Решение № 668 от 28.11.2024, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Ямбол, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330100161 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от К. И. К. от гр. С. срещу К. И. К. (починал в хода на процеса и заместен от наследника си С. К. И. от гр.С.), „МУРРА-2002“ ООД- гр. С., облЯ., Ю. И. Х. и Д. И. Х., двамата с неизвестен адрес в К., К. И.

Х. и А. И. Х., двамата от гр.С., в която се твърди, че ищцата и ответницитефизически лица- са *** и *** , чиито родители са починали, съответно *** И.

Х. Т. -на *** г., а * * * С. А. Т.- на *** г . И. Х. Т., е бил собственик на недвижими имоти, находящи се в землището на с.Л., общ. С., представляващи земеделски земи-лозе от 4,400 дка в м.“***“, имот №***, ливада от 2 дка в м.

„***“, имот № *** и нива от 38,602 дка в м. „***“, имот № ***, върху които с решение на ПК от 1999 г. е възстановено правото на собственост на наследниците му, които са с равни квоти. След смъртта и на преживялата му съпруга нейният дял от имотите-1/7 е придобит от децата й като наследници по закон при равни квоти –по 1/42. Твърди се, че К. И. К. се е снабдил през 2013 г. с констативен нотариален акт за еднолично право на собственост върху имотите, което според ищцата не е придобил по давностно владение. Такова не е упражнявал, не е демонстрирал, нито е отблъснал владението на останалите сънаследници. Претендира се да бъде допусната делба между 1 всички тях при равни квоти -по 1/6 ид.ч. Направено е и искане по чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на името на К. И. К. в частта над 1/6 от правото на собственост. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

Предявен е и инцидентен установителен иск по чл. 76 от ЗН срещу К. И. К. и „МУРРА-2002“ ООД. Твърди се, че първият въз основа на констативния нотариален акт е сключил на 10.09.2014 г. под формата на нотариален акт договор за продажба на имотите с „МУРРА-2002“ ООД. Сделката според ищцата е относително недействителна спрямо нея, тъй като не се касае за продажба на наследство. Поради това в производството по делба следва да участва и приобретателят, както и прехвърлителят (в съответствие с Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС), а след смъртта на последния в хода на процеса- неговият наследник. От съда се иска да постанови решение, с което да бъде обявен за относително недействителен договорът за прехвърляне на имотите на „МУРРА-2002“ ООД.

С допълнителна молба имотите са описани с характеристиките им по кадастралната карта и са представени скици относно : поземлен имот с идентификатор № ***, местност „***, с площ от 4400 кв.м., с начин на трайно ползване - лозе, категория на земята: 3, с номер по предходен план -***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***, поземлен имот с идентификатор №

***, местност „***“, с площ от 1999 кв.м., с начин на трайно ползване - ливада, категория на земята: 3, с номер по предходен план -***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***,

***, *** 3 8 ; поземлен имот с идентификатор №

***, местност „***“ , с площ от 38596 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, категория на земята: 10, номер по предходен план – ***, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от всички ответници с изключение на К. Х..

Ответницата С. И.- наследник на К. И. К.-чрез особения си представител адв.К.К. счита, че твърденията на ищцата, че последният е бил само държател на идеалните части на сънаследниците, следва да се докажат, а в случай, че се 2 приемат за установени, то ищцата може да иска отмяна на констативния нотариален акт само досежно нейната 1/6 ид.част, а не за целите имоти. Тогава делбата следва да се допусне между ищцата, ответницата И. и дружествотоприобретател, а искът по чл. 76 би се явил неоснователен.

В отговора на „МУРРА-2002“ ООД е заявено, че приобретателят на имотите е добросъвестен купувач и сделката е законна. Не е накърнил злонамерено интересите на други лица. Ищцата може да иска „разваляне“ само до притежаваната от нея 1/6 ид.ч.

Ответникът А. К. З. (посочен в исковата молба като А. И. Х., което е име на същото лице съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 31.05.2022 г. на Община Я., а съгласно справката в НБД- *** от Ю. А.

З.) не оспорва иска за делба. Не са оспорени посочените квоти, както и искането на ищцата за отмяна на констативния нотариален акт. Направено е възражение по чл. 76 от ЗН за относителна недействителност на продажбата спрямо този ответник.

В същия смисъл е и отговорът на Д. Х. чрез особения му представител адв. М. Х., който е направил възражение по чл. 76 от ЗН за относителна недействителност на продажбата спрямо този ответник.

Ответницата Ю. Х. чрез особения си представител адв.Ж. К. не оспорва твърдените в исковата молба факти. Намира иска за делба за допустим и основателен, а искането за отмяна на констативния нотариален акт за основателно само досежно 1/6 ид.част на ищцата. Счита, че тежестта за доказване на придобивната давност, на която се позовава титулярът на акта, е негова, съотв. на наследника му и не е осъществено релевантно давностно владение. Предявява инцидентен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 вр. чл. 537 ал.2 от ГПК относно 1/6 ид.ч. от имотите, притежавана от Ю. Х., като иска отмяна на акта в частта до тази 1/6 идеална част. Счита, че делбата следа да се допусне между оспорилите нот.акт съделители, с изключение на К. К.. При неоспорване, делбата да се допусне между ищцата, Ю. Х. и ответното дружество при квоти по 1/6 за първите две и 4/6 за последното. Направено е възражение по чл. 76 от ЗН за относителна недействителност на продажбата спрямо ответницата Ю. Х..

