Определение № 91 от 09.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100607475 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.341,ал.2, във вр. с чл.66,ал.1 от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от адвокат М.а К.а, в качеството й на защитник на подсъдимия М. Д. Ц. против протоколно определение на Софийски районен съд, постановено на 04.11.2025 година по НОХ дело № 14493/2025 година, с което е изменена мярката за неотклонение на Ц. от „подписка“ в „задържане под стража“.

Оплакванията в жалбата са за неправилно приложение на разпоредбата на чл.66,ал.1 НПК, тъй като не е била налице основната предпоставка – редовно призоваване на подсъдимия, при което той да не се е явил в откритото съдебно заседание. Твърди се, че Ц. не е получил лично призовка за разпоредително заседание, а лицето, което реално я е получило не му я е предало и той не е знаел за датата, на която следва да се яви в съда. В допълнителна въззивна частна жалба адвокатът релевира и допълнителни доводи, свързани с влошено здравословно състояние на нейния подзащитен.

Прилага към последната пет броя медицински документи.

Възражения по частната жалба, /първоначална и допълнителна/ не са постъпвали.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, с оплакванията в жалбата, с мотивите на първостепенния съд и със Закона, намира следното:

Въззивната частна жалба е процесуално-допустима, тъй като е подадена в срок от активно-легитимирана страна.

„По същество“, съдът намира жалбата за основателна.

Съображенията са следните:

Буквалният прочит на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НПК, около която се развива този спор, /…когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е 1 уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в този кодекс…./ създава впечатлението, че решаващият орган, пред който е висящо в съответната фаза наказателното производство, когато установи, че обвиняемият/подсъдимият не се яви без уважителна причина следва да вземе мярка за неотклонение, ако такава няма или да замени приложената с потежка. Условието е това да бъде сторено „по реда предвиден в НПК“. Това ще рече, че изменение на мярката за неотклонение и избор на такава „задържане под стража“ или „домашен арест“ трябва да се прави след обоснован извод за наличие на предпоставките на чл.63,ал.1 от НПК. В този смисъл законността на първоинстанционното определение зависи от два еднакви по тежест и кумулативно търсими факта:

Ц. да не е дошъл в съдебно заседание без уважителна причина и да са едновременно налични трите предпоставки на чл.63,ал.1 НПК /за престъплението да се предвижда наказание „лишаване от свобода“, обосновано подозрение за авторство на деянието и опасност да се укрие и/или да извърши престъпление/.

Съдебното производство пред Софийски районен съд е било образувано с внасяне на обвинителен акт срещу двама подсъдими, единият от които е именно М. Д. Ц. с обвинения за престъпления по чл.143,ал.1 НК и по чл.142а, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.1 от НК.

Делото е разпределено на състава на 14.10.2025 година с разпореждане от 14.10.2025 година Председателят на състава е насрочил делото в разпоредително заседание за дата 04.11.2025 година от 14,30 часа. Това срочно администриране и насрочване в рамките на по-малко от месец е положителен знак за усърдието на съда и желанието му процесът да бъде приключен своевременно.

Видно от находящата се на л.20 от първоинстанционното дело призовка за разпоредително заседание, тя, /призовката/ е била получена от лице Й.Г.Г., подписала се като баба на подсъдимия, със задължение да му я предаде. Тази призовка е връчена чрез служители на ГД „Охрана“ на адрес в Ж.К.

„Надежда“.

В разпоредително заседание на 04.11.2025 година подсъдимият Ц. не се е явил. Явил се е единствено неговият защитник, адвокат К.а, която ако се съди по протокола от съдебното заседание не е и попитана дали има контакт с подсъдимия, дали знае нещо за причината за неговото отсъствие, говорил ли е някой негов роднина с нея и т.н.

