Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 434 от 17.05.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 706/2026
Вид
Решение № 434
Подписан
17.05.2026
В сила
10.06.2026
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 155, т. 3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Бургас, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200706 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба н а Е. Х. Б., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Д. И. от АК - Пловдив, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 11903111, издаден от ОДМВР Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.

182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 51,13 евро.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен и се навеждат доводи в тази насока. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В предварително депозирана молба по хода на делото чрез пълномощника си адв. И. от АК – Пловдив изразява и становище по същество, като заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на атакувания ЕФ, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като след съобразяване 1 на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.01.2026г., в 13:50 часа, в гр. Бургас, ПП I-9, км. 242+010, техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120ссс4, разположена на пътния участък, засякла и заснела движещ се в посока от КПП-1 към кръстовище с бул. *** със скорост от 88 км/ч. товарен автомобил „*** с рег. № А *** На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта до 60 км/ч.

Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка № 120ССС4/0058626“ (л. 11 - гръб от делото).

След преглеждане на записите от системата за контрол на скоростта от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, сред които записи бил и горепосоченият файл, било установено, че заснетият автомобил е собственост на ***“ ООД (последното се установява и от приложената на л.

12 от делото справка за собственост на МПС), както и че скоростта следва да се счита от 85 км/ч. след приспаднатия толеранс от – 3 км/ч. в полза на водача (въпреки че в процесния ЕФ е посочено „отчетен е толеранс от – 3 %“, то от вписаната в същия „установена стойност на скоростта“, а именно 85 км/ч. е видно, че в случая коректно, предвид скоростта на движение на автомобила, която е била под 100 км/ч. в полза на водача е приспаднат толеранс от – 3 км/ч.).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 11903111, издаден от ОДМВР Бургас , с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал.

4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя като законен представител на ***“ ООД е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 51,13 евро.

Техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120ссс4 към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (л. 13 от делото) и Протокол от проверка № 085-СГ-ИСИС/14.03.2025г. (л. 28 от делото).

Бил съставен и Протокол – Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за използване на АТСС - система вид "ARH CAM S1" с фабричен номер 120ссс4 (л. 29 от делото), съдържащ всички законови реквизити – мястото на контрол, въведеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, посоката на движение на контролираните МПС-та, режимът на измерване, начало и край на работа на техническото средство. Към протокола е приложена и снимка на разположението на процесното автоматизирано техническо средство.

2

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло и приложената по преписката снимка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че атакуваният електронен фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП.

Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението (на приложената на л. 11 гръб от делото снимка мястото е фиксирано и посредством географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в 3 контролирания участък е имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта до 60 км/ч., както и точната измерена от АТСС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 25 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от – 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта (както бе посочено по-горе, въпреки че в процесния ЕФ е посочено „отчетен е толеранс от – 3 %“, то от вписаната в същия „установена стойност на скоростта“, а именно 85 км/ч. е видно, че в случая коректно, предвид скоростта на движение на автомобила, която е била под 100 км/ч. в полза на водача е приспаднат толеранс от – 3 км/ч.).

Процесният електронен фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по нарочния образец, утвърден със Заповед № Із305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Същият съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършване на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, които са от значение за неговата съставомерност, така че извършителят на нарушението да разбере за какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност.

Представен по делото е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством който се установява, че процесното техническо средство "ARH CAM S1" с фабричен номер 120ссс4 е било с точно местонахождение – гр. Бургас, първокласен път I-9, км. 242+010, като е бил поставен и е действал пътен знак, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС В-26, като ограничението е било до 60 км/ч. Техническото средство е било настроено при стационарен режим на измерване и посока на задействане (посока на контрол) на техническото устройство – приближаващи МПС-та. В протокола за използване на техническото средство е отбелязано, че същото е било разположено и настроено, съгласно изискванията за обслужване на производителя и съгласно нормативните предписания, като наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. По мнение на съда процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията, поради което е и годен да изпълни функциите си.

С оглед отразеното във вече цитирания Протокол от проверка № 085СГ-ИСИС/14.03.2025г., издаден от БИМ, съдът приема, че автоматизираното техническо средство, заснело процесното нарушение, е било годно и калибрирано, поради което и се доверява на направеното от него измерване на скоростта.

Дадената от АНО правна квалификация на нарушението напълно съответства на установените факти, т.е. не са допуснати пороци и в тази насока.

Независимо от горното, съдът намира, че отговорността на жалбоподателя Е. Х. Б. е ангажирана неправилно.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, 4 съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство. Ал. 2 на чл. 188 от ЗДвП пък предвижда, че когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя.

Видно от атакувания ЕФ, жалбоподателят е санкциониран за установеното със същия нарушение в качеството му на законен представител на дружеството ***“ ООД. От приобщената по делото справка в публичния ТРРЮЛНЦ за актуално състояние на ***“ ООД (л. 31 и л. 32 от делото) обаче, се установява, че на 23.10.2025г. жалбоподателят Е. Х. Б. е бил заличен като управител на дружеството, поради което и към датата на нарушението – 24.01.2026г. същият не е бил негов законен представител и съответно не може да е субект на наказателната отговорност за процесното нарушение. Липсата на вписан нов управител на дружеството, в т.ч. към датата на нарушението, поражда единствено неблагоприятни последици за самото дружество (вкл. е основание за предявяване от прокурора на иск за неговото прекратяване – чл.