Решение № 304 от 08.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. *****, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20221110156840 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Е. П. П. срещу С. В. С. евентуално съединени установителни искове с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН, конститутивен иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН и конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.

Ищцата твърди, че е наследник по закон на майка си – С. Й.а П., починала на 24.06.2022 г. Последната, по време на брака си с бащата на ищцата П. Ц. П., придобила по силата на Нотариален акт № ***, том LXXXII, дело 16434/1994 г. правото на собственост върху апартамент № ***, находящ се в гр. *****, ж.к. „**********“, бл.

***, вх. И, ет. 9, заедно с прилежащото му избено помещение № 25 с площ от 2,47 кв.м, заедно с 1,156 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място. След смъртта на П. Ц. П. същият бил наследен от ищцата, майка С. П. и М. П. Ц. – негова дъщеря от предходен брак.

Последната продала на ищцата собствената си 1/6 идеална част по силата на Нотариален акт ***, том I, рег. № ***, дело 25/2006 г. След смъртта си С. П. оставила като наследници по закон ищцата и сина от предходен брак – В. А. С.. Въз основа на изложеното ищцата счита, че е собственик на 4/6 идеални части от имота, а В. А. С. – на 2/6 идеални части от имота.

Твърди, че В. А. С. предявил пред нея права по завещание, на което е даден вид да е съставено от С. П. на 04.01.2016 г., и въз основа на което тя завещава 1/6 идеална част от описания имот в полза на ищцата Е. П. П., а останалите 3/6 идеални части завещава в полза на С. В. С., син на В. А. С., както и че в завещанието е вписана тежест – в имота до края на живота си да остане да живее В. А. С., а след смъртта му, във владение да влезе С. В. С.. Оспорва така представеното пред нея завещание, като твърди то да не е написано и подписано от С. П., поради което иска да бъде прогласено за нищожно. Поддържа нищожност на завещанието и на основание чл. 42, б. „в“ ЗН поради това, че същото противоречи на закона и на добрите нрави и че в него е вписана невъзможна тежест поради това, че завещателката не може да определи кой да живее в имота след смъртта . При условията на евентуалност иска същото да 1 бъде унищожено при твърдения, че към момента на изготвянето му завещателят не е бил способен да завещава. При условията на евентуалност, в случай, че се установи действителност на завещанието, твърди, че с извършването му запазената част от наследството на С. П. е накърнена, поради което иска да бъде възстановена, като се намали завещанието до размера на разполагаемата част.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди и недопустимост на производството поради недееспособност на ищцата.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

От представено по делото удостоверение за правно ограничение с изх. № РОК23ВК08-*****, издадено от С. О., район ******* /л. 86/, се установява, че ищцата Е. П.

П. не е поставена под правно ограничение.

По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том LXXXII, дело № 16434/94 от 18 юли 1994 г. /л. 82/ П. Ц. П. и С. Й.а П. са придобили правото на собственост върху апартамент № ***, находящ се в гр. *****, ж.к. „*******“, бл. ***, вх. И, ет. 9, заедно с избено помещение № 25, заедно с 1,156 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

Съгласно удостоверение за наследници /л. 7/ П. Ц. П., починал на 21.06.2003 г., е оставил за свои наследници по закон С. Й.а П. – съпруга, и двете си дъщери – М. П. Ц. и Е. П. П..

По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том I, рег. № ***, дело № 25 от 2006 г. от 06.02.2006 г., съставен от нотариус Н. В. с рег. № 014 в НК, вписан в СВ – гр. ***** с вх. рег. № 4214 от 06.02.2006 г., акт № 83 том VIII, дел № 21В6/06 /л. 9/, М. П. И. продава на съсобственика си Е. П. П. собствената си 1/6 ид.ч. от апартамент № ***, находящ се в гр. *****, ж.к. „*******“, бл. ***, вх. И, ет. 9, заедно с избено помещение № 25, заедно с 1,156 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Не се спори, и а видно от посочения ЕГН, М. П. Ц. и М. П. И. са едно и също лице.

Видно от представено удостоверение за наследници изх. № РОК22-УГ01****/1/20.07.2022 г. /л. 6/ С. Й.а П. е починала на 24.06.2022 г. и е оставила за свои наследници по закон двете си деца В. А. С., ЕГН ********** и Е. П. П., ЕГН **********.

Приложено е саморъчно завещание, съставено на 04.01.2016 г. от С. Й. П. от гр.

*****, по силата на което тя завещава в полза ва дъщеря си Е. П. П. 1/6 ид.ч. и в полза на внука си С. В. С. 3/6 ид.ч. от апартамент № *** на девети етаж във вход И в жилищен блок № ***, находящ се в ж.к. „*******“, придобит от нея и от съпруга П.

Ц. П.. В завещанието след разпоредителната воля по отношение на идеалните части върху правото на собственост е вписан още следния текст: „…като поставям условие: синът ми и баща на С. В. С. – В. А. С., да остане да живее в жилището до края на живота си, след което С. В. С. да влезе във владение.“.

2

Завещанието е обявено на 05.06.2022 г. от нотариус В. Г., рег. № *** в НК и вписано в СВ – гр. ***** под № *****/31.08.2022 г., акт № ***, том XII, дело 49449/22, имотна партида ******.

Съгласно приетото по делото заключение по съдебно-графическа експертиза, изготвено от вещото лице Г. М., ръкописният текст в саморъчно завещание от името на С. Й.а П. с дата 04.01.206 г. е написан, а подписът за завещател е положен от С. Й.а П..

