Решение № 75 от 14.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Благоевград, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20221200500049 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на длъжника Д. АНДР. Д., подадена чрез пълномощника му против разпореждане от 10.09.2021 г. на ЧСИ, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп. дело 733 по описа за 2009 г. на ЧСИ Ал. Ц. срещу длъжника.

Жалбоподателят сочи, че разпореждането е незаконосъобразно. Сочи, че от образуване на изп. дело на 17.12.2009 г. до момента не му е надлежно връчена поканата за доброволно изпълнение, поради което и всички извършени действия от ЧСИ са незаконосъобразни. Изтъква, че за делото Д. е разбрал при постъпването си на работа след справка в публичен регистър. Сочи да се отчете, че новият взискател е конституиран от ЧСИ на 04.11.2015 г., за което той също не е надлежно уведомен. Сочи, че от 04.11.2015 г. до 23.1.2018 г., когато е постъпила молба с искане за извършване на действия е изминал период от повече от 2 години, през който взискателят е бездействал, поради което са налице основания за настъпила перемпция.

Ответникът по частната жалба и взискател по делото подава отговор, в който излага становище за неоснователност на частната жалба респ. на искането за прекратяване на изп. дело. Посочва датите, на които взискателят по изпълнителното дело е депозирал молби с искане за предприемане на съответни изпълнителни действия по отношение на длъжника Д., като заключава, че между никоя от тях до следващата подадена молба няма изминал двугодишен период, като се съобрази и предприетите по повод молбите изп. действия от ЧСИ. Сочи, че на 28.09., 28.10. и 11.11. 2021 г. са постъпили суми по изп. дело, 1 вследствие на наложения запор върху трудовото възнаграждение, което жалбоподателят получава във връзка с трудовия му договор с „Юробанк България“, АД.

В становище ЧСИ също изброявайки извършените от него изпълнителни действия по повод подадените молби от взискателя сочи, че от 04.11.2015 г. до 23.1.2018 г. няма основание да се приеме, че е настъпила перемпция, като от делото е видно, че няма период от 2 години, през който взискателят да е бездействал. Посочва, че от датата на изпращане на запора на 13.09.21 г. при новия работодател на Д. Д., ежемесечно постъпват суми.

БлОС счита, подадената жалба за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидени в закона срок.

С атакуваното разпореждане от 10.09.2021 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп. дело 733 по описа за 2009 г. на ЧСИ Ал. Ц. срещу длъжника Д. Д.

За преценка основателността на жалбата БлОС съобрази материалите по изп.д.

733/2009 г., от които се установява следното:. Г. Ю. пълномощник на Т.Ц.Г.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“, АД на 17.12.2009 г. срещу длъжниците Д. АНДР. Д. и К.А. Зл., с която са посочени какви справки да се изискат по отношение проучване имущественото състояние на длъжниците.

Изпратената до жалбоподателя и длъжник по изпълнителното дело Д. Д. покана за доброволно изпълнение изх. № 03991/8.6.2010 г., ведно с приложената заповед за изпълнение са му връчени на 29.06.2010 г. чрез получаването им от К.З., според отбелязването от връчителя, със същия адрес, както и на длъжника Д.Д..

Преди да изтече 2 годишния срок от образуването на изп. произодство с молба вх.

№01419 депозирана пред ЧСИ на 23.2.2011 г. взискателят е поискал отново да се извърши официална справка в НАП за актуалната месторабота на длъжника Д.Д., и в случая че такава бъде открита се наложи запор на трудото му възнаграждение. Запор не е наложен, защото според справката от НАП за трудовите му договори се установява, че към момента длъжникът не е в трудовоправно отношение, последното е прекратено на 12.11.2010 г.

Идентична молба вх. № 04840 по отношение на Д. взискателят депозира пред ЧСИ и на 01.07.2011 г., като от представената справка от НАП изготвена към 5.7.2011 г. се установява, че Д. продължава да няма сключен трудов договор.

По такава молба подадена пред ЧСИ с вх. № 02280/21.2.2013 г. отново от справката от НАП се установява, че Д. е имал сключен трудов договор, но към момента на справката 6.3.13 г. е прекратен на 1.9.12 г.

Молба вх. № 03723 със същото искане е подадена от взискателя и на 28.4.2014 г. и след справката от НАП, от която е видно, че Д. има трудов договор с Ню домус, ЕООД е наложен запор с изпращане на запорно съобщение до работодателя, получено на 23.5.14 г.

С друга молба вх. № 08235/29.9.2014 г. взискателят е поискал справка от ТД на НАП за недвижимите имоти, МПС-та, банковите сметки и трудови договори на длъжниците 2

,както и налагани но възбрана респ. запор върху откритото имущество. Поискано е поради неизпълнение на запора да се изпрати напомнително съобщение до дружеството.

Такова напомнително не е изпратено.

На мястото на първоначалния взискател по молбата на който е образувано изпълнителното дело - „Уникредит Булбанк“, АД с постановление от 4.11.2015 г. ЧСИ е конституирал като взискател цесионера „Макроадванс“, АД .

