Решение № 273 от 24.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Враца, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500425 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 11116/28.07.2025г. депозирана от „ВИПАМ - В.” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя на дружеството П. П. В., чрез пълномощника му адв. В. К. Д., със съдебен адрес: ***, против Решение № 458/10.07.2025г., постановено по гр.д.№ 303/2025г., по описа на Районен съд Враца, с което е отхвърлен предявения от ”Випам-В.”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя П. П. В. срещу ”Застрахователно дружество „Евроинс”АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.435 от КЗ във връзка с чл.405 от КЗ - за заплащане на сумата от 4 396.86 лв., представляваща изплатено от ищеца на възложителя ”Спед С” ООД, ЕИК ***, обезщетение за причинени от ищеца на 20.03.2024 г. щети при транспорт на нови автомобили марка ”Сузуки” от Унгария до Италия, извършен с автовоз с рег. № ВР***СК и ремарке рег. № ВР***ЕВ, които ответникът следвало да репарира по силата на застрахователна полица № 008001000610015/договор за застраховка ”Отговорност на превозвача”,сключен с ищеца/, ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на обезщетение/02.12.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, алтернативно от датата на депозиране на исковата молба в съда/29.01.2025 г./. Присъдил разноски в полза на ”Застрахователно дружество Евроинс”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление *** в размер на 600,00 лв.

Жалбоподателя твърди, че цялото решение на Районен съд –Враца е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалните и материалните норми.

Навежда доводи, че в производството пред РС-Враца са събрани писмени 1 доказателства, както и приета без възражения от страните СТЕ. Неправилни били правните изводи на съда, въз основа на които отхвърлил предявения иск, като приел, че поради недостатъчно добре укрепване на товара от страна на изпращача се е реализирало основанието за изключване отговорността на превозвача по смисъла на чл.17, т.4 б.“в“ от Конвенция CMR, което представлява и изключен риск за отговорността на застрахователя съгласно чл.6 ал.2 т.19 от приложимите Общи условия на застрахователя, предвид което в полза на ищцовото дружество не е възникнало регресно право за заплащане на застрахователно обезщетение. Счита за неправилен извода на съда относно наличие на основание за изключване отговорността на превозвача (ищец в първоинстанционното производство), както и на застрахователя, предвид наличието на такъв изключен риск в приложимите общи условия.

Сочи, че в случая отговорността за укрепването на товара не е било отговорност на изпращача по договора, а на самия превозвач, който носи отговорността от момента на приемане на стоката за превоз до момента на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, поради което атакуваното съдебно решение е неправилно и необосновано.

Счита, че пред първата инстанция са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл. 435 от ГПК във вр. с чл.405 от КЗ относно неговата основателност и доказаност по основание и размер.

В жалбата се навеждат доводи, че в първоинстанционното производство е безспорно доказано наличието на валиден договор за застраховка „Отговорност на превозвача”, сключен между застрахователя и дружество - ищец, с обект - отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на превозваните от него с автомобилен транспорт товари, съгласно Закона за автомобилните превози при вътрешни превози и съгласно Конвенцията за международен превоз на стоки по шосе /СМР/; настъпването в периода на осигурителното застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; наличието на щети, настъпили в резултат на застрахователното събитие; изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи, изплащане на увреденото лице дължимото обезщетение, като последното е осъществено чрез прихващане и отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.

Доказан е и размера на щетата от 2755,56 лв. съгласно заключението на приетата САТЕ.

Сочи, че отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“ е функционално обусловена от отговорността на превозвача по договора за превоз, за който се прилага Закона за автомобилните превози и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, то ответното дружество застраховател следва да заплати обезщетение на ищцовото дружество в размера на причинената при настъпилия застрахователен риск вреда, която е изплатена напълно от ищеца - застрахован, така че да компенсира увредените лица.

Със сключеното между „СПЕД С“ ООД и „ВИПАМ - В.” ЕООД споразумение за прихващане № 120/30.08.2024г. е прихванато задължението на „ВИПАМ - В.“ ЕООД в размер на 4396,86 лв., поради което изплатеното обезщетение е погасено от въззивника.

Поддържа и към настоящия момент становището си за неоснователност на въведените 2 от ответното дружество възражения за наличието на груба небрежност, като такава в конкретния случай не е доказана. Ответното дружество се позовава единствено на заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ, че уврежданията по процесното МПС /превозвания товар/ са възникнали от откопчаването на коланите, обезопасяващи товара, вследствие от усукването на ремаркето. Въззивника счита, че е доказана единствено небрежност от страна на шофьора, но същата не се припокрива с понятието „груба небрежност“, тъй като не се изследва само вината му, а дали тази вина се покрива с понятието груба небрежност, което е основание за изключването на отговорността на застрахователя. В тази насока прави правни заключения на база съдебна теория и практика.

