Присъда № 35 от 19.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 35/19.05.2022 г. по ВНОХД № 513/2022 г. по описа на ПОС С Присъда № 260028 от 23.11.2021 г. по НОХД № 596/2018 г. по описа на Районен съд Карлово I н. с., съдът е признал подсъдимия П. Н. Н. с ЕГН ********** за виновен за извършено на 16.12.2017 г. в гр. К. престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че на 16.12.2017 г. в гр. К. обл. П. се е заканил на ЕМ. ЦВ. Ц. с ЕГН **********хот село С. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като е определил и наложил на подсъдимото лице на основание чл.54 ал.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизането в сила на присъдата. С Присъдата първоинстанционният съд е оставил без уважение предявения от ЕМ. ЦВ. Ц. с ЕГН ********** против подсъдимия П. Н. Н. граждански иск за сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан страх и притеснение, вследствие отправената му закана с убийство, предмет на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. С Присъдата си съдът се е произнесъл по веществено доказателство по делото – отнемане в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.“А“ от НК на един брой газов пистолет марка „Z.“, модел 914, калибър 9 мм., сер. № ***, ведно с един брой пълнител за газов пистолет „Z.“, модел 914. Съдът е присъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия П. Н. Н. направените по делото в съдебната фаза разноски – в общ размер на 732 /седемстотин тридесет и два/ лева за заплащане в полза на съдебната власт, бюджетна сметка на РС Карлово.

Против така постановената Присъда е подадена въззивна жалба от адв.

С.П. и адв. М.К. - от АК Пловдив, в качеството им на упълномощени защитници на подсъдимия Н., с искане за отмяна на обжалваната Присъда в наказателно-правната й част като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с която подсъдимият Н. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. М.К., с която се излагат съображения, че обвинението следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, като осъдителната присъда не може почива на предположения и съмнителни и несигурни изводи. Твърди се, че първостепенният съд е възприел изцяло тезата на обвинението, която се гради единствено на показанията на пострадалия Е.Ц. и тези на св. А.Д., които са непоследователни, противоречиви и не кореспондират помежду си. Сочи се, че Районният съд не е взел предвид назначената и приета по делото СППЕ, от заключението на която било видно, че поведението на пострадалия Ц. не е такова на лице, спрямо което била отправена заплаха за убийство чрез насочване на пистолет към главата му. Поддържа се искането за отмяна на атакуваната присъда в 1 наказателно-осъдитената й част и постановяване на нова оправдателна такава.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимият П.Н. и защитниците му адв. К. и адв. П. се явяват, поддържат подадената жалба и молят съда да уважи направеното с нея искане. Иска се и присъждане на направени разноски по делото. Защитникът адв. П. смята, че не е доказано от обективна и субективна страна извършването на вмененото на подсъдимия престъпление, намира показанията на повторно разпитания пред въззивния съд св. Д. за непоследователни и противоречиви. Защитникът адв. К. също е на становище, че показанията на свидетелите са противоречиви и объркващи.

Подсъдимият Н. поддържа становището и исканията на защитниците си, моли съда да приеме, че не е налице вина у него, както и за справедливост.

Гражданският ищец и частен обвинител Е.Ц. Ц. моли присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, а присъдата на Районния съд да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, по инициатива на съда, бе извършен допълнителен разпит на свидетелите ЕМ. ЦВ. Ц. и Ат. Д.

Д., както и бе допуснат до разпит и разпитан като свидетел А.Х. Г..

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК прие за установено следното:

Жалбата на подсъдимия П. Н. Н. е процесуално ДОПУСТИМА – депозирана в законовия срок и от лице сред посочените в чл.318 от НПК, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Н. Н. с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. К., ***, *** ***, *** ***, ***, ***, живущ в гр. К., обл. П., ул. “П. Ю.“ ***, работещ като *** във „***“ *** гр. С..

Пострадалият ЕМ. ЦВ. Ц. с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. К., ***, *** ***, *** ***, живущ *** *** с Ц. Н.а в с. С., ул. „***“ ***, работещ в *** в с. С., ***.

Пострадалият ЕМ. ЦВ. Ц. и свидетелката Ц. Д. Н.а живеели *** ***. Н.а притежавала жилище, представляващо първи етаж от къща, находяща се на ул. „П. Ю.“ *** в гр. К., както и идеални части от дворното място, което придобила през 2015 г. с договор за дарение от *** й Д. Н.. Вторият жилищен етаж от къщата бил собственост на подсъдимия П. Н. Н. - *** на Ц. Н.а.

След смъртта на *** на свидетелката Н. П. Н. през 2017 г. Цв. Н.а и Ц. решили да се преместят от с. С., където живеели, в притежаваното от нея жилище в гр. К..

Отношенията между Н.а и нейния *** не били добри, но се влошили 2 още повече след решението да направят ремонт на притежавания от нея етаж от къща и да заживеят там. Основната причина била спор за ползване на общите части от къщата, а именно стълбищната клетка, от която се осигурявал достъп, както до вторият жилищен етаж, собственост на обвиняемия Н., така и до етажа на Ц. Н.а и избените помещения на къщата.

Вратата в тази стълбищна клетка, водеща към първия жилищен етаж била зазидана и по този начин цялото стълбище се ползвало само от подс. Н. и семейството му, като на св. Н.а била ограничена възможността да ползва стълбището и избените помещения. Достъпът на Н.а до първия жилищен етаж се извършвал от вратата на терасата.

За да уредят отношенията си по законоустановения начин, Ц. Н.а решила да заведе дело, но тъй като липсвали архитектурни документи за къщата, в началото на месец декември 2017 г. тя наела свидетелят ***. Ат. Д.

Д. да извърши архитектурно заснемане на първия етаж от къщата в гр. К. ул.

