Решение № 199 от 04.01.2022, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 264/2021
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 04.01.2022
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Славена Койчева
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. от · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
- чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4з · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. Габрово, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20214200500264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Севлиево против решение № 260037/24.03.2021 г., постановено по гр.д. № 696/2020 г. по описа на Районен съд Севлиево.
В жалбата се твърди, че в решението било посочено, че Община Севлиево следва да установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Като основание за придобиване на имота в акта за общинска собственост е посочена нормата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, която предвижда, че са общинска собственост имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. За да се приеме приложимостта на тази хипотеза, то по делото е следвало да бъде доказано, че действително имотите за били предоставени в собственост на общината със закон.
С отговора на искова молба ответникът направил доказателствено искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които ще установят административните причини за създаването на селищните образувания, изготвянето на актовете за общинска собственост, които не били допуснати до разпит от съда.Предвид на това, това обстоятелство, че имотите са управлявани от община Севлиево в интерес на наследниците на К. Д. останало недоказано, тъй като била възпрепятствана възможността на Общината да ангажира своята защита.
Първоинстанционният съд посочил, че по делото не са ангажирани доказателства, чрез които да се установи, че процесиите имоти са държавна собственост.
Съгласно чл. 14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 88/31.07.1998г., ПК се произнася с решение за ,, възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л. ".
Със законова делегация е изменен чл. 28 от ППЗСПЗЗ и в редакцията си от ДВ чл.
122/19.12.1997г. /в сила от 23.12.1997г./ е приета нова ал.4, която предвижда изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, правото на собственост, които се възстановяват по реда на чл. 14, ал.1 т.З ЗСПЗЗ. или се придобиват по реда на пар. 4а и 46 ЗСПЗЗ.
1
Определяйки границите, този план определял точното разположение и форма на тези имоти и останалите площи от тях над размерите по § 4з ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не по-малка от 250 кв.м., респективно остатъчната площ, която ползувателите могат допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува самостоятелен имот.
Предвид изложеното в жалбата се сочи, че преди влизане в сила на редакцията на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 68/30.07.1999г.) за тези площи не бил настъпил реституционият ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал. 4 ППЗСПЗЗ и решенията по чл. 14, ал. 1, т.З ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие, като за тези части не настъпва реституционния ефект.
Административната процедура за реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к. ал. 7 ЗСПЗЗ. т.к. до този момент те не са индивидуализирани и като части от възстановените имоти с решението по чл. 14. ал.1. т.З ЗСПЗЗ дори тези решения да еа издадени при първоначалната редакция на § 4к 3CII33 и затова за тези части давност не тече до приемане на ПНИ.
Изготвената допълнителна експертиза от В.Р., депозирана в съда на 23.12.2020 г.. установила разминаване в местонахождението на имотите.Вещото лице С.Б. не дал конкретен отговор дали са провеждани реституционни процедури спрямо имотите.
Предвид на това, за случаите, когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановения имот, се приема, че решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. За тези случаи се приема, че процедурата по възстановяването приключва в покъсен момент - от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.С доказателствата по делото се доказало, че върху имотите са извършвани действия от страна на държавни и общински органи, предвид обстоятелството, че за възстановяване на собствеността върху тези имоти са подавани искания до Областна дирекция „Земеделие" - гр. Габрово (респ. Общинска поземлена комисия).
Предвид на това, неправилен бил изводът на съда, че не са представени доказателства и твърдения, че имотите са били включени в държавни учреждения, респ. одържавявани.
От представените доказателства не се доказало претендираното давностно владение.
Относно представените доказателства, че В.К. е заплащала данък, имало трайно установена практика на ВКС, която еднозначно приемала, че това не е основание да се приеме, че лицето свои вещта като своя и е налице владение.
Отделно от това, един от свидетелите - П.Г.П.- бил син на въззиваемата страна, поради което бил заинтересовано лице от изхода на спора и неговите показания не тярбвало да бъдат кредитирани. И тримата свидетели заявили, че К. не е обработвала постоянно процесната земя, не са я виждали всеки ден да е там, като към момента лицето вече дори и не обработва.
Имало разминаване в границите на имота, които не били достатъчно индивидуализирани.
В жалбата се твърди също, че процесиите имоти с идентификатори **** и ***попадали в местността ,,К.Б.", поради което с изменението на устройствения план е прекратено правото на ползване върху тях, както е и прекъсната придобивната давност.
Предприетите действия по силата на решенията на Общински съвет- Севлиево били действия по принудително изпълнение и водели до прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „В" от ЗЗД.
С постановяването на всяко едно ново решение на Общинския съвет на гр. Севлиево, касаещо промяна на земеделските земи и нарушаване на спокойното владение на тези имоти, се прекъсвала придобивната давност и започвала да тече нова такава.
Първоинстанционният съд посочил, че принудителни действия по смисъла на чл. 116, б. от ЗЗД касаят само действия, свързани с намеса в имуществената сфера на длъжника.Жалбподателят счита, че в предмета на принудителното изпълнение освен удоволетворение чрез изпълнителни способи, насочени към имуществото на длъжника, се включва и удоволетворяване на бществените претенции чрез действия на общинските органи, свързани с промени в статута на земите, начина на заселване и пр., поради което изводът на съда в тази насока бил неправилен.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което искът 2 да бъде отхвърлен, като бъдат заплатени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва,като неоснователна и се излагат подробни аргументи за това.
