Решение № 454 от 17.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Пловдив, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300102242 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. П. **** моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.

„Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2024г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че срещу него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК и престъпление по чл.248а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по ДП/ Сл. д.

№ 211/ 2012г. по описа на ОСО – Пловдив, пр.пр. № 7592/ 2011г. по описа на Окръжна прокуратура- Пловдив, като е привлечен като обвиняем с постановление на разследващия орган на 11.12.2014г. Твърди, че за периода от 2017г. до 02.10.2019г. Прокуратурата е внасяла 3 пъти обвинителен акт в ОС – Пловдив, образувани са наказателни дела пред ОС- Пловдив, последното от което е НОХД № 1887/ 2019г., приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 17.07.2024г., по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 210, 1 ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК. По повдигнато обвинение в престъпление по чл.248а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК твърди, че наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна давност с протоколно определение от 09.06.2020г.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното: през цялото време, докато траело наказателното производство, изпитвал силен страх да не бъде осъден и да му бъдат наложени предвидени в закона наказания лишаване от свобода, конфискация на една втора от имуществото му и глоба; изживял силен психически и емоционален стрес; бил депресиран и потиснат, тъй като много се притеснявал как ще издържа семейството си, в случай че бъде осъден; изпитвал срам пред близки и приятели; чувствал се безпомощен и обречен; виждал себе си като непълноценен с. и б., защото нямал да може да полага грижи за семейството си ако бъде осъден; настъпило влошаване на здравословното му състояние – бил диагностициран със заболяването „неинсулинозависим захарен диабет с кетоацидоза“; наказателното производство се отразило негативно върху професионалната му реализация. Ищецът твърди, че е нарушено правото му на разглеждане на делото в разумен срок, с оглед на общата продължителност от почти 10 години, като същевременно ищецът имал добросъвестно процесуално поведение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен и недоказан изцяло по основание и размер. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между процесното наказателно производство и сочените от ищеца негативни последици, касателно професионалната му реализация и влошено здравословно състояние. Твърди, че воденето срещу ищеца наказателно производство е било с фактическа и правна сложност, с множество подсъдими, чието процесуално поведение се е отразило в значителна степен на продължителността на процеса.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

2

По основателността на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 1887/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ВНОХД № 565/ 2023г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив.

От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, изразило се в това, че през времето от началото на м.юни ***** в гр.С. и гр.П. след предварително сговаряне с Б. В. З., И. А. Х., Р. Д. Н., П. С. К., Г. К. П., А.

Н.а П., с цел да набави за себе си и за другиго –Б. В. З., И. А. Х., Р. Д. Н., П. С.

К., Г. К. П. и А. Н.а П. имотна облага в размер 662 634 евро (равностойност в 3 лева – 1 295 999.46), да е възбудил и поддържал заблуждение у Б. М. В.а, Л. И.

Б. и Д. В. П.- с. на „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД – Централен офис гр.С., за това, че „РОНИ-75”ЕООД осъществява и разширява активната си търговска дейност и че ще обезпечи и изплати в пълен размер искания банков кредит от „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД в размер на 942 822 евро (равностойност в лева 1 843 999.55), разделен на 3 подлимита, а именно: подлимит № 1 – до 280 188 евро (равностойност в лева 548 000.10) за покупка на производствени помещения – ***************; подлимит № 2 – до 502 293 евро (равностойност в лева 982 399.72) за покупка, доставка и инсталация на линии за производство на консервирана храна, конкретно линия за печен и белен пипер, линия за стерилизиране на консерви и парен котел; подлимит № 3 – до 160 341 евро (равностойност в лева 313 599.74) за реконструкция и реновиране на закупеното с подлимит № 1 имущество и с това да е направил опит да причини на „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД имотна вреда в размер на 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46), като измамата да е в големи размери, да е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и деянието да е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда от 14.07.2023г., постановена по НОХД № 1887/ 2019г по описа на Окръжен съд – Пловдив , потвърдена с решение № 81/ 17.05.2024г. постановена по ВНОХД № 565/ 2023г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Присъдата е влязла в сила на 17.07.2024г.

Съгласно приетото в мотивната част на присъдата не е осъществен от обективна и субективна страна инкриминираният престъпен състав. Посочено е, че действията на подсъдимия А. не покриват нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението измама, за което е предаден на съда, поради което го признава за невинен и го оправдава по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.

Следва да се посочи обаче, че гореизложеното е относимо само за претенцията за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като само в тази част наказателното производство е 4 приключило с оправдателна присъда, което се явява предпоставка за основателността на иска. Не така стоят нещата по отношение на повдигнатото срещу ищеца обвинение в престъпление по чл.248а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като не е налице никоя от посочените в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотези, обуславяща правото на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди, по следните съображения:

По делото се установява, че наказателното производство е прекратено с определение, постановено в открито съдебно заседание от 09.06.2020г., по НОХД № 1887/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване. От данните по наказателното дело също така се установява, че наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност.

Последният обвинителен акт е внесен от Прокуратурата в съда за образуване на наказателно дело на 02.10.2019г., като в тази връзка е образувано НОХД № 1887/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. От данните по наказателното дело се установява, че абсолютната давност за наказателно преследване по чл.81, ал.3 от НК за това престъпление по отношение на ищеца е изтекла на 09.04.2020г.

Съгласно ТР №3 от 22.04.2005 г., т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС процесуалните действия извършени преди изтичане на давността или амнистиране на деянието не дават право на обезщетение, защото са били законни. Отговорът на въпроса дължи ли Прокуратурата на Република България по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за вреди, след като наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, е изяснен с ТР 3/2004 г. ОСГК ВКС, т. 8: искът е допустим, но неоснователен, освен ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 289, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда и лицето бъде признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава държавата отговаря за вреди, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано. В случая, обезщетение на основание уредената в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотеза не се дължи на ищеца, доколкото по смисъла на специалния закон не е установена незаконност на повдигнатото обвинение– 5 то не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, нито има постановена влязла в сила оправдателна присъда, наказателното преследване не е било погасено по давност или деянието – амнистирано преди образуване на наказателното производство. Следва да се посочи, че ищецът е имал възможност, но не се е възползвал от правото си да иска продължаване на наказателното производство. Видно от протокола от съдебното заседание ищецът е заявил, че желае наказателното производство да бъде прекратено в тази част. По изложените съображения ищецът няма основание да претендира обезщетение за вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.248а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, и в тази част исковата претенция е неоснователна.

По отношение на следващите две предпоставки- претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.