Решение № 327 от 02.11.2018, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 497/2018
- Вид
- Решение № 327
- Подписан
- 02.11.2018
- В сила
- 08.12.2018
- Състав
- РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.2 · Граждански процесуален кодекс
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 327 гр. ВРАЦА, 02.11.2018 г..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение , в публичното заседание на 24 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с. при участието на секретар Миглена Костадинова като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова въз. гр.дело N` 497 по описа за 2018 год.,за да се произнесе взе предвид:
Адв. В.Л. от
ВрАК като процесуален представител на И.К.Н.,
С.К.Т.,Л.Т.Н., М.С.Т.,С.С.Т. *** и на Л.И.Р. ***, е подал въззивна жалба против решение №617/10.08.2018 г по гр.д.№ 5719/17 г по описа на ВРСъд, в частта, в която е извършено разпределение на ползването на УПИ ІІ-258 кв.97 и УПИ VІІ-258 в кв.97 по плана на с.***, Община Враца.
В жалбата се навеждат доводи ,че атакуваното решение е неправилно , тъй като било постановено от ВРС в нарушение на материалния закон, прилагайки вариант №3 от допълнителното заключение на в.л. Л.Б..
Освен това решението на ВРС било необосновано и постановено при допуснати проц. нарушения.
Твърди се още в жалбата,че възприетия вариант№3 за разпределение правото на ползване на УПИ ІІ-258 създавал предпоставки за бъдещи спорове , най вече в предоставената значителна част от този имот за общо ползване. Така се узаконявало едно нарушение от страна на М.К., който имал поставен портал откъм улицата, в частта от съсобствен недвижим имот ,много близо до сграда 6,собственост на жалбоподателите И. и Л.Н..Според жалбоподателите именно този портал е бил в основата на техните спорове, за които била информирана Община Враца.
В жалбата се посочва, че вариант№1 от заключението на в.л.А. най- пълно постигал удобно разпределение на ползване за всички съсобственици и не се определяли общи части за ползване.
С жалбата се моли ВОС да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови ново разпределение ползването на съсобствения недвижим имот, според първоначалното заключение №1 на в.л.Л. А., което най-пълно съответствало на изискванията в чл. 32 ал.2 от ЗС.
С жалбата не са направени нови доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба адв.Л.Я. от
ВрАК, като пълномощник на П.К.Й.,М.П.К. и Г. И. ***,оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на
РС-Враца като правилно и законосъобразно. Според ответниците ако бил приложен вариант №1 от заключението на в.л.А., следвало изградената порта от М.К. да се премахне и той да направи нова ,за да има достъп до собствения си гараж.
С отговора не се правят доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Съд. състав приема , че въззивната жалба е процесуално допустима , тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество въззивната жалба е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСЪД И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т., С.С.Т. и Л.И.Р. са предявили против М.П.К. иск за разпределяне ползването на следния недвижим имот: УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община Враца, целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, съобразно правата им в съсобствеността, като на ищците бъде определен общ дял за ползване, както и иск от ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. против ответниците П.К.Й. и Г.И.К. за разпределяне ползването на следния недвижим имот: УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община Враца, незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259, съобразно правата им в съсобствеността, като на ищците бъде определен общ дял за ползване.
С уточнителна молба ищците са конкретизирали правата на страните в съсобствеността, а именно: ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. /от № 1 до № 5/ притежават общо ½ ид. част от УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община Враца, както следва: И.К.Н. и Л.Т.Н. притежават в режим на СИО 18/48 ид. части от имота, С.К.Т. притежава 4/48 ид. части, М.С.Т. притежава 1/48 ид. част, С.С.Т. – 1/48 ид. част, а ответникът М.П.К. – 24/48 ид. части от имота,а И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т.
/от № 1 до № 5/ са съсобственици с ответниците П.К.Й. и Г.И.К. /№ 2 и № 3/ върху следния недвижим имот: УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община Враца, незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259.
В хода на делото с молба е уточнено ,че постройките и сградите в източната част, както следва: масивна жилищна сграда с площ 64 кв. м, масивен гараж с площ 16,50 кв. м, второстепенна сграда с площ 105 кв. м и други подобрения в източната част на УПИ, са собственост на ищците и между тях не съществува спор относно ползването на УПИ II-258. Сочи се, че в западната част на УПИ II-258 се намират сгради и постройки, собственост на ответника М.П.К., към които ищците нямат претенции.
В срока по чл.
131 ГПК ответниците чрез адв. Л.Я. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват искането като недопустимо и неоснователно. Считат, че в имотите е съществувала ограда, която ясно е отделяла ползването на идеалните части между съсобствениците. Оспорват искането на ищците да им бъде определен общ дял за ползване, доколкото ищецът Л.Р. притежава право на ползване върху ½ ид. част от УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община Враца, с оглед на което останалите ищци не притежават право да ползват имота, нито да искат разпределение на ползването му. Твърдят още, че ползването на УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община Враца, който е незастроен, също не е спорно и се осъществява по линията на съществувалата в него ограда, разделяща имота на две.
С оглед събраните писмени доказателства по делото съд. състав приема от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото че ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. са съсобственици с ответника М.П.К. на следния недвижим имот: УПИ II-258 от кв.
97 по плана на с. ***, община Враца, целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, а ищецът Л.И.Р. притежава вещно право на ползване върху ¼ ид. част от описания имот, както и че ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. са съсобственици с ответниците П.К.Й. и Г.И.К. върху следния недвижим имот: УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община Враца, незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259.