Във връзка с доказване на иска за унищожаемост на завещанието поради липса на завещателна дееспособност на С. П. към момента на съставянето му по делото са събрани гласни доказателства и е изслушано заключение по съдебно-психиатрична експертиза, изготвено въз основа на тях.

Според показанията на свидетеля Б. Л., която е във фактическо съжителство с бащата на ответника – В. С., се установява, че последните месеци преди С. П. да почине, е била на легло, като е живяла в апартамента в ж.к. „*******“ /процесния/ заедно със сина си В. С. и дъщеря си Е. П.. Страдала е от диабет, като приемала медикаменти и във връзка със заболяване на сърцето, но те не оказвали влияние върху съзнанието и кондицията и не е била диагностицирана с психично или душевно заболяване.

От показанията на свидетеля Н. С., сестра на С. П., също се установява, че С. не е имала проблеми с психичното си състояние, макар да е страдала заради сърдечни здравословни проблеми.

Според показанията на свидетеля Е. И.а, роднина на Д., за който тя твърди да е приятелят на ищцата Е., също се установява да е запозната С. да е страдала от диабет и сърдечен порок. Обяснява, че като лекар знае, че поначало такива здравословни проблеми са в състояние да предизвикат промени в мозъка, поведението и съжденията. Твърди, че последно е видяла С. през 2021 г. по нейни спомени, но не може да каже тогава С. да е била в неадекватно състояние. Знае от това, което колеги били споделяли, че преди да почине С. била в много тежко състояние, но лично отказала операция.

Съгласно показанията на св. Д. Т., който твърди да е близък приятел на ищцата, той многократно е карал С. П., която имала сърдечен порок, до болница. Твърди, че психиатри са давали лекарства – „Кавинтон“ и „Ноотропил“. По-късно по време на разпита си казва, че веднъж са я водили на психиатър – около 2014 – 2015 г., който казал, че С. имала деменция или склероза, което налагало да приема лекарства.

Обяснява, че С. от години е имала проблем, вследствие на който се е изгубвала и е изпадала в състояние „да гледа в една точка в продължение на час-два“, не можела да познае него и дъщеря си, не помнела какво се е случило, нито можела да контролира крайниците си в такова състояние. Твърди, че в това положение била изпаднала включително дни преди да почине, което се случвало няколко пъти в месеца. Сочи, че С. не приемала редовно лекарствата си за диабет.

Съдът не кредитира показанията единствено на свидетеля Д. Т.. Същите 3 противоречат не само съдържателно на останалите събрани гласни доказателства по отношение на изследваните правнорелевантни факти, във връзка с установяване на които са допуснати гласни доказателства, но и в частта относно отношенията му с ищцата противоречат на показанията на св. Е. И.а, която е негов роднина. При това отчита и евентуалната му заинтересованост по см. на чл. 172 ГПК, както и обстоятелството, че същият е разпитан последно – в отделно съдебно заседание.

Некредитиране на показанията на св. Т. не променя крайния фактически извод за недоказаност на твърдяното състояние на С. П., което да изключи способността й валидно да извършва действие, доколкото според приетото по делото заключение по съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице М. К., специалист по психиатрия. Според същото нито от показанията на свидетелите на ищцата, нито от тези на ответната страна може да се направи извод С. П. да е страдала от психично заболяване, поради което към момента на съставяне на завещанието тя е осъзнавала своите действия и е притежавала способност да действа разумно.

За доказване на твърдението на ответника, че наследодателката С. П. е притежавала и друго имущество към датата на смъртта си, е представено решение по поземлена комисия Брезник с изх. № 2933/26.02.1993 г. /л. 126 и л. 143/, удостоверение за наследници на Й. С. С. /л. 128/, и С. С. И. /л. 205/, както и доказателства за пасиви към наследството – размер на задължение по договор за кредит към момента на смъртта на наследодателя, които доказателства са относимо при разглеждане по същество на иска с правно основание чл. 30 ЗН и за формиране на наследствена маса.

Във връзка с необходимостта от формиране на наследствена маса при разглеждане на иска по чл. 30 ЗН е прието заключение по съдебно-техническа и оценителна експертиза, съгласно което стойността на завещаното имущество – 4/6 ид.ч. от процесния имот, към датата на откриване на наследството – 24.06.2022 г., е в размер на 98 507 лв. Според допълнително заключение по СТОЕ стойността на възстановената с решение на поземлена комисия нива, представляваща ПИ с идентификатор ***, към 24.06.2022 г., възлиза на сумата от 2039 лв.

Съгласно заключение по съдебно-автотехническа експертиза действителната /средна пазарна/ стойност на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, номер на рама VWWZZZ3CZ7E******, опредЕ. към 24.06.2022 г., е в размер на 8944 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предвид представеното удостоверение за правно ограничение с изх. № РОК23ВК08-*****, издадено от С. О., район ******* /л. 86/, съгласно което ищцата Е. П. П. не е поставена под правно ограничение, съдът приема, че същата е дееспособна, поради което неоснователно се явява възражението на ответника в този смисъл.

По иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване за нищожно на саморъчното завещание, направено от С. Й.а П. поради това, че то не е написано и подписано от завещателя, в тежест на ответника е да 4 докаже, че при съставянето на процесното саморъчно завещание е спазена изискуемата от закона форма /чл. 25, ал. 1 от ЗН/ - същото да е написано и подписано от лицето, сочено като завещател.

Саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, поради което тежестта на доказване истинността на завещанието пада върху страната, която се ползва от него, в случая – ответника.

Ето защо, по иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН в тежест на ответника е да докаже, че при съставянето на саморъчното завещание е спазена изискуемата от закона форма и то е съставено от лицето, посочено в него като завещател.