Решение № 3052 от 27.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3052 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.Г. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231110217843 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. К. Ч. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от 10.11.2023г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

С жалбата се обосновава, че жалбоподателят не могъл да даде навреме кръвна проба, тъй като на път за болницата е бил спрян отново от полицаи за идентична проверка, което го е забавило, като по повод второто спиране е дадена кръвна проба с резултат 0,49 промила и по нея е било прекратено производството. Сочи, че в НП липсват мотиви за вината и, че липсват доказателства да е извършил нарушението умишлено. Сочи се, че не е взет предвид резултата от кръвната проба. Твърди, че в НП няма мотиви, което е съществено процесуално нарушение и е в несъответствие със целта на закона. Излага доводи за маловажност. Моли за отмяна на НП.

Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага доводите и исканията от жалбата. Претендира разноски.Добавя, че санкциите следва да бъдат, ако не отмени, поне намалени.

Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата, в писмени бележки излага доводи, че НП е законосъобразно и моли да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 20.10.2023 г., около 06:00 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Хонда Джаз” с рег. № *** в гр. ***, по ул. *** с посока на движение от ул. *** към бул. ***. До *** бил спрян за проверка от полицаи в ОПП-СДВР, сред които св. Б. – младши автоконтрольор. Той тествал жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510+ № ***, което отчело резултат 0,91 ‰ концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Действителната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя била 0,88 ‰. Св. Б. преценил, че като управлява МПС след употреба на алкохол, жалбоподателят е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № ***. Издал и талон за медицинско изследване № ***, който връчил на жалбоподателя в 07:30 ч., с указано време да даде кръвна проба до 40 минути от връчването.

Жалбоподателят, управлявайки автомобила, потеглил към УМБАЛ „***” АД, за да даде кръвна проба. В 07:58 ч. на бул. ***” бил спрян за проверка от други полицаи в ОПП-СДВР, бил тестван отново за концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с резултат 0,55 ‰. Бил съставен АУАН серия GA № *** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и в 08:20 ч. му бил връчен талон за медицинско изследване № ***, с указано време да даде кръвна проба до 20 минути от връчването. В 08:35 ч. жалбоподателят дал кръвна проба за изследване в УМБАЛ „***” АД, като след химическото изследване била установена 0,49 ‰ концентрация на алкохол в кръвта.

Наказващият орган не приел резултата от това химическо изследване, тъй като кръвната проба била дадена след указаното време от 40 минути и въз основа на АУАН № серия GA № ***/23.10.2023 г. е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Резултатът от химическото изследване бил взет предвид по повод АУАН серия GA № ***/23.10.2023 г. и с резолюция № *** от 25.10.2023 г. административнонаказателното производство във връзка с този АУАН било прекратено.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на показанията на св. Б. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства. От разпечатката се установява, че резултатът за концентрацията на алкохол в издишания от жалбоподателя 2 въздух от проверката с техническото средство Алкотест дрегер е 0,91 ‰.

От талон за медицинско изследване № *** е видно, че е бил връчен на жалбоподателя в 07:30 ч., с указано време да даде кръвна проба до 40 минути от връчването т.е до 08:10 ч.

Видно от материалите по преписката във връзка с АУАН серия GA № ***/23.10.2023 г. се установява, че причината да не даде кръвна проба е спирането му от друг екип на ОППСДВР, при което му била извършена идентична проверка, като от това, че друг талон за медицинско изследване му бил връчен в 08:20 ч., следва, че обективно не е могъл да даде кръвна проба в указания с талон за медицинско изследване № *** срок.

От съдебно медицинската /токсикологична/ експертиза се установява точната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя към времето на спиране на жалбоподателя за проверка от св. Б. – 06:00 ч. Вещото лице е използвало формула за изчислението й, изхождайки от резултата от химическото изследване на кръвната проба, дадена от жалбоподателя в 08:35 ч. Съдът кредитира напълно заключението като обективно и отговарящо в пълнота на поставените задачи и изготвено от лице със съответната професионална компетентност.При разпита му, вещото лице посочи, че ако кръвната проба, за която резултатът е бил 0,49 ‰ била дадена 15 минути по-рано, то резултатът е щял да бъде 0,53 ‰.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи - със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи началникът на група в ОПП–СДВР е оправомощен да издава НП, а младшите автоконтрольори – да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.

