Определение № 460 от 25.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Варна, 25.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900794 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от ”ВГ-5” ЕООД, с ЕИК 124710547, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”*******, представлявано от К.К.Д., чрез адв.Р.М., със съдебен адрес: гр.С., бул.”******* Офис парк ”Е. 2000”, сграда ”******”, ет.1, АД ”В.Т., против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“*******Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д., действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №6, ет.2, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електроенергия №87 от 17.02.2010г., както следва:

-сумата от 127988.29лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №130/30.11.2018г. към Фактура №129/12.11.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.10.2018г., както и сумата от 37934.29лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до 16.11.2021г.;

-сумата от 114471.47лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура №131/30.11.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.11.2018г., както и сумата от 33928.14лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до 16.11.2021г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от предявяване на иска-17.11.2021г. до окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски.

Сочи се банкова сметка, по която евентуално да бъдат заплатени дължимите суми, а именно сметка с IBAN: *******

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника 1

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач-”Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Т.” №8, представлявана от И.Й..

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

Искането на ответника за конституиране на трето лице помагач е направено своевременно по смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице. Предвид изложените твърдения за наличието на евентуални регресни права на ответника, породени от задължение да продава на обществения доставчик да заплаща на крайните снабдители, енергията от възобновяеми източници по цената, по която са я закупили от производителите на енергия от ВИ, съдът намира, че при евентуален неблагоприятен за ответника изход на спора, той би имал иск срещу третото лице, т.е. че е налице правен интерес от исканото привличане, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по искането.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страната на ответника -”Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Т.” №8, представлявана от И.Й., на основание чл.219 от ГПК.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от ВГ-5” ЕООД, с ЕИК 124710547, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електроенергия №87 от 17.02.2010г., както следва: -сумата от 127988.29лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №130/30.11.2018г. към Фактура №129/12.11.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.10.2018г., както и сумата от 37934.29лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до 16.11.2021г. и -сумата от 114471.47лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура №131/30.11.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.11.2018г., както и сумата от 33928.14лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до 16.11.2021г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от предявяване на иска-17.11.2022г. до окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договор за изкупуване на електроенергия №87 от 17.02.2010г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електроенергия №ДУА1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. През м.октомври 2018г., ищецът е доставил на ответника електроенергия в общ размер на 1038.568 MWh, от които 431.488 MWh са произведени преди достигано от ВяЕЦ на праг от 2000 kWh нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, а остатъка от 607.080 MWh след прехвърлянето на прага от 2000 kWh, като и в двата случая не са достигнати границата от 2250 ефективни часа работа и прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За количеството от 431.488 MWh е издадена Фактура №128/31.10.2018г. на стойност 97493.86лв. с ДДС , с 3 която е калкулирана преференциалната цена предвидена в т.8 от Решение №Ц010/30.03.2011г. на КЕВР в размер на 188.29лв./MWh, а за разликата от 607.080 MWh е издадена Фактура №129/12.11.2018г. на стойност 9180.20лв. с ДДС, с която е калкулирана съответно приложимата продажна цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 12.60лв., като въпросните суми са заплатени изцяло от ответника. Когато през месец ноември 2018г. ВяЕЦ е достигнал 2300 kWh НСПЕ, ищецът е издал на Дебитно известие №130/30.11.2018г. към Фактура №129/12.11.2018г. за сумата от 127988.29лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена произведението 607.080 MWh ел.енергия от такава за излишък от балансиращ пазар до размера на преференциалната цена предвидена в т.1.7 от Решение СП1, а именно 188.29лв./MWh. Въпросното преизчисление е направено защото при производството на електроенергия през месец октомври 2018г. ВяЕЦ е работила над 2000 kWh НСПЕ, но преди достигането на 2250 ефективни часа работа и 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Ето защо се поддържа, че количество произведена електрическа енергия през м.октомври 2018г. е подлежало на изкупуване по преференциалната цена дължима по т.1.7 от Решение СП-1, респективно по Решение №Ц-010/30.03.2011г. възлизаща на 188.29лв./MWh. Предвид факта, че ответникът не е погасил и задължението по Дебитно известие №130/30.11.2018г., той дължи и обезщетение за забава в размер на 37934.29лв., което е акумулирано за периода от 16.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба. През м.ноември 2018г., ищецът е доставил на ответника електроенергия в размер на 559.919 MWh, за чиято цена е издадена Фактура №131/30.11.2018г. на стойност 123438.47лв. с ДДС. Количеството от 392.920 MWh е остойностено при приложима преференциалната цена от 188.29лв./MWh, дължима по т.8 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР защото ВяЕЦ работила при надхвърлен праг от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на границата 2250 ефективни часа и прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Продажната цена за количеството 166.999 MWh е остойностено при приложима преференциалната цена от 172.95лв./MWh, дължима по т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР, защото ВяЕЦ работила при надхвърлени праг от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност на границата 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Твърди се, че ответникът е погасил част от задължението по Фактура №131/30.11.2018г. в размер на 8967лв., с ДДС, като дължимият неплатен остатъкът е в размер на 114471.47лв. с ДДС.

