Решение № 1158 от 02.07.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 275/2021
- Вид
- Решение № 1158
- Подписан
- 02.07.2021
- В сила
- 04.07.2022
- Състав
- Ирена Николова Петкова, ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ, Наталия Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 250 и 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 и 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1158 гр. Варна , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500275 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на Молба с вх. № 11187/09.07.2021г. от Д.Т. Д. с ЕГН ********** и Д. П. Р. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, Вилна зона, ****** с правно основание чл. 248 от ГПК и чл. 250 от ГПК, с която се иска допълване на Решение № 690/09.04.2021г. в частта за разноските, както и произнасяне по конкретни възражения и искания на въззивниците, по които съдът не е произнесъл в акта си.
В молбата се излага, че съдът не се е произнесъл по частна жалба от 29.11.2019г. на Д.Д. против разпореждане от 15.05.2019г. по гр.д. 2290/2013г. на РС Варна, поради което се иска допълване на решението на ВОС.
Молителките сочат, че съдът не се е произнесъл и по искането на Д.Д. за обезсилване на Решение № 5315 от 21.12.2018г. по гр.д. 2290/2013г. на РС Варна, в частта, в която по отношение на нея са присъдени разноски в размер на 38,80 лв., тъй като са били присъдени при нарушение на принципа за диспозитивното начало.
Доника и Д.Р.о намират, че съдът не се е произнесъл и по искането на Д.Р. за изменение на Решение № 5315 от 21.12.2018г. по гр.д. 2290/2013г. на РС Варна, чрез намаляване на размера на присъдената на Д.Р. държавна такса за извършване на делбата от 188.96 лв. на 153,73 лв., поради което искат допълване на решението в тази насока.
1
Сочат и, че Д.Р. е представила списък с разноските, съдържащ искане за присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 75 лв. – заплатени държавни такси по обжалване. С оглед изхода на делото, молителките искат да бъде изменено Решение № 690/09.04.2021г. по в.гр.д. №275/2021г. на ОС Варна в частта за разноските, чрез осъждане на насрещната страна К. П. Р. да заплати на Д. П. Р. сумата от 75 лв. разноски.
В законоустановения срок насрещната страна К. П. Р. не е депозирал отговор на молбата.
Настоящият състав на съда, като взе предвид релевираните искания в молбата, намира следното:
Подадената молба е допустима – подадена от активно легитимирани лица по чл. 248, ал. 1 и 251, ал. 1 от ГПК, като същата съдържа необходимите реквизити. По отношение на основателността на молбата, настоящият състав намира следното:
По искането по реда на чл. 250 от ГПК:
Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК, допълване на решението се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т. е. тогава, когато е разгледана част от искането, а по отношение на останалата спорът не е разрешен с уважаване или отхвърляне на претенцията според посочените основание и размер, а когато производството е въззивно, съдът не се е произнесъл изцяло по жалба.
Неоснователно е искането за допълване на Решение № 690/09.04.2021г. с произнасяне по частна жалба от 29.11.2019г. на Д.Д. против разпореждане от 15.05.2019г. по гр.д. 2290/2013г. на РС Варна, поради което се иска допълване на решението на ВОС.
На първо място така посочената частна жалба от 29.05.2021г. не се намира в кориците на делото по настоящата преписка. Предвид това и съдът не е сезиран с нея, респективно не би могъл да се произнесе по исканията, изложени в жалбата. От друга страна, както беше посочено в проведеното по делото съдебно заседание от 24.03.2021г., макар частната жалба да не е присъединена за общо разглеждане в производството, доколкото същата съдържа идентични искания и възражения на жалбоподателката Д.Р. с тези, с които съдът е надлежно сезиран в настоящото производство, то и с Решение № 690/09.04.2021г. съдът се е произнесъл по изложените искания.
Неоснователно е оплакването, че въззивният съд не се е произнесъл по искането за обезсилване на решение Решение № 5315 от 21.12.2018г. по гр.д.
2290/2013г. на РС Варна, в частта, в която по отношение на нея са присъдени разноски в размер на 38,80 лв., тъй като са били присъдени при нарушение на 2 принципа за диспозитивното начало, респективно и искането за допълване на решението в този смисъл не следва да бъде уважено. Съдът е изложил подробни мотиви, в които са развити съображенията на състава защо тава искане е неоснователно.
Неоснователно е и искането за допълване на Решение № 690/09.04.2021г. на ВОС по отношение на искането на Д.Р. за изменение на Решение № 5315 от 21.12.2018г. по гр.д. 2290/2013г. на РС Варна, като бъде намалена присъдената държавна такса за извършване на делбата. Настоящият състав е изложил подробни мотиви и по отношение на това искане, като е приел същото за неоснователно и го е оставил без уважение.
Предвид горното, тъй като с Решението си от 09.04.2021г. ВОС е разгледал в цялост претенциите на Д.Р., като не е уважил същите и е потвърдил решението на ВРС в обжалваната от нея част, което представлява произнасяне по съществото на спора, то и молбата по реда на чл. 250 от ГПК е изцяло неоснователна.
По искането за изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК:
Съгласно нормата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
С настоящата молба се иска от съда да измени постановеното по делото Решение № 690/09.04.2021г., като бъде осъден К.Р. да заплати на Д.Р. сумата от 75 лв., представляваща разноски за обжалване пред всички съдебни инстанции. В срока по чл. 80 от ГПК Д.Р. е представила списък на разноските, които е сторила и които счита, че следва да бъдат присъдени, като подробно е посочила всяко от производствата, по които претендира репариране на заплатените държавни такси.
Предвид горното и доколкото с Решение № 690/09.04.2021г. съставът е приел, че Д.Р. не е претендирала разноски, респективно не е присъдил такива, то решението следва да бъде допълнено, макар релевираното искане да е за изменение в горния смисъл. Доколкото частните жалби са били уважение пред всички инстанции, включително и частично по настоящото въззивно гражданско дело, то претендираните разноски за заплатени държавни такси следва да бъдат присъдени.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 11187/09.07.2021г. от Д.Т. Д. с ЕГН ********** и Д. П. Р. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, Вилна зона, ****** в частта, в която на основание чл. 250 от ГПК се иска допълване на Решение № 690/09.04.2021г., постановено по в.гр.д. № 275/2021г. на ВОС.
ИЗМЕНЯ Решение № 690/09.04.2021г., постановено по в.гр.д. № 275/2021г. на ВОС, в частта за разноските, като допълва същото в следния смисъл:
ОСЪЖДА К. П. Р. с ЕГН**********, да заплати на Д. П. Р. с ЕГН **********, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски за заплатени държавни такси по частни жалби.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4