Описанието на нарушението е пълно, ясно и точно, извършена е правна квалификация, отговаряща на описанието. Налице е единство между акта и постановлението относно фактическата обстановка.

Не е налице липса на мотиви, която да прави НП необосновано. Пределно ясна е логиката на наказващия орган, съгласно която е приел, че е налице нарушение, включително относно субективната му страна.

По същество:

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП забранява водача на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Престъпването на тази забрана е 3 въздигнато в административно нарушение в санкционната норма на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, която диференцира размера на наказанията в зависимост от стойностите на концентрацията на алкохол в кръвта. Така, чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,88 на хиляда. Това е установено от съдебно медицинската /токсикологична/ експертиза изчислила тази концентрация на алкохол в кръвта към времето на спирането на жалбоподателя за проверка.

От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите.

Знаел е, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал автомобил.

Защитникът пледира да се приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е между 0,5 и 0,8 промила. Очевидно се позовава на казаното от вещото лице, че при резултат от химическото изследване на кръвната проба е 0,49 ‰, ако същата е била дадена 15 минути по-рано, то резултатът е щял да бъде 0,53 ‰ и явно на това и базира искането си за намаляване на размера на санкциите. Съдът не възприема тази теза по следните съображения. На първо място, ако пробата бе дадена 15 минути по – рано, то това щеше да е 08:20 ч. /тъй като е била дадена в 08:35 ч./ и пак би била дадена извън указания срок от 40 минути, считано от 07:30 ч. Този срок не е произволен, а е бил определен съгласно чл. 6, ал.

6, т. 2, пр. 1 от Наредба № 1 за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Тогава и резултатът не би бил 0,53 ‰. Но ако се приеме казаното от вещото лице, че за 15 минути по-рано дадена проба концентрацията се увеличава с 0,04 ‰, то тогава тя би била 0,57 ‰ за дадена в 08:05 ч. /в рамките на указаното време/ кръвна проба, което отново ползва тезата на защитата.

Но съдът, чрез допускането на съдебно медицинската /токсикологична/ експертиза постави задача да се установи каква е концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя към времето на спиране на жалбоподателя за проверка от св. Б. – 06:00 ч. и експертизата посочи, че е била 0,88 ‰ т.е. в рамките по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който предвижда по-високи наказания за стойности над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Именно концентрация на алкохол в кръвта към времето на спиране за проверка следва да се вземе предвид, защото това време е най-близко до самото нарушение. В случая няма пречка да се вземе предвид тази стойност, защото тя е установена посредством експертиза, която изхожда от резултата от химическото изследване на кръвна проба, дадена от жалбоподателя същия ден, макар и след законовия срок за това, като вещото лице чрез съответните 4 формули е изчислило концентрацията на алкохол в кръвта при спирането за проверка.

В случай, че експертизата не бе ползвала химическо изследване на кръвна проба, което е поточният метод за установяване на концентрация на алкохол в кръвта в сравнение с измерването й чрез техническо средство, определящо я чрез измерването му в издишвания въздух, то тогава би следвало да се вземат показанията от техническото средство. И това е така, защото макар причината жалбоподателят да не даде кръвна проба в указаното време да е обективна, то тя е възникнала заради субективен фактор т.е. неговото поведение, защото вместо да потърси друг начин да се придвижи до болницата, той, въпреки че е знаел, че е бил употребил алкохол, отново е управлявал автомобил и поради това е бил задържан и за извършване на втората проверка, заради което е пропуснал и срока за даване на кръвна проба. Тоест не следва да черпи ползи от неправомерното си поведение и да се счита, че е пропуснал срока поради причина от уважителен характер.

По повод доводите за маловажност, следва да се спомене само, че разпоредбата на чл. 189з ЗДвП предвижда, че чл. 28 ЗАНН е неприложим за нарушения по този закон.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Наказанията, предвидени за това деяние в санкционната норма на чл. 174, ал. 1, пр. 2 ЗДвП са „глоба” в размер от 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. Наказанията са с твърдо определен в закона размер и не съществува възможност за намаляването им.

По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се потвърди.