Определение № 23801 от 01.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23801 гр. София, 01.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110106374 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК 831609046, адрес гр. София, ул.

„Ястребец” 23 Б представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов- Председател на Управителен съвет чрез процесуален представител Александър Трифонов – юрисконсулт срещу „Ви Енд Ай Кори“ ООД с БУЛСТАТ/ЕИК 121265202, седалище гр. София, общ.”Средец”, ул.”Петър Берон“ №3, представлявано от И.

В. Д. ЕГН ********** и В..... М....... В.......... ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1662/15.01.2023г. по ч.гр.д. № 33208/2022 г. по описа на СРС, 142 състав.

Ищецът твърди, че на 21,06.2022г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.№ 127526 срещу „Ви Енд Ай Корп“ ООД с БУЛСТАТ/ЕИК 121265202, седалище/адрес на управление: гр. София, общ.”Средец”, улТПетър Берон“, №15 представлявано от Анастас Георгиев Д. ЕГН ********** и В..... М....... В.......... ЕГН ********** за сумата 1262,17лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2021г,, 150,25лв. - законна лихва за забава от 01.07.2020г. до 13.06.2022г., както и 11,65лв,- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2020г. до м.04.2021г. и 2,05лв. законна лихва за забава за периода от 31.07.2020г. до 13.06.2022г., като се претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч. гр, дело №33208/2022г. по описа на СРС, 142 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, със съобщение, получено от ищеца на 01.09,2022г,, като е указано , че ищецът може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът предявява, иск за установяване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу „Ви Енд Ай Корп“ ООД, за топлоснабден имот - апартамент на партерен етаж със застроена площ 69кв.м., находящ се в гр. София, общ.’’Триадица”, ул.”Хан Аспарух“ №18, за периода м.05.2020г. до м.04.2021г., с аб.№ 114080/инсталация 4000006348, като изрично е посочено от ищеца , че между „Ви Енд Ай Корп“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от ищеца поради 1 което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

Ищецът се позовава на разписаното в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12,2003 г,, с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Като твърди ,че и по силата на нормативните актове, ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация София” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Посочва се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12,07,2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно; в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на „Ви Енд Ай Кори“ ООД, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал,2 от ОУ.

Твърди се, че ищецът е изпратил писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако „Ви Енд Ай Корп“ ООД, не заплати същата в 7мо дневен срок от получаване на писмото, “Топлофикация София” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.Като въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което на 21.06.2022г. ищецът депозира, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Ви Енд Ай Корп“ ООД, за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Позовава се на признанието на ищеца, че между страните през процесния период не е имало сключен договор. Счита обаче, че не е налице и фактическият състав на неоснователното обогатяване, тъй като през процесния период имотът е бил обитаем, по силата на отдадено от него същото помещение под наем, като от дата 01.01.2018 г. е влязъл сила Договор за наем на процесния недвижим 2 имот от дата 27.12.2017 г., сключен между "ВИ ЕНД АЙ КОРП" ООД, в качеството му на Наемодател и "БЪЛГАРСКА ХОТЕЛИЕРСКА И РЕСТОРАНТЬОРСКА АСОЦИАЦИЯ" Сдружение, ЕИК 831537180, в качеството му на Наемател и от посочената дата, до настоящия момент недвижимият имот непрекъснато е бил отдаден под наем, за което се прилага - Договор за наем от дата 27.12.2017 г., Анекс от дата 01.01.2019 г. към Договора за наем от дата 27.12.2017 г., Анекс от дата 01.12.2021 г. към Договора за наем от дата 27.12.2017 г. и Анекс от дата 01.04.2023 г. към Договора за наем от дата 27.12.2017 г., неразделна част от Договора за наем. В тази връзка твърди , че посоченото дружествоНаемател е следвало в срок от 15 дни от подписване на приложения по-долу Договор за наем, да прехвърли на свое име партидата към "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, съгласно чл. 3.3. от приложения по-долу Договор за наем от дата 27.12.2017 г. Следователно и Наемателят на процесния имот, а именно "БЪЛГАРСКА ХОТЕЛИЕРСКА И РЕСТОРАНТЬОРСКА АСОЦИАЦИЯ" Сдружение, има самостоятелна партида и именно последното е следвало да погасява възникнали задължения за доставка на топлинна енергия по отношение на имота, тъй като именно Наемателят е ползвал имота, респективно потребявал топлинна енергия през исковия период, а именно м.05.2020 г. до м. 04.2021 г..

Релевира възражения , за неприложимост на норм уредба посочена от ищеца , като според § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, който е посочен в Исковата молба, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди” е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет “,като се позовава на нейната отмяна - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.Според ответното дружество в настоящия случай намират приложение разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, според която небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя по аргумент от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди". При изложеното се позовава на това , че от цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил действащ за процесния период между страните по делото, като последното е и изрично посочено от ищеца в исковата молба.

Следователно при липсата на такъв договор, който трябва да бъде изрично сключен, а да не се предполага, съгласно трайно установена по въпроса съдебна практика, то между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /небитови/ нужди, следователно и не е налице заявеното основание за ангажиране договорната отговорност на представляваното от мен дружество за неизпълнение, в качеството му на небитов клиент, в следствие на което и посочените в исковата молба Общи условия не са действали по отношение на доверителя ми, поради липсата на договорна обвързаност.

Посочва се, че единствено качеството собственик на имота, какъвто в случая се явява ответника , не е достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на договор за търговска продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, където е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са клиенти на топлинна енергия, както твърди ищецът в исковата си молба. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/, е императивна, като установеното в 3 нея правило за поведение е задължително и не може да бъде дерогирано от страните.