С представените писмени доказателства ,нотариален акт № 108, том II, рег. № 1238, дело № 165/2015 г. на нотариус В.В., Нотариален акт № 109, том II, рег. № 1239, дело № 166/2015 г. на нотариус В.В., Нотариален акт № 82, том II, рег. № 1400, дело № 75/2012 г. на нотариус С.Г. и Нотариален акт № 128, том I, рег. № 953, дело № 80/2014 г. на нотариус С.Г. безспорно са установени и квотите на страните по делото,а именно:
- по отношение УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община
Враца, целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259 – ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. /от № 1 до № 5/ притежават общо ½ ид. част от правото на собственост, както следва:
И.К.Н. и Л.Т.Н. притежават в режим на СИО 18/48 ид. части, С.К.Т. притежава 4/48 ид. части, М.С.Т. притежава 1/48 ид. част, С.С.Т. – 1/48 ид. част, а ответникът М.П.К. – ½ ид. част от имота. Ищецът Л.И.Р. /№ 6/ притежава вещно право на ползване върху ¼ ид. част от описания имот.
-по отношение на УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с.
***, община Враца, незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259 - ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. /от № 1 до № 5/ притежават общо ½ ид. част от правото на собственост, както следва: И.К.Н. и Л.Т.Н. притежават в режим на СИО 18/48 ид. части от имота, С.К.Т. притежава 4/48 ид. части, М.С.Т. притежава 1/48 ид. част, С.С.Т. – 1/48 ид. част, а ответниците П.К.Й. и Г.И.К. в режим на СИО притежават ½ ид. част.
Безспорно е по делото, че собствените на ищците жилищни постройки се намират в източната част на УПИ II-258,а жилищните постройки, собственост на ответника М.К.
– в западната част на УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община Враца, целия с площ от 2 100 кв. м , а стопанските и второстепенните постройки се намират в центъра на имота, разположени гръб в гръб.
Пред ВРСъд е назначена и изслушана специализирана съдебно- техническа експертиза, която е дала основно и допълнително заключение като с основното е представен един вариант№1 за разпределение ползването на двата процесни имота, но е заявено в с.з.,че съществуват и други варианти за разпределение. С допълнителното заключение са представени още по два варианта за разпределение ползването на УПИ II-258 и УПИ VII-258, като са комбинирани два по два в три скици /№ 2, 3 и 4/, за да бъдат визуализирани на една обща страница.Изготвени са подробни скици за всички варианти , а в с. вещото лице инж.Л. А. е дала и съответните пояснения.
При така изяснената фактическа обстгановка се налагат следните правни изводи:
1.Иска е предявен на правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС и производството по него е т.н. спорна администрация съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато или не може да се формира мнозинство, или взетото решение от мнозинството е вредно за вещта.Съгласно съдебната практика. Съдебната администрация по чл.
32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства или промени в имота.В това производство се изследва наличието на съсобственост между страните и квотите им в тази съсобственост.
2. Въззивната жалба касае решението на ВРСъд само относно УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. ***, община Враца, целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259.Според доказаните квоти на исците /И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т./ те притежават 1/2 ид.ч. от правото на собственост, а М.П.К. другата 1/2 ид.ч. от същия УПИ ІІ -258. Имотът е застроен, но предмет на производството е разпределение ползването на дворното място, в частта му, свободна от застрояване. Празното дворно място има различно предназначение от постройките и при искане по чл. 32, ал. 2 ЗС , разпределянето на ползването следва да се отнася само до него, без да включва застроената площ /в този смисъл Решение № 506 от 29.03.1974 г. по гр. д. № 2779/1973 г. на I г. о. на ВС/.
3.Въззивният състав приема ,че законосъобразно решаващият съдия е избрал да разпредели правото на ползване за процесния УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. *** , по предложения от вещото лице вариант по скица №3 към заключението на техническата експертиза приета пред ВРСъд, а не по вариант №1 от основното заключение. Ако бъде одобрен вариант №1 ще е необходимо преместване портала на ответника, намираща се в северната граница на имота, който е в близост до жилищната сграда на ищците, означена с № 6 на скицата на вещото лице. Тази входна порта, която се ползва от ответника М.К. за вход в имота, се намира на отстояние по – малко от 3 метра от жилищната сграда на ищците, вероятно в противоречие с изискването на ЗУТ/ няма писмени данни затова по делото/.Съдът не може да извършва разпределение на ползване като взима предвид бъдещи промени в имота и под условия, а следва да съобрази фактическото състояние и ползване на имота към момента , като начинът на ползване се определя съобразно това фактическо положение, включително когато то е създадено в резултат на извършено закононарушение или незаконно строителство. Друг е реда по който исците- жалбоподатели могат да търсят правата си за изместване на тази порта от М.К., ако е построена в нарушение на ЗУТ.Настоящето решение е спорна съдебна администрация и то не узаконява ,ако е налице нарушение по
ЗУТ. Съд. решение не се ползва със сила на пресъдено нещо и във всеки последващ момент при промяна на обстоятелства може да бъде постановено друго решение за разпределение правото на ползване на процесния имот.Ако бъде възприет вариант №1, то портала на М.К. попада в общия дал за ползване от исците и той само с тяхно разрешение може да го ползва ,за да стига до своя гараж,което не е оптимален вариант за всички съсобственици. Затова приемайки вариант №3 по скица №3, портала остава в общ дял и К. ще може да го ползва.