Моли въззивния съд да отмени Решение № 458/10.07.2025г.,постановено по гр.д.№ 303/2025г. по описа на Районен съд Враца, като неправилно и да се произнесе по съществото на спора, като постанови друго решение, с което да уважи предявения иск и да осъди ЗД “ЕВРОИНС” АД, ЕИК ***, да заплати на ВИПАМ - В.” ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 4396,86 лв. по Застраховка „Отговорност на превозвача“, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 02.12.2024г. /когато застрахователят е отказал изплащане на дължимото застрахователно обезщетение и на която дата е изтекъл срокът по чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ/до окончателното й изплащане.

Алтернативно, моли да бъде присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна ЗД „ЕВРОИНС” АД гр. София, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Й. И. е постъпил писмен отговор, с който оспорва, като неоснователна и недоказана въззивната жалба.

Въззиваемата страна навежда твърдения за неоснователност на възражението на въззивника относно увреждане на товара, поради не добре укрепен товар, което по см. на чл.

17, т. 4, б. „В“ от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз (CMR) освобождава превозвача от отговорност, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Сочи, че първоинстанционния съд правилно се позовал на горецитираната правна норма от Конвенция CMR.

В тази насока е и заключението на експерта по САТЕ сочещо, че уврежданията по превозвания товар се дължат вследствие на откопчаване на обезопасителните колани, с които е бил укрепен процесния автомобил, поради недостатъчното му затягане. Според експерта при правилно поставяне, обезопасителните колани не могат да се откопчаят при усукване на ремаркето и поради тази причина, правилно първоинстанционния съд е приел, че превозвания товар не е бил достатъчно добре укрепен от страна на изпращача, което съгласно чл. 17, т. 4, б. „В“ от Конвенция ЧМР освобождава превозвача от отговорност за причинените вреди. Следователно при липсата на отговорност на застрахования, освобождава от отговорност и застрахователя.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице основание за освобождаване от отговорност на превозвача по смисъла на чл. 17, т. 4, б. „В“ от Конвенция ЧМР, то въззиваемата страна поддържа твърдението, че е налице изключен риск съгласно чл.

6, ал. 2, т. 7 от ОУ по застрахователния договор, като е налице груба небрежност от страна на застрахования превозвач, действащ чрез шофьора на композицията. Отново посочва, че причината за възникването на вредите по превозвания автомобил е вследствие откопчаване 3 на обезопасителния колан по време на превоза, а откопчаването се дължи единствено на недостатъчното затягане на обезопасителния колан. Цитира клаузи от ОУ на застрахователния договор в тази връзка.

Счита, че наведените твърдения на въззивника-ищец относно неправилното поставяне на обезопасителния колан от страна на превозвача не представлява груба небрежност са напълно голословни. Позовава се на чл. 14, ал. 1 от ОУ регламентиращ, че застрахованият е длъжен да полага грижата на добър търговец при извършването на превози на товари по шосе. Прави аналогия с чл. 302 от ТЗ и развива правни доводи.

В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че е налице покрит риск по застрахователната полица, при определяне на застрахователното обезщетение моли същото да бъде намалено с 800,00 лв. поради самоучастие от страна на застрахования по застрахователния договор. Сочи, че в застрахователна полица № 00800100031015 от 10.01.2024г. страните са уговорили, че при превоз на автомобили се прилага безусловно самоучастие от страна на застрахования в размер на 800,00 лв. от щетата за всеки един превозван автомобил. В случая увреденият автомобил е един, следователно обезщетението следва да бъде намалено с 800,00 лв.

Моли съдът да потвърди Решение № 458/10.07.2025г., постановено по гр.д. № 303/2025г. по описа на Районен съд – Враца и да му се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и с отговора страните не се сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ВипамВ.”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. П. В., против ”Застрахователно дружество Евроинс”АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.435 от КЗ във връзка с чл.405 от КЗ - за заплащане на сумата от 4396.86 лв., представляваща изплатено от ищеца на възложителя ”Спед С”ООД, ЕИК ***, обезщетение за причинени от ищеца на 20.03.2024 г. щети при транспорт на нови автомобили марка ”Сузуки” от Унгария до Италия, извършен с автовоз с рег. № ВР *** СК и ремарке рег. № ВР *** ЕВ, които ответникът следвало да репарира по силата на застрахователна полица № 008001000610015 (договор за застраховка ”Отговорност на превозвача”),сключен с ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отказа за изплащане на обезщетение/02.12.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, алтернативно от датата на депозиране на исковата молба в съда/29.01.2025 г./.