните му данни – трите имена и ЕГН в заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение с цел точно да бъде индивидуализиран като длъжник. Счита, че това е сторено в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита на личните данни. Това било довело до противоправното нарушаване на неговата неприкосновеност и личния му живот.

Всички негативни преживявания във връзка с това нарушение на ответника оценява на сумата от 10000 лева. Трето, в резултат на начисляването на несъществуващи задължения в негова тежест и проведеното срещу ищеца от страна на служителите на ответника съдебно производство, твърди да му е била увредена репутацията на добросъвестен гражданин и безупречен съдружник и служител във фирма „....“ ООД, гр. София. Преживените негативни емоции в тази връзка оценява на сумата в размер на 10000 лева. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Позовавайки се на съдебна практика ответникът твърди, че подаването на заявление, въз основа на което се образува заповедно производство по реда на ГПК, е действие, което не може да бъде виновно и не може да съставлява деликт. Посочва, че към момента на подаване на заявление по чл. 410 ГПК ответникът, чрез своите служители, е имал съзнанието, че заявеното вземане съществува срещу посочения в заявлението длъжник, като едва в последствие била установена допуснатата грешка. Позовава се на Решение № ... г. на КЗЛД, с която жалбата на ищеца е била обявена за неоснователна. Оспорва да са настъпили неблагоприятни последици за ищеца в причинна връзка с неправилно начислени задължения от страна на ответника. Твърденията на ищеца в тази връзка счита за недоказани.

Доказателствена тежест:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи по делото наличието на 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.

45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреди, в случая неимуществени, както и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, или чрез 2 действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

В тежест на ответника, при установяване по делото наличието на горните предпоставки, е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, в това число погасяване на дълга чрез плащане.

По доказателствените искания:

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи, които следва да се приемат като доказателства в производството.

Съдът намира, че доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели в режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, е основателно, като при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК трябва да бъдат допусни двама свидетел, тъй като искането е допустимо, относимо и необходимо.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет на делото, по доброволен път.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия найкъсно в първото открито съдебно заседание.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

ДОПУСКА, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали желае да се ползва от приложените към исковата молба Заповед № 041-А/20.10.2016 г. и Заповед № 041-А/21.10.2016 г., предвид направеното от ответника оспорване на автентичността и верността на тези документи.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото за 11.07.2024 г. от 13:50 часа , за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4