След 26.6.2015 г. - датата на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС са предприети от взискателя следните действия имащи отношение към института на перемпцията:

С молба депозирана по изп.д. на 10.11.2015 г. „Макроадванс“, АД е поискал да се направи справка в НАП за наличието на регистрирани трудови договори, банкови сметки, търговски обекти, движимо и недвижимо имущество на името на длъжника Д.Д. и в случай, че се установи наличие на регистриран трудов договор да се наложи запор върху трудовото възнаграждение.

В отговор на 4.12.2015 г. е входирано уведомление от НАП от приложената към което справка е видно, че Д.Д. е с регистриран трудов договор с „НЮ ДОМУС“ от 01.04.2014 г., като не е отбелязано да е прекратен. В същия ден ЧСИ е постановил запор на трудовото възнаграждение, като след внасяне на съответните такси е изпратено на работодателя запорно съобщение на 8.12.2015 г., получено от него на 14.12.2015 г.

Месец преди да изтече двугодишния срок от наложения запор, от който няма данни видно от отбелязването върху изпълнителния лист да са постъпвали суми от този длъжник взискателя депозира пред ЧСИ молба на 08.11.2017 г. с която отново иска да се извърши същата справка спрямо длъжника в НАП; да се наложи запор на банковите му сметки, разкрити в „ПИБ“, АД; както и да се извърши обща справка в регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ за банковите му сметки и се наложи запор ако такива се установят.

Въз основа на получените справки ЧСИ е изпратил запорно съобщения до ПИБ“, АД, получено от банката на 17.11.2017 г. в отговор, на който банката посочва, че към момента сметката е блокираниа с размера при бъдещи постъпления, тъй като към момента няма наличности в сметката.

След получена на 20.11.2017 г. уведомление от НАП, ЧСИ е постановил отново налагане на запор на новия работодател на Д., предвид справката от НАП за трудовите му договори, от която е видно, че от 10.07.2017 г. е с работодател – „Дивани Делукс“, като изпратеното му запорно съобщение дружеството е получило на 29.11.2017 г. чрез управителя Цв. П..

С друга молба от взискателя, депозирана по изп.дело на 20.11.2017 г. е поискано налагане на запор на банковите сметки на Д.Д., разкрити в „УниКредит Булбунк“, АД и „Сибанк“, ЕАД.

3

След изпращане на запорни съобщения, получени от двете банки на 01.12.2017 г., „УниКредит Булбанк“, АД отговаря с писмо получено от ЧСИ на 5.12.2017 г., че сметките на лицето са блокирани, но дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на свободен авоар, какъвто отговор е получен по изп. дело на 11.12.2017 г. и от „Сибанк“, ЕАД.

Два месеца преди да изтече двугодишния срок от наложените запори в банките взискателят е поискал с молба, депозирана по изп. д. на 14.10.2019 г. извършване на опис на движимите вещи находящи, се в дома на длъжника.

Изпратена е призовка до длъжника за принудително изпълнение , с която го уведомява ЧСИ, че на 3.12.2019 г. ще пристъпи към принудително изпълнение като извърши опис на секвестируеми движими вещи, находящи се в жилището му. Видно е, че връчителят не е могъл да осъществи връчването, тъй като според отбелязването му от 14.11.2019 г. по сведение на съседите лицето много отдавна не е живее на този адрес, като на адреса живее брат му и външната врата е постоянно заключена.

На 16.7.21 г. по изп.д. постъпва молба от пълномощника на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – неизвършвани в продължение на 2 години изпълнителни действия.

С молба, входирана от ЧСИ на 30.8.21 г. е поискано от взискателя отново справка за регистриран трудов договор на длъжника и за налагане запор върху получаваното трудово възнаграждение; както и с друга молба входирана на 09.09.2021 г. е поискано справка за постоянен и настоящ адрес на същия.

От гореизложеното по отношение поведението на взискателя в изпълнителното дело спрямо длъжника Д. Д. е видно, че няма период от две години, в който той да не е поискал извършване на изпълнителни действия. Следователно не са налице предпоставките на т. 8 от чл. 433, ал. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, ако взискателят не поиска от съдия-изпълнител предприемане на изпълнителни действия в продължение на две години. От молбите на взискателя за извършване на изпълнителни действия не може да се счете, че той се е дезинтересирал от хода на изпълнителното производство. Ето защо разпореждането на ЧСИ съдът потвърждава. Ще следва да се отбележи, че твърденията в жалбата досежно законосъобразността на посочените в нея процесуални действия, извършени от ЧСИ са ирелеванти за настоящото произнасяне, каквито са и твърденията за възможността към него след 1.10.21 г. да се прикачени документи, след като не се твърди, че са документи по други дела.

С оглед изхода на производството жалбоподателят ще следва да се осъди да плати на „Макроадванс“, АД сумата от 200 лв. представляващи разноски пред БлОС за юрисконсултско възнаграждение, определено по размер в съответствие с чл. 11 от Наредба 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното БлОС

РЕШИ:

4

Потвърждава разпореждане от 10.09.2021 г. на ЧСИ, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп. дело 733 по описа за 2009 г. на ЧСИ Ал. Ц. срещу длъжника Д.Д..

Осъжда Д.А. Д., с ЕГН ********** да плати „Макроадванс“, АД с ЕИК 201127485 сумата от 200 лв., представляваща направени разноски пред БлОС за юрисконсултско възнаграждение..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5