Предвид факта, че ответникът не е погасил изцяло задължението по Фактура №131/30.11.2018г, той дължи обезщетение за забава в размер на 33928.14лв., което е акумулирано през периода от 16.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба.

В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество ел.енергия и период, е приложима преференциална цена съгласно чл.18, ал.1 от договора за изкупуване, която на основание ал.2 от посочената клауза от договора, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между страните. С Решение №Ц010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за изкупуване на 4 електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, като е въвел специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.8 на Решение №Ц-010/30.03.2011г. е определена цена от 188.29лв./MWh за ВяЕЦ, работили до 2250 часа, и в т.9 на решението е определена цена от 172.95лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа. По силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.8 и след достигането на тези часове по цената определена в т.9 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният снабдителответникът, има задължение да изкупува произведената електроенергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества-по утвърдената от КЕВР цена по която общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена, подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар, като е предвиден срок до 31.07.2015г., в който КЕВР да приеме решение, с което да установи стойността на НСПЕ. Поддържа се, че нито в текста на закона, нито в съответните подготвителни документи /проект на ЗИД на ЗЕ, доклади на парламентарните комисии, и т.н./ няма данни законодателят да е имал намерение да промени структурата, размера и/или до сега прилаганата методология по отношение на приложимите преференциални цени към производители на енергия от възобновяем източник вятър по какъвто и да било начин. Също така в ЗИД ЗЕ няма разпоредба която да определя, че е в задължение на производителите или право на НЕК като обществен доставчик или крайните снабдители като лица задължени да изкупуват произведената електроенергия с което да избират предварително или да са обвързани с имплицитен избор например 5 посредством издаване на фактури при определена цена, приложима преференциална цена за изкупуване. Няма и отмяна-изрична или по подразбиране, на стойностите на ефективна работа до или над 2250 часа, като никъде в новите законови разпоредби не е указано /изрично или принципно/, че се прилага само едната стойност на НСПЕ, приложима към съответна преференциална цена и стойност на ефективна работа и съответно коя. Сочи се, че с Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциална цена от Решение №Ц-010/30.03.2011г. в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, се поддържа, че ответникът следва да изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по преференциална цена по т.1.7 и т.1.8 от Решение №СП-1, съответно по т.8 и т.9 от Решение №Ц-018/20.06.2011г., т.е. на цена от 188.29лв./MWh, без ДДС до 2000 kWh за централи, работещи до 2250 часа и на цена от 172.95лв./MWh, без ДДС до 2300 kWh за централи, работещи над 2250 часа. На следващо място се сочи, че след окончателната отмяна на т.1.7 от Решение №СП1/31.07.2015г. на КЕВР, е прието Решение №СП-5/28.03.2019г., с което е определено НСПЕ на вятърни електрически централи при цените по т.8 и т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г.