„П. Ю.“ ***.

На 16.12.2017 г., около обяд, св. Д. заедно със св. Ц. отишли до имота и архитектът започнал да извършва замерванията, необходими му за изработване на архитектурното заснемане като за това му помагал Ц.. За точното извършване на заснемането трябвало да бъде отворена и входната врата на стълбището, даващо достъп до двата етажа, за да бъде отразено по какъв начин е зазидана входната врата за първия жилищен етаж, обект на заснемането. Тъй като Ц. нямал ключ за вратата, а и никой от живущите на втория етаж не се показвал, за да поискат да осигури нужния достъп за заснемането на стълбището, същото първоначално не могло да се случи.

*** Д. извършвал външно заснемане в двора, когато в двора влезли подс. Н. и св. И. С. П.-З. - негова *** и ***. Влизайки в двора, подсъдимият и свидетелката започнали да гонят Ц. и Д. от двора. Св. Д. обяснил, че извършва архитектурно заснемане и помолил да му бъде осигурен достъп до стълбищната клетка на къщата. Подс. Н. отказал да го стори и поискал от Д. и Ц. отново да напуснат двора. При това Ц. отговорил, че има право да стои там, предвид че жената, *** *** *** била съсобственик на дворното място.

Разменяйки си реплики с подсъдимия и П.-З., Ц. заявил, че всяка трета плочка е негова, както и че ако трябва ще влязат и в спалнята на Н., а съответно П.-З. нарекла Ц. „***“. Ядосан от отказа на Ц. да напусне къщата заедно с *** Д., подс. Н. заплашил Ц., че ако не се махне ще вземе пистолет и ще го застреля.

След като Ц. и Д. не напуснали двора, подс. Н. отишъл до постройка зад къщата, след кратко време се върнал, носейки пистолет, който насочил към Ц., казвайки му, че ще го застреля. В този момент се намесили *** на Н. - св.

М. Т. Н.а, която слязла от втория етаж, и със св. П.-З. успели да приберат подсъдимия в къщата.

Св. Д. и св. Ц. влезли в жилището на първия етаж, от където Ц. позвънил на тел. 112 и подал сигнал за отправената му закана с убийство. На място били изпратени служителите на РУ на МВР-К. - свидетелите Т. Т. П. и 3 св. К. А. К., пред които Е.Ц. и *** Д. обяснили за случилото се, включително за отправените от подс. Н. заплахи, при които било използвано и оръжие.

Служителите на РУ на МВР-К. попитали подс. П.Н. дали притежава законно или незаконно оръжие, при което той им заявил, че не притежава оръжие.

Била извършена справка в ОДЧ К., при което било установено, че П.Н. не притежава законно огнестрелно оръжие.

Във връзка с подадената от Е.Ц. жалба била започната проверка за установяване на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. В хода на работата по тази проверка св. А. М. - служител на РУ-К., провел беседа с подс. Н., питайки го отново дали притежава оръжие.

Първоначално подсъдимият отново отрекъл. След като св. М. му обяснил, че при това положение ще бъде извършено претърсване в дома му, тъй като имало данни, че разполага с оръжие, Н. му отговорил, че притежава газово оръжие, който пистолет държал в пристройка към къщата.

Пистолетът - марка „Z.“ с № ***, бил предаден от подс. Н. с протокол за доброволно предаване от 04.01.2018 г.

От заключението на назначената по делото балистична експертиза протокол № 24 от 11.07.2018 г., се установява, че представения за изследване пистолет марка „Z.“ с № *** бил сигнално-газов, кал. 9 мм. Същият бил технически изправен и годен да произвежда изстрели. Съгласно чл.4 ал.5 от ЗОБВВПИ пистолетът представлявал неогнестрелно оръжие.

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалия Е.Ц. се установява, че обсъжданото деяние не е предизвикало у Е.Ц. доминиращи емоции, които да доведат до поведение извън обичайното за неговата личност. Преценката му на ситуацията и последвалите действия били съотносими към нагласите му за влошените във времето отношения. Психичното му състояние не се задълбочило във времето и не били регистрирани депресивни фази, протрахиран депресивен синдром, посттравматично стресово разстройство, психотични или други болестни състояния. Липсвали данни за нарушена способност за спомняне на някои важни елементи от събитието, за изразено понижение на интереса или участието в значими дейности. Не могло да се приеме, че след събитието било налице „Постравматично стресово разстройство“, което да е изисквало консултиране и лечение. Личностовият профил на Ц., изготвен съобразно стандартизирана клинична методика, бил с елементи на дезадаптивност в поведенческите изяви, с акцентуирани елементи, с характерна невротичност, емоционална неустойчивост, нестабилност, склонност към враждебни импулси, конфликтна готовност, с раздразнителна слабост, склонност към избухливост, невъздържаност, афективен заряд, затруднен емоционален, личностов и поведенчески самоконтрол на фона на абсолютна убеденост в собствената си правота и готовност за категорично отстояване на собствено мнение и позиция, с липса на склонност към приемане на мнение, различно от неговото. Себеоценката 4 била представена като завишена, но на фона на неустойчивост, нестабилност, себенеувереност. Демонстрирал повишена претенциозност и при неудовлетвореност бил склонен към провокиране на конфликти и тяхното поддържане. Склонен бил да защитава мнението и позицията си по достатъчно категоричен начин, активно и своенравно. Настроенията му в поведенчески израз били колебливи, неустойчиви и на моменти полюсни, според преценката му в конкретна сложила се ситуация и нейната полза за него. Лесно податлив на провокации от външни стимули и дразнители, поради нестабилната си самооценка и желанието си за отстояване на мнението си. Стремил се към заемане на особена позиция, себедоказване, отличаване от останалите на фона на незрели и недостатъчно адаптивни поведенчески модели и изяви.