Решение № 168 от 20.02.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2986/2025
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 · Закон за електронните съобщения
- чл.10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. Кюстендил, 20.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20251520102986 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 11557/26.09.2025г. от „СтикКредит“ АД срещу Ц. К. Ц., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи и следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 306,78 евро /600 лв./, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1205396/14.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на 6,90 евро /13,50 лв./ възнаградителна лихва, дължима за периода от 14.11.2024г. до 14.12.2024г., за които е издадена Заповед № 556 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 1281/2025г.
Ищецът твърди, че на 14.11.2024г., в качеството на кредитодател, сключил с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за потребителски кредит № 1205396 при условията на ЗПФУР. По силата на договора на ответника е предоставена сумата в размер на 600 лева главница, при фиксиран лихвен процент от 36% на 1 вноска с падеж – 14.12.2024г.
Неразделна част от договора бил Погасителният план, в който били посочени всички компоненти на вноската за погасяване на кредита. След усвояване на кредита – сумата била предоставена по банкова сметка на ответника, 1 последният не изпълнил задълженията си за връщане на процесната сума на падеж. За вземането си ищецът подал заявление и била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.47 ГПК заповедният съд дал указания на ищеца да предяви установителен иск за вземането по заповедта по реда на чл.422 ГПК.
Сключването на договора било извършено въз основа на подробна информация, достъпна на посочен от ищеца интернет адрес. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, като процедурата по сключването му е подробно описана в обстоятелствената част на исковата молба. Заявява се, че в хода на кандидатстването ответникът недвусмислено е изразил своето желание да му бъде отпуснат процесния кредит, натискайки бутон „Подпис“ на попълнената заявка, след което му се предоставял СЕФ. На ответника му били изпратени всички необходими документи на представената от него електронна поща, съдържащи цялата преддоговорна информация по кредита. С натискане на бутон „Подпис“ съгласно ОУ ответникът е приел предоставените му условия, което действие се считало за подписване на всяка страница на договора съобразно чл.10 ЗЕДЕУУ. С оглед неизпълнението от страна на ответника, се моли ищцовите претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ц. К. Ц. не изразява становище по предявените искове, не се явява в съдебно заседание и не е направила искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание с разпореждането на съда от 28.09.2025г. Ответникът не е бил намерен за връчване на заповедта, съответно същата е връчена по реда на чл.47 ГПК, тоест не е било подавано възражение по реда на чл.414 ГПК, в което евентуално ответникът би могъл да изрази своите доводи и да представи доказателства.
Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните писмени доказателства, а именно: копие на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1205396/14.11.2024г, копие на погасителен план, копие на СЕФ, копие на Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащ отношенията между „Стик-Кредит“ АД и потребителите, копие на справка за кредитен план и начисления по договора с ответника, пълномощни.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 вр. чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по искане на процесуалния представител на ищеца, направено със становище от 13.02.2026г. На основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
2
При този изход от спора право на разноски има само ищеца. Представен е списък по реда на чл.80 ГПК, по силата на които се претендират 122,71 евро /240 лв./ платено адвокатско възнаграждение и 10,86 евро /25 лв./, представляващи държавна такса – разноски в заповедното производство, както и 122,71 евро /240 лв./ платено адвокатско възнаграждение и /32,59 евро 63,75 лв./, представляващи държавна такса – разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и по чл.86, ал.1 ЗЗД от „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, че Ц. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***, дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 306,78 евро /600 лв./, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1205396/14.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на 6,90 евро /13,50 лв./ възнаградителна лихва, дължима за периода от 14.11.2024г. до 14.12.2024г., за които е издадена Заповед № 556 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 1281/2025г.
ОСЪЖДА Ц. К. Колев, ЕГН **********, да заплати на от „СтикКредит“ АД, ЕИК 202557159, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на общо 288,88 евро /565 лв./ – разноски в двете производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3