Решение № 7403 от 25.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59924/2023
- Вид
- Решение № 7403
- Подписан
- 25.04.2025
- Състав
- НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 42 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 13, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 7403 гр. *****, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110159924 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба в първа фаза - по допускането .
Производството е образувано по искова молба от Ц. Л. П. срещу Т. Ж. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот – апартамент № 29, находящ се в гр. *****, район „********“, ж.к. „*********“, бл. № ***, вх. Б, ет. 2, със стар административен адрес гр. *****, ул. „***********“, сградата на ЖСК „**********“ – блок № ***, вх. Б, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня и клозет, с обща площ 81,35 кв.м., при съседи: изток – ул. „***********“ и апартамент № 30 – собственост на Д. С. Д., запад – двор на сградата, север – апартамент № 60 – собственост на В. И. В. и К. И. В., юг – стълбище и апартамент № 30 – собственост на Д. С. Д., заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 42 с площ от 9,73 кв.м., при съседи: изток – ул. „***********“, запад – коридор на таваните, север – таван № 41, собственост на А. Т. К., юг – таван № 43, собственост на С. В. С. и Л. В. С., заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 47 с обща площ от 7,15 кв.м., при съседи: изток – мазе № 46, собственост на В. Т. Ч. и Х. Т. Ч., запад – коридор на мазетата, север – мазе № 44, собственост на И. С. Н., юг – коридор на мазетата, и заедно с припадащите се 1,266/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя, съставляващо съгласно доказателствен акт за собственост парцел I от квартал 301 по плана на гр. *****, местността „********, ******** Iч., *********“, при съседи съгласно доказателствен акт за собстевност: изток – ул.
„***********“, запад – двор на сградата, север – жилищна сграда на блок № 119 местността ********* и юг – двор на сградата, представляващ съгласно схема № 155.98****-14.09.2023 г., издадена от СГКК – ***** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-**-**/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект в сграда с адрес: гр. *****, район „********“, 1 ж.к. *********, бл. № ***, вх. Б, ет. 3, ап. № 29, с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 81,35 кв.м., с прилежащи части: таван № 42 с площ 9,73 кв.м., зимнично помещение № 47 с площ 7,15 кв.м. и 1,266/100 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.*.** и ***.*.**, под обекта ***.*.**, над обекта ***.*.**, като самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.204.**.* с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.
Ищецът твърди, че имотът е придобит по силата на Нотариален акт № *** от 27.03.1978 г., том VIII, н.д. № ****/1976 г. на нотариус при СРС от неговата баба Ц. В.
П.. и баща му Л. А. П., който към момента е бил в брак с майката на ищеца Емилия Боянова П. /сега Митева/, поради което поддържа, че ½ ид.ч. от имота е придобита от баща му и майка му в режим на СИО, прекратена с развода им през 1991 г. Сочи, че баба му Ц.ка П. е починала през 1990 г., а баща му Л. П. е починал на 21.05.2022 г.
Твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от 20.10.2023 г., том II, н.д. № ***/2023 г. по описа на нотариус Ваня Кайтазка с рег. № *** на НК, майка му Е. Б. М. му е дарила ¼ ид.ч. от процесния имот. Въз основа на изложеното твърди, че е собственик на 5/8 ид.ч. от имота, а ответницата Т. П. – на 3/8 ид.ч. от същия и иска делбата да бъде допускана при сочените квоти. Предявява привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ответницата да му плаща обезщетение за ползване на имота докато трае делбеният процес.
В отговора на исковата молба се оспорват твърдените от ищеца квоти в съсобствеността. Сочи се, че имотът не е придобит на възмездно правно основание от Л. А. П. по силата на Нотариален акт № *** от 27.03.1978 г., том VIII, н.д. № ****/1976 г. на нотариус при СРС, а че основанието било безвъзмезно – дарение.
Твърди се, че същият е предоставен на Ц. В. П.. като обезщетение в качеството й на собственик на отчужден от държавата недвижим имот за жилищно строителство по реда на ЗПИНМ. Впоследствие на 24.08.1972 г. Софийски градски народен съвет дал съгласие Ц. В. П.. да прехвърли на Л. А. П. ½ ид.ч. от процесния имот като дарение, въз основа на което е съставен и Нотариален акт № *** от 27.03.1978 г., том VIII, н.д.
№ ****/1976 г. на нотариус при СРС. При условията на евентуалност се поддържа, че е налице трансформация на лично имущество. Счита, че майката на ищеца Емилия Митева никога не е притежава идеална част от имота, въз основа на което навежда довод за липсва на вещно-прехвърлителен ефект на извършеното пред 2023 г. дарение.
Поддържа, че с ищеца са собственици при квоти по ½ ид.ч. Оспорва претенцията по сметки, като твърди, че не е възпрепятствала достъпа на ищеца да процесния имот.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
От приложения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК „**********“, бл. ***, м. „*********“, град *****, № ***, том VIII, дело № ****/1976 г. от 27.03.1978 г. се установява, че Ц. В. П.. и Л. А.
П. са признати за собственици на жилищно помещение № 29, находящо се в сграда на адрес гр. *****, ул. „***********“, бл. ***, вх. Б, ет. 2. В акта е посочено, че молителят е придобил жилището и е станал негов собственик на основание отстъпено право на строеж върху държавно място с протокол № 17 от 24.07.1967 г. на ИК на 2
СГНС на ЖСК „**********“, общото събрание на която при разпределение на жилищата е поставило същото в дял на молителя. Посочено е още, че стойността на жилището е 10 204 лева, от които стойността на отстъпеното право на строеж върху държавно място е 1320 лв.
