Определение № 32575 от 11.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32575 гр. София, 11.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110109192 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от ищеца Р. И. В. за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение с искане същото да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 480 лева с вкл. ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „ЗАД Армеец“ АД изразява становище за неоснователност на искането.

Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е частично основателно, съображенията за което са следните:

По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от страната, станала повод за образуване на делото.

В случая ищецът е претендирал разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. За преценката за основателността на така направеното възражение, както съдът е посочил в постановеното по делото решение, с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Ето защо за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че е направено признание и съответно плащане на вземането, че се касае за пореден частичен иск, като за друга част от вземането вече е водено друго производство, че не се е явявал процесуален представител на ищеца в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, както и това, че производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични производства в СРС с такъв предмет. Ето защо съдът намира, че наред с горното видът и обемът на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от определения такъв от 300 лева. Към така определеният размер обаче следва да бъде добавен и дължимият ДДС в размер на 60 лева. Следователно дължимото от ответника адвокатско възнаграждение е в общ размер на 360 лева /с ДДС/.

При това положение дължимите в полза на ищеца разноски възлизат на сумата в общ размер на 410 лева.

1

Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението на съда в частта за присъдените в полза на ищеца разноски се явява частично основателна, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер н 60 лева.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 4227 от 10.03.2014 г., постановено по гр. д. № 9192/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК 121076907 и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на Р. И. В., с ЕГН ********** и адрес гр. София, кв. „Филиповци“, ул. „Здравец“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 60 лева – разноски по делото.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2