Решение № 109 от 08.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Ботевград, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200546 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Н. Х. И. с ЕГН********** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №25-1204-000483 от 30.04.2025г., издадено от Началник група в сектор пътна полиция при ОДМВР - София, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лева както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца, и за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1 му е наложено наказание глоба в размер на 10лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява от адв.А., който поддържа жалбата.

Въззивната страна – Началник група в сектор пътна полиция при ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмена защита чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище по жалбата – сочи че е неоснователна и претендира заплащане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски плик; НП №24-1204-000483/30.04.2025г. – 2л.; АУАН серия GA № 1377809/04.04.2025г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. – 3л.; Заповед № 8121к-15085/09.12.2024г.; акт за встъпване в длъжност от 17.12.2024г.; справка за нарушител/водач – 5л. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите: Д. Т. Д. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР-София и Ж. С. И., се установява:

На 04.04.2025г. около 17.18ч. на АМ „Хемус” в участъка на 38.500 км. жалбоподателят Н. Х. И. управлявал лек автомобил м.”*” с рег.№*, като се движел в аварийната лента на платното за движение в посока гр.Варна. По това време свидетеля Ж. С. И. – инспектор в ОДМВР-София бил на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в този участък.

Тогава последният видял, че И. управлява горецитирания автомобил в аварийната лента, при което го последвал и съобщили за това на св.Д. Т. Д. “мл. автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР-София.

Последният се намирал в участъка на 39км на АМ „Хемус“ преди тунел „Топли дол“. Малко след това св.Д. спрял за проверка управлявания от И. автомобил, като при тях пристигнал свидетеля И.. Св.Д. не установил, да е налице повреда по автомобила или влошено здравословно състояние на някой от пътуващите в него. При извършената проверка И. не представил на полицейските служители свидетелство за управление на МПС. За тези си констатации св.Д. съставил АУАН серия GA № 1377809/04.04.2025г. на жалбоподателя в присъствието на св.И., който му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражения. Актосъставителят квалифицирал деянията на жалбоподателя като нарушения по чл.58, т.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №25-1204-000483 от 30.04.2025г на Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от 2 показанията на свидетелите Д. и И. и от съставения АУАН.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите Д. и И., и от съставения АУАН, се доказа, че И. е осъществил посочените по-горе нарушения на ЗДвП. Съдът възприема показанията на Д. и И. като категорични, последователни и логични. На следващо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

Правилно административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата, тъй като на посочените в НП дата и място, е управлявал автомобила по автомагистрала, като се е движел в лентата за принудително спиране /аварийната лента/ без да е било налице повреда на пътното превозно средство и без да има здравословни проблеми или такива да са налице за пътниците в превозното средство.

Правилно за гореописаното нарушение, на основание чл.178ж, ал.1 пр.1 от ЗДвП, АНО е наложил на И. наказанията „глоба” в размер на 1000лева както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца, които са и фиксирани като вид и размер за същото.

По отношение на второто описано и прието за установено нарушение 3 на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът приема, че е описано от фактическа и правна страна, правилно е посочена нарушената норма, която кореспондира и с приложената санкционна такава.

Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на посочените в НП дата и място е управлявал МПС, без да носи СУМПС.

Правилно за гореописаното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП, АНО е наложил на И. наказание "Глоба", в размер на 10.00лв., което е и фиксирания размер, предвиден за същото.

Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.

С оглед решението за потвърждение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 66.47евро до 97.15евро. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на ОДМВР- София следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 66.47евро.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

4

№25-1204-000483 от

30.04.2025г, издадено от Началник група в сектор пътна полиция при ОДМВР - София, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.на МВР против Н. Х. И. с ЕГН********** , като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА Н. Х. И. с ЕГН********** да заплати на ОДМВР- София сумата от 66.47евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело –АНД №546/25г. на БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5