Видно от акт за граждански брак № 936 /л. 16/ на 12.10.1975 г. е сключен граждански брак между Л. А. П. и Е. Б. М., като видно от удостоверение върху акта, извършено от длъжностно лице, бракът е прекратен с решение № 393/17.10.1991 г.
Последното е приложено по делото /л. 17 – 18/, видно от което бракът е прекратен считано от датата на влизането му в сила – 17.10.1991 г. От така удостоверените обстоятелства се установява, че жилището е придобито от Ц. В. П.. и Л. А. П. по време на брака на последния с Е. Б. М..
За установяване на основанието за придобиване на процесния имот са представени писмени доказателства. Съгласно Протокол № 14/11.07.1966 г., част първа – за отчуждаване на имоти на частни лица в полза на държавата за групово или кооперативно жилищно строителство, и част втора – по обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти, се установява, че Ц. В. П.. е предвидена за обезщетяване с жилище, съответно на стойността на отчуждения имот или на поголяма стойност, при доплащане. Видно от последващ Протокол от 25.11.1967 г. за обезщетяване на собствениците на недвижими имоти, отчуждени за жилищно строителство по реда на Закона за плановото изграждане на населените места, обективиращ решение за определяне на собствениците и освобождаването им от заплащане на разлики, съгласно чл. 55з ЗПИНМ, за обезщетение на Ц. В. П.. срещу отчуждения й недвижим имот, съставляващ имот пл. № 2, е определен апартамент № 29 на трети етаж от бл. ***, м. „*********“.
За отчуждения недвижим имот е съставен акт за държавна собственост № 6613 от 11.03.1968 г., в който като предишни собственици на имота, описан като дворно място от 326 кв.м., находящо се на ***, кв. 301, парцел 2, м. *********, са посочени Ц.ка Вл. П., Неделчо Владов, Спас Влад. Стоилов от *****.
Видно от декларация на л. 40 по делото, подписана от генералния директор на Софийски градски народен съвет, Държавна дирекция за изграждане – *****, издадена на 24.08.1972 г., Дирекцията дава съгласие Ц. В. П.. да прехвърли собствената си ½ от правата си по чл. 28 от Правилника за кредитиране на жилищно строителство /ПКЖС/ на сина си Л. А. П..
Автентичността на Протокол № 14/1966 г., на Протокол № 30/25.12.1967 г., на акт № 6613/1968 г. и разрешение на СГНС от 24.08.1972 г. са оспорени, като в производството по реда на чл. 193 ГПК са представени официално заверени от Дирекция „Регионален държавен архив – *****“ и от СО, направление Архитектура и градоустройство, преписи на същите, поради което съдът приема така описаните доказателства за автентични и обявява, че ще ползва същите при изграждане на доказателствените си изводи.
Съгласно представен по делото списък на членовете кооператори на ЖСК „**********“, бл. ***, м. „*********“, ул. „***********“ като членове кооператори, за които е отреден ап. 29 в сградата са посочени Ц. В. П.. и Л. А. П.
Съгласно удостоверение рег. № РКС23-КД00-**-* от 23.05.2023 г., издадено от Столична община, район ********, имотът, описан в горепосочения нотариален акт, а именно жилищно помещение № 29, находящо се на втория етаж във вх. Б на бл. *** – ЖСК „**********“, ул. „***********“, е с настоящ адрес гр. *****, ж.к. „*********“ 3 бл. ***, вх. Б, ап. № 29.
Видно от удостоверение за наследници изх. № УГ01-****/22.05.2023 г., издадено от Столична община, район ********, Ц. В. П.., починала на 16.05.1990 г., е оставила като стой единствен наследник по закон сина си Л. А. П.. Последният, видно от същото удостоверение, както и от удостоверение за наследници изх. № УГ01****/22.05.2023 г. е починал на 21.05.2022 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Т. Ж. П. и сина си Ц. Л. П..
Представения по делото Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ***, том II, рег. № ****, дело № *** от 2023 г. от 20.10.2023 г. на нотариус В. К. рег. № *** в НК обективира дарение от Е. Б. М. в полза на Ц. Л. П. на ¼ ид. част от гореописания недвижим имот.
Приложени са и други писмени доказателства по делото във връзка с ЖСК „**********“, като част от тях са неотносими, а друга част не установяват нещо различно от установеното от останалите анализирани по делото писмени доказателства, включително, че член кооператор е бил и Л. А. П., и че като такъв е вписан след даденото съгласие от Държавна дирекция за изграждане – ***** на 24.08.1972 г.
По делото е изготвено заключение по съдебно-техническа и оценителна експертиза, съгласно което актуалният размер на средния пазарен наем е в размер на 800 лв. Вещото лице е установило, че не съществува техническа възможност за обособяване на имота за ползване в отделни помещения без съвместно ползване на баня, тоалетна и кухня, като обособяването му за това е свързано със значителни преустройства, създаване на нефункционални помещения и неудобства за ползвателите.
Във връзка с предявената от ищеца привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК са събрани гласни доказателства. От разпитаните по делото свидетели – П. Я., на страната на ищеца, и Н. С., на страната на ответницата, безпротиворечиво се установява, че в процесното жилище живее ответницата Т. П., както и че между страните не е постигнато съгласие за съвместно ползване на апартамента.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите. Това налага във фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост по отношение на всеки от съделителите върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред, и частите на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за делба, като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) страните да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и на делба и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.