В хода на делото исковете се поддържат. В последното с.з. ищцата не изпраща представител.

3

Ответникът К. И. Х. заявява, че няма претенции за имотите и предоставя на съда да вземе решение по спора. Останалите ответници не се явяват.

Особените представители адв. М. Х. и адв.К.К. пледират за прекратяване на производството, а адв. К.-за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

„МУРРА-2002“ ООД не изпраща представител в с.з..

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че ищцата и ответниците К. И. К. (починал в хода на процеса и заместен от ***С. К. И.), Ю. И. Х., Д. И. Х., К. И. Х. и А. И. Х. са наследници по закон на И. Х. Т. и С. А.Т., починали на посочените в исковата молба дати (първият починал в гр.Я.), за което е представено и Удостоверение за наследници № *** г. на Община Я.

Страните не спорят относно възстановяването на собствеността на наследниците на И. Х. Т. върху земеделските земи-лозе, ливада и нива, находящи се в землището на с.Л., общ. С., с представеното Решение №*** г. по преписка № *** г. на ПК-гр. С.

Видно от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г. на нотариус рег.

№ *** с район ЯРС, К. И. К. е признат за собственик на земеделските имоти.

С нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г. последният е продал същите на „МУРРА-2002“ ООД.

Свидетелят Н.- *** на ищцата-дава показания, че наследственото имущество, оставено от *** и ***, е нива, върната към 1999 година. Намирала се е в гр.С., местността „***“ или „***“.***е имал и много жилищаапартаменти, но са продадени от него и съпругата му. Имал е и пивоварни, и хотели. Реституцията, за която свидетелят знае обаче, е само на земята. ***му е починал в Б. *** му е починала през 2002 г. в К. и децата й там са крили това обстоятелство от ищцата. Свидетелят не знае да е имала имоти там. Ю. А. З. е нейна ***. Ю. Ф. е *** на ищцата, като е починала някъде към 2016 г.. Тя няма наследници, освен *** и ***. Д. Х. е починал в К., където е заминал, когато е бил малко дете. Бил е *** от *** на *** Ю. Б., който се е казвал П. Б. Името на Д. след това е било Д. Б. Той е *** доста отдавна. Ответницата Ю. е с фамилия 4

„Ф.“ по името на ***, с когото нямат общи деца. *** е починал преди нея.

Свидетелят не знае, дали Д. Х. има наследници. В показанията си сочи, че в момента има дело за делба за мезонет, на адреса на който е регистриран А. З., който си е продал частта. Става въпрос за наследство на Ю. Ф. – *** на ищцата, чийто имот се дели от *** и ***. Свидетелят сочи, че в момента, в който поземлената комисия е върнала земята в С., *** е имала устна уговорка с К. И. К. той да „движи нещата“ и после да си „уредят сметките“ в края на годината. К. К. е сключвал договори за аренда и са си уреждали сметките, като ищцата е получавала „дали пари, дали блага или плодове“. Тези срещи са били ежегодни. К. е подписвал договор основно с „Мура“.

К. Х. заявява, че е бил на погребението на ***Ю., и е ходил на урната /гроба / на *** Д.. Било е много отдавна, не знае дата на смъртта им. Н е разполага с никакви документи, че двамата са починали. Твърди, че Д. е бил *** и се е казвал Д Б. Има наследници, но ответникът не може да ги посочи.

*** и *** са живеели в столицата У., провинция М., К. и са починали там. Ю.

Ф. има само доведени деца-на мъжа й. Ответникът не знае, дали ги е ***. Не знае за дело за делба на имот на Ю. в С. - апартамент.

По делото са представени договори за наем с нотариална заверка на подписите от 09.03.2001 г. и от 03.07.2001 г., сключени между „ЛардеяЛозенец“ ООД като наемател и С. Ж. С.-наемодател относно земеделски земи, между които и нива от 38,602 дка в м. „***“ в землището на с.Л., имот № ***, собственост на К. И. К. от гр.С., по преписка № *** по Решение №*** от 29.07.1999 г. на ПК-гр. С.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 69 от ЗН-срещу ответниците физически лица и чл. 76 от ЗНсрещу К. И. К. и „МУРРА-2002“ ООД, както и искане по чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на името на К. И. К. в частта над 1/6 от правото на собственост.

Ищцата е формулирала последното искане като първи главен иск срещу двама от ответниците- К. И. К. и ЕООД, при уважаването на който съдът да допусне делбата между сънаследниците. Т.е. предявила е иска за делба при условията на евентуалност- предпоставен от уважаване на иска по чл. 537 ал.2 от ГПК. Съгласно практиката на ВКС обаче, вкл. задължителната такава, не се 5 касае за самостоятелен иск за отмяна на констативния нотариален акт, а за правна последица от уважаване на иск относно правото на собственост.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Относно характера на отмяната на правна последица от уважаване на иска за собственост са и Решение № 266 от 28.11.2012 г. по гр. д. № 61/2012 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 130 от 19.12.2017 г. по гр. д. № 666/2017 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 60082 от 10.09.2021 г. по гр. д. № 2908/2020 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 76 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 4922/2019 г., г. к., І г. о. на ВКС (изрично обявяващи, че отменяването на констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост ), Решение № 73 от 02.06.2021 г. по гр. д. № 3809/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС (сочещо и че по тази последица разглеждащият иска съд се произнася, даже и да не е направено изрично искане за това - ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС).