Решение № 3 от 06.01.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№3 гр. В., 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500201 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.437 ал.1, ал.4 с правно основание чл.435 ал.1,т.3 ГПК.

Подадена е жалба от „ТБ” ЕАД с ЕИК ***, седалище адрес на управление: гр. С*** против Постановление от 06.06.2025 г. на държавен съдебен изпълнител по и.д. N:20221320402083/2022 г. за прекратяване на изпълнителното производство /принудителното изпълнение по и.д.№:

20221320402083 на СИС при Районен съд В., по което жалбоподателят е взискател.

В жалбата се сочи, че липсва основание за прекратяване на производството, видно от чл. 433, ал. 1, точки 1 до 8 и такова основание не е посочено от съдебния изпълнител. Уредбата е ограничителна и не е допустимо изпълнителното дело да се прекратява от съдебния изпълнител на основания, извън тези, предвидени в разглежданата разпоредба. Също така се излага, че е недопустимо предвидените основания за прекратяване да се тълкуват разширително и по аналогия.

Излагат се доводи за неотносимост на текста на чл. 637, ал. 2 и ал. 6, предложение първо от ТЗ, на който се е позовал съдебния изпълнител, които разпоредби не съдържат в себе си основания за прекратяване на изпълнително производство, както и че посочената разпоредба касае само до спрени дела.

Разпоредбата на ал. 6 на чл. 637, от ТЗ, посочена от ДСИ като основание за издаване на обжалваното постановление, също се излага, че е неотносима, тъй като предвижда недопустимост на образуването на „нови съдебни или 1 арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела“ срещу длъжника, след откриването на производство по несъстоятелност, като не се отнася до изпълнителни производства, и не съдържа регламентация за прекратяването на дела.

Излага се също, че изводът, че имотите, обект на принудително изпълнение са включени в масата на несъстоятелността на Ф. — Г ООД /н/ е неверен, тъй като още през 2014 г. покойният управител на Ф. — Г ООД /н/ е представил пред съда по несъстоятелността нотариално заверена декларация, че Ф. - Г ООД не притежава недвижими имоти, плавателни съдове и движими вещи.

Същото е посочено и в Доклада от същата 2014 г. на синдика на дружеството МН на основание чл. 668 от ТЗ. Сочи също, че от откриването на производството по несъстоятелност насам Ф. — Г ООД/н/ не е придобивало имоти, обект на принудителното изпълнение по и.д. 20221320402083.

Неправилен счита извода на ДСИ, че индивидуалното принудително изпълнение е недопустимо съгласно разгледаната по-горе разпоредба на чл.

637, ал. 6 от ТЗ, тъй като съгласно изричното изключение на т. 3 продължават дела по „парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица“, какъвто е настоящия случай. Вземанията, за чието събиране е образувано ИД, са обезпечени с ипотека, като ипотекарен кредитор е “ГТ-вТ” ЕООД /н/.

Сочи се, и че правото на собственост на длъжника върху имотите, обект на изпълнението не е било оспорвано от никого и за същото съществуват доказателства в изпълнителното производство, както и че ДСИ се е позовал на Решение № 210/19.12.2024 г. на БОС по в.гр.д.№ 20241300500374, с което е оставена без уважение жалба срещу предходен отказ на ДСИ през 2024 г. да извърши принудително изпълнение, но не е коментирал наличието на други, по-ранни решения на ВОС с противоположно съдържание, напр. Решение N: 135/27.09.2024 г. на ОС В. по в.гр.д.№ 20241300500296 ,с което жалбата на синдика е оставена без уважение, и с което като краен резултат е потвърден отказа на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство по и.д.№ 20221320402083.

В мотивите си по обжалваното действие, съдебният изпълнител сочи, произнасянето с обжалваното постановление е обосновано с постъпилите по делото писмо на 10.09.2024г. от Окръжен съд - В. с приложени към него отчет от предишен синдик на „Ф. Г“ ООД /н/ - ПЦ и опис на имуществото, включено в масата на несъстоятелност, в които имотите, предмет на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, са посочени от синдика пред съда по несъстоятелност като част от имуществото, включено в масата на несъстоятелност на Ф. Г ООД /н/.

Сочи, че едва на 10.09.2024г на ДСИ е станал известен факта, подкрепен и с доказателства от синдика на Ф. Г ООД , че имотите, върху които е насочено принудително изпълнение са част от масата на несъстоятелността на същото дружество. Позовава се на чл. 638, ал. 6 от ТЗ за да прекрати производството.

2

В.ския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата , възражението и в мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес против подлежащо на обжалване изпълнително действие на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от уведомяването на страната.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Не се спори между страните, че с решение №86/30.11.2015г. по т.д.№ 2482/2016 г. на ВОС дружеството е обявено в несъстоятелност, че изпълнителното производство по изп.д.№2083/2022г е образувано за удовлетворяване на парични вземания на взискателя ТБ ЕАД срещу длъжника Ф. Г ООД/н/ и ипотекарния длъжник ГТ ВТ ЕООД /н/. , както и че изпълнителното производство не е прекратено на основанията, посочени в чл.

433, ал. 1, точки 1 до 8 ГПК , и че не е налице такова основание.

По отношение на позоваването на ДСИ на разпоредбата на чл.637 ал.6 от Търговския закон-същата се отнася до спирането на съдебни производства и образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника спрямо който е открито производство по несъстоятелност.

Следващата разпоредба –чл.638 ТЗ разглежда спирането на изпълнително производство.

Съгласно ал.2 на чл.638 ТЗ съдът може да постанови производството да продължи при установените условия, с определение №39/11.03.2024г. постановено по т.д.№27/2023г. по описа на ОС- В. по молба на взискателя „ТБ“АД, съдът по несъстоятелността на „ГТ-ВТ“ ЕООД/н/ е дал разрешение на основание чл.638, ал.2, изр.1 ТЗ да бъде продължено изпълнителното производство по процесното изп.д.№20221320402083 по описа на СИС при РС-В.. За да постанови посочено определение ОС-В. е приел, че са налице предпоставките по чл.638, ал.2 ТЗ.

От представените доказателства се установява, че синдикът на „Ф.-Г“ООД/н/ е обжалвал действията на съдебният изпълнител по образуване на изпълнителното дело и отказа му да прекрати изпълнителното производство срещу дружеството с твърдения, че апортираното имущество законно е в патримониума на „Ф. - Г“ ООД /н/ и не става въпрос за имущество на трето лице.

С влязло в сила решение № 186/16.11.2022 г. по гр.д.№ 298/ 2022 г. по описа на ОС-В. съдът е оставил без уважение жалбата на ПИЦ-Синдик на „Ф. - Г“ ООД /н/ против Разпореждане от 16.08.2022 г. на ДСИ при В.ски районен съд по изп. дело № 20221320402083., с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на изпълнителното дело.

3

В мотивите на ДСИ не са изложени конкретни новонастъпили обстоятелства за прекратяване на изп.дело, след постановяване на посоченото по-горе съдебно решение, касаещи промяна в правото на собственост, поради което настоящият състав приема, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Доводът, че имуществото било включено в опис, изготвен от синдика на Ф. Г ООД /н/ е неоснователен, тъй като същият не представлява доказателство, което установява или създава право на собственост.

На 31.08.23г. ДСИ е наложил възбрана върху ипотекирани недвижими имотите, собственост на ипотекарния длъжник „ГТ-ВТ“ ЕООД, в полза на взискателя „ТБ“ АД за обезпечение на вземанията му от длъжника „Ф.Г“ООД/н/, съгласно издадена Заповед №201566-РЗ/02.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.1975/2020г. на РС-В., въз основа на която е издаден изп.лист по делото.

Тези действията на ДСИ по налагане на възбраната върху недвижимите имоти са обжалвани от ипотекарният длъжник „ГТ-ВТ“ ЕООД и с влязло в сила решение №183/20.12.2023г. постановено в публично заседание по в.гр.д.

№327/2023г. по описа на ОС-В. съдът е потвърдил действията на СИ при ВРС по изп.д. №2083/2022г.,изразяващи се в налагане на възбрана от 31.08.2023г. върху недвижими имоти.