Производството е образувано по предявенен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата В.К. е собственик на процесните имоти № *** и № *** по плана на новообразуваните имоти в м. К.Б., селищно образувание Х., землище на гр. С.
Пред първоинстанционният съд е допуснато и прието основно и допълнително заключение на вещото лице инж.В.Р.. В него експертът твърди, че за местността „К.Б." през 1985 г. е изработен кадастрален план, с оглед внасяне на яснота и контрол на застроителния статут на тази голяма територия край гр. С. с множество построени сгради и постройки за сезонно ползване, който кадастрален план не е одобрен по съответния ред и се е ползвал само за сведение.През 1999 г.,при условията на ЗСПЗЗ и ЗКИР, е възложено основно попълване на този кадастрален план за да бъде одобрен като кадастрален план по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изработването и приемането на плана продължава дълго време и след промяната на §4к през 2002 г. той е довършен като помощен план и на база на него е изработен и плана на новообразуваните имоти за тази местност.Помощният план и проекто-планът на новообразуваните имоти е обявен в Държавен вестник бр.38/2004 г. и по него са постъпили 94 бр. възражения. За собствеността и границите на процесните два имота не е постъпило възражение от собствениците им.Окончателният план на новообразуваните имоти отново е обявен на всички заинтересувани собственици в ДВ бр. 63/2006 г. и е одобрен със заповед №309/20.07.2006 г. За процесните и околните им имоти отново нямало постъпили възражения.
Планът е обжалван пред съда от собствениците на 13 бр. имоти, които нямат отношение към процесния имот, и след приключване на всички дела към днешна дата целият План на новообразуваните имоти на местност „К.Б.", землище С., е влязъл в сила.По този план двата процесни имота са както следва: Имот №***, за който има приложена по делото скица №99/27.02.2020 г. в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти, за собственик на имота е записан К.Г.Д. и имот №***, за който има приложена по делото скица №100/27.02.2020 г., а в регистъра на имотите за собственик на имота е записан отново К.Г.Д..Процесиите имоти по предходния стар неодобрен кадастрален план от 1985 г., попълнен през 1999 г.-2002 г. и приет като помощен план към Плана на новообразуваните имоти, имот №1116 отговаря на имот №***от плана на новообразуваните имоти, а имот №*** отговаря на имот *** от плана на новообразуваните имоти. Първоначално номерата на имотите са записани върху плана като **и **, но впоследствие при попълването на кадастъра с молив е написан номер **и номер **. По разписния лист към плана за имот №**– като собственици са записани н-ци М.Ив. Т., 800 кв.м. В графата „№ и дата на документа за собственост" е отбелязано: Опис Н-2 и допълнено Прот.№ 10 от 23.11.56, а за имот №1117 - З.И. А.. В графата „№ и дата на документа за собственост" е отбелязано: П.Пр от 12.XI.79, дело №370. Според вещото лице, границите на имот №**от помощния кадастрален план съвпадат напълно с границите на новообразуван имот №**, който е с площ 743.3 кв.м., както и границите на имот №**от помощния кадастрален план съвпадат напълно с границите на новообразуван им №**, който е с площ 978.8 кв.м.
В допълнителното заключение, съгласно поставената задача, вещото лице е разгледало преписката за възстановените земи в землището на гр. С., собственост на К. Г.Д..В приложената преписка има копие от решение №315С на ОбС по земеделие от 23.09.1998 г., съгласно което в раздел II е възстановено правото на собственост на н-ците на К.Г.Д. на лозе от 0.500 дка, в терен по §4 на гр. С., местност С.. Записано е, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти е одобрен и влязъл в сила през 2006 г., но няма данни за имота да има въвод във владение. Местността С. се намира в западната част на плана, по посока към м. Х., а процесиите имоти се намират в м. К.Б..
Въводът във владение, съгласно протокол №410/17.09.1999 г., се отнася за имот с възстановено правото на собственост на н-ците на К.Г.Д., представляващ нива от 2700 кв.м. в м. С.Г.. Тази местност се намира южно от ул. С. П.и имотът няма нищо общо с процесиите имоти.
Пред първоинстанционния съд е допуснато и прието трето заключение на в.лице С.Б..
Съгласно заключението, процесиите имоти попадат в район по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези имоти и граничещите непосредствено с тях не са урегулирани с подробен устройствен план.ОУП на Община Севлиево определя територията на К.Б.(Х.) като урбанизирана за рекреационни 3 дейности.Тъй като процесиите имоти попадат в територия по §4 от ЗСПЗЗ, за тях не е провеждана процедурата за земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, описана в чл. 45в от ПП на ЗСПЗЗ. Същите не са включени в списъка на имотите-общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, приет с протоколно решение №2/16.09.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ назначена със заповед № РД-ЗА32/14.07.2008 год. на директора на Областна дирекция „3емеделие“-гр. Габрово. При проучване на извадката в цифров вид на ПНИ за района на процесиите имоти и кадастралния регистър към него, експертът е констатирал, че за всеки от процесиите имоти е вписан не един, а няколко собственика.