Съдът, след като е взел становището на явилите се страни „да не се дава ход на делото“ логично е приел, че неявяването на подсъдимия М. Ц. е абсолютна процесуална пречка, поради което и не е дал ход на делото. След това лаконично, в едно изречение съдът е отразил следното: „…доколкото сроковете на наказателното производство, предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото, към настоящия момент надхвърлят разумните......., надлежен обезпечаващ ефект би имала само найтежката мярка за неотклонение….“. Преди това съдът при обсъждане 2 основанието за недаване ход на делото е акцентирал на това, че единствено неявяването на Ц. става причина за непровеждане на разпоредителното заседание.

Съдът е отложил разпоредителното заседание и на основание чл.66,ал.1 от НПК е изменил мярката на М. Ц. от „подписка“ в „задържане под стража“.

При тази кратка хронологична интерпретация на процесуалните събития не могат да не бъдат забелязани два факта, които са убягнали от вниманието на районния съдия. Първият е лицето, което е получило призовката, /бабата на подсъдимия Ц., а не лично той/ и вторият е липсата на установяване на това дали въпреки това връчване този подсъдим е получил реално призовката от баба си. Съдебната практика е наложила разбирането, че при предаване на призовка/съобщение на титуляра чрез лице, редовността на връчването следва да бъде поставена под въпрос и да се тълкува в полза на призовавания, освен ако няма убедителни данни, че връчването е реално осъществено. Това, което районният съд е направил е да приеме, че подсъдимият е получил призовката от баба си и че е уведомен за разпоредителното заседание на 04.11.25 година и същевременно да предположи, че той – Ц. умишлено и без основание се е отклонил от процеса. Факт е че извън това призоваване, съдът е направил само справка дали Ц. не се намира в затвор или арест на територията на страната, но и това е направено преди да има данни, че този подсъдим ще се окаже нередовно призован, което единствено говори за високата активност на съда в стремежа му да проведе в бърз порядък наказателното производство.

Без съмнение, целта - срочно приключване на наказателните производства в съдебната им фаза е важна и следва да бъде поощрявана, но преследването й не бива да е подчинено на нарушаване на законови права на страните в процеса.

Необходимо е било първостепенният съд, констатирайки неявяването на подсъдимия, преди да изменя мярка за неотклонение да прибегне към серия от други способи като търси друг адрес и начин за призоваването му и разпореди принудителното му довеждане за следващото заседание. Ако при повторният опит за разпоредително заседание Ц. отново не се явява и то без уважителна причина ще е резонно съдът да обсъжда наличието на предпоставките на чл.66,ал.1 от НПК, тъй като тогава ще има убедителни доказателства за недобросъвестното му поведение.

Отделно от това:

Ако се абстрахираме от посоченото дотук, прави впечатление и още един недостатък на проверяваният акт.

В определението си съдът се е задоволил да обсъди само наличието на първата от кумулативните предпоставки на чл.66,ал.1 НПК – безпричинно неявяване, наложило отлагане на делото, но не е коментирал налице ли са трите предпоставки на чл.63,ал.1 НПК за изменение на мярката му за неотклонение в Задържане под стража. Видът на повдигнатото на Ц. обвинение дава възможност за прилагането на такава мярка за неотклонение, но нито обоснованото подозрение е обсъдено, нито реалните опасности. В настоящото определение въззивният съд не може да ги обсъжда, защото 3 неговата роля е да провери анализа на първоинстанционния съд, а такъв изобщо липсва, но само ще подчертае, че М. Ц. е неосъждан и че в досъдебна фаза на процеса той е бил безукорен в процесуалното си поведение, все обстоятелства, които имат значение за избора на мярка за процесуална принуда.

Малко прибързано е и заключението на Районния съд, че делото пред него е с „отсъстваща фактическа и правна сложност“. Обвинения по чл.143,ал.1 НК и по чл.142а, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.1 от НК е ненавременно и опасно още на разпоредително заседание да бъдат определяни като „обвинения с ниска фактическа и правна сложност“.

Обобщавайки изводите си, втората инстанция намира атакуваното определение за неправилно. То следва да бъде отменено.

Воден от горното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Софийски районен съд, постановено на 04.11.2025 година по НОХ дело № 14493/2025 година, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия М. Д. Ц., ЕГН ********** от „подписка“ в „задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4