От данните по изп.д. безспорно се установява, че ипотекарния длъжник „ГТвТ“ЕООД е собственик на възбранените недвижими имоти, придобити през 2017г., една част, като непарична вноска -апорт, а останалата част чрез покупко-продажба, видно от приложените 7бр. нотариални актове и удостоверение за актуално състояние.

Към жалбата не се представят нови доказателства установяващи, че възбранените имоти са собственост на „Ф.-Г“ООД/н/.

От приложените към възражението на взискателя съдебни актове също се установява, че процесните имоти възбранени от ДСИ не са собственост на „Ф.-Г“ ООД /н/, обратно на наведените твърдения в жалбата В исковото производство, приключило с Решение от 30.03.2017 г. по т.д.

№19/201/ г. на ОС Монтана делото е образувано по искова молба от синдиците на „Ф.-Г“ ООД /н/ по иск за относителна недействителност на извършено прехвърляне на имоти от несъстоятелното дружество, вкл. и такива, обект на изпълнението по и.д№20221320402083/ и за тяхното връщане в масата на несъстоятелността. Съдът е обявил за относително недействителна на основание чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Ф.-Г“ООД/н/,

ЕИК

105551161 сделка, сключена на

6.12.2013г.,материализирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг № 89,т.4,рег.№ 4590,нот,дело № 510/2013г. на Нотариус Л.Ц./, с която „Ф.-Г“ООД/н/, ЕИК 105551161 в несъстоятелност е прехвърлило на ЕТ“Ф. -Г-ИЙ“ правото на собственост върху посочените в решението недвижими имоти и като на 4 основание чл.108 от Закона за собствеността е осъдил „Ф. Ф. - ГТ" АД да отстъпи собствеността и предаде владението на „Ф.-Г“ООД/н/, на описаните в решението недвижими имоти.

С въззивното Решение № 1008/26.04.2018 г. на САС, по т.д 4029/2017 г. частично е отменено първоинстанционното решение на МОС в частта, с която е признато за установено по отношение на „Ф. Ф.-ГТ“ АД, че „Ф.-Г “ ООД (н.) е собственик на описаните в диспозитива на съдебното решение недвижими имоти и е осъдено „Ф. Ф.-ГТ“ АД, ЕИК; 203153551, да отстъпи собствеността и предаде владението на същите имоти, на „Ф.-Г“ ООД (н), и е отхвърлил предявеният от синдиците на „Ф.-Г“ ООД (н.), ЕИК: 10555116 иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на „Ф. Ф.-ГТ“ АД, ЕИК:203153551, че „Ф.-Г“ ООД (н.) е собственик на описаните в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение недвижими имоти, и за осъждането, на основание чл. 108 от ЗС, на „Ф. Ф.-ГТ АД, да отстъпи собствеността и предаде владението на имотите - предмет на съдебното решение.

Въззивното решение е влязло в сила на 15.04.2019г.

Следва да се има предвид, че решенията на ОС като контролно отменителна инстанция по отношение на действията на съдебните изпълнители, като в производството се разглежда законосъобразността на конкретно посочено действие. Решенията, с които съдът се произнася в производството няма сила на присъдено нещо по отношение на материалното право на собственост на страните по изпълнителното производство.

В случая правото е установено с представени нотариални актове по изпълнителното дело и липсват нови доказателства, от които да се направи извод за прехвърлянето му на друго лице, загубване или погасяването на правото.

Доводите на ДСИ, че биха се развили едновременно две производства, едното в рамките на несъстоятелността, свързано с осребряването на имуществото, включено в масата на несъстоя за удовлетворяване вземанията на кредиторите, и индивидуалното изпълнително производство, насочено срещу имуществото на третото лице, което продължава да служи като обезпечение на паричното вземане на кредитора, то не съществува пречка да се предприемат процесуални действия едновременно и по двете производства. Няма колизия между двете производства, след като принудителното изпълнение е насочено срещу имущество на ипотекарен длъжник ГТ –ВТ ЕООД, различно от това, собственост на дружеството длъжник в производството по несъстоятелност на Ф. Г ООД. Не съществува пречка за който и да било кредитор да се удовлетворява от имущество на трето лице, с което е обезпечено неговото вземане, чрез провеждане на отделно изпълнително производство, още повече, че предвид обезпечението в негова полза, той ще се удовлетвори именно от това имущество.