Определение № 2298 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2298 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501987 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Сити кеш“ ООД против Определение № 5252/19.04.2025г., пост. по гр.д.№ 17220/23, ПРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 367/28.01.2025г. по същото дело в частта за разноските.

Поддържа, че съдът не е съобразил с възражението, че ищецът не е материално затруднено лице, като е отказал и да изследва това твърдение.

Позовава се на съдебна практика, според която при претенция за определяне на разноски по реда на чл.38 от ЗА в хипотезата на материална затрудненост на лицето, то следва да бъдат събрани доказателства за това твърдение.

Поддържа и че ищцовата страна е упражнила превратно правото си на иск единствено с цел да се възложат повече разноски на ответното дружество и същото да бъде увредено. Твърди, че е подадена още една искова молба със същото съдържание и петитум, като макар и двете дела да касаят различни правоотношения, страните по тях са едни и същи и е следвало делата да бъдат съединени за общо разглеждане. Позовава се на практика на други съдилища, които приемат, че в тези хипотези се касае за злоупотреба с право и отказват присъждане на разноски. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважил молбата по чл.2348 от ГПК като откаже присъждане на разноски по делото. Прави доказателствени искания – за служебно изискване на дела.

По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна адв. Д. М., като пълномощник на Е. С., в който частната жалба се оспорва. Поддържа, че преценката дали да окаже безплатна правна помощ на лице в затруднено положение е на адвоката и е въпрос на договорна свобода помежду им. Също се позовава на изобилна съдебна практика в тази насока. По отношение на твърденията за злоупотреба с право сочи, че въпреки множеството решение на 1

СЕС и заповеди на КЗП в насока за закрила на потребителите, фирмите за бързи кредити продължават да включват д договорите скрити клаузи, които им позволяват да гернерират колосални печалби. Поддържа, че именно те злоупотребяват с права, поради което образуването на дела за установяване на недействителност на договори или отделни клаузи не може да се третира като такава злоупотреба. Развива доводи, свързани и с размера на адвокатските възнаграждения. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. С. против Сити кеш ООД за обявяване на договор за паричен заем за недействителен, а при условията на евентуалност – обявяване на нищожността на клауза в този договор. С Решение № 367/28.01.2025г. искът за обявяване на недействителност на договора за заем е уважен. Присъдени са и разноски за процесуалния представител на ищцата – адв. Д. М. в размер на 579,60лв. с ДДС, по реда на чл.38 от ЗА за оказаната безплатна правна защита.

Ответникът Сити кеш ООД е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал, че такива не следва да бъдат присъждани по съображения идентични, с изложените в жалбата.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че наличието на множество необслужени кредити говорят за материалния статус на лицето. Приел е и че наличието на друго заведено дело срещу дружеството по повод друго правоотношение не може да се отрази на размера на дължимото възнаграждение на процесуалния представител.

Посочил е и че се касае за разглеждане на спор за потрбителска защита, както и че е присъдено възнаграждение в минимален размер и същото не може да бъде намалено.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно.

На първо място съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че съдът задължително изследва наличието на условията по чл.38 от ЗА за сключване на договор за безплатна правна помощ и съдействие. Това е така, т.к. съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на този процесуален представител, като единствено в случай на прекомерност тя може да възразява за необосновано висок размер. Друг довод в подкрепа на изложената теза е факта, че самият адвокат, когато приема да осъществи процесуално представителство на даден клиент, който заявява, че е материално затруднено лице, няма никаква възможност сам да удостовери този факт чрез извършване на някакви справки за доходи. Така, ако се приеме, че в последствие в съдебното производство се развие спор по този въпрос и се съберат доказателства за противното, то той би се оказал в ситуация да не може да получи никакво възнаграждение за труда си, въпреки, че е водел делото до 2 успешен край.

Неоснователно се явява оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на множество идентични дела, доколкото се касае за различни правоотношения. Обективно съединяване на искове се допуска само по едно правоотношение между страните, а дори и отделните искове да бяха разгледани в едно общо производсдтво, по разноските се определят за всеки отделен иск, а не са функция на механичния сбор от цената на всички искове.

Фактът, че са образувани множество дела / в случая две/ между същите страни, във връзка с множество договори помежду им, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, т.к. се касае за отделни, самостоятелни правоотношения и исковете по тях, макар и при идентичност на страните, не са във връзка едно с друго.

Действително предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Производството е протекло в две съдебни заседания, като се касае за тривиален правен спор - потребителски права, по който не са извършвани някакви особени процесуални действия или изискващ голям по обем труд и проучване. Действително след решение на СЕС от 25.01.-2024г. по д.№С438/22 се приема от практиката на съдилищата, че съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Н1/2004МРАВ, като при определянето им следва да се ръководи от конкретните факти по делото – правната и фактическа сложност на същото, обема и сложността на оказаната защита. Това са винаги обективни факти и са конкретни за всяко отделно дело. В настоящия случай се касае се касае за два обективно съединени осъдителни иска, макар и произтичащи от едно правоотношение. Първостепенният съд е приел, че следва да определи възнаграждение по всеки от исковете, като съобрази практиката на съдилищата касателно минималните размери, присъждани по подобни искове.

Постановеното определение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставен без уважение.

Съдът намира доказателствените искания, направени в производство по реда на чл.248 от ГПК за недопустими. Правната природа на това производство предполага съдебното дирене да е приключило, страните да са формулирали всичките си искания и уважените от тях да са събрани.

Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението, решаващият съд сам да може да промени решението в частта за разноските, с цел да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който спор и не е основният по делото. Ето защо правилно първоинстанционният съд не е уважил направените доказателствни искания, нито пък има основание същите да бъдат уважавани в настоящето производство. Само за пълнота, настоящата инстанция намира, че следва да се посочи и факта, че в случая въпросните доказателствени искания не са формулирани по начина, приет за това – след петитума на жалбата и чрез ясно и конкретно посочване какво се иска от съда. В случая, в хода на изложението в обстоятелствената част е направено препращане към молбата по чл.248 от 3

ГПК подадена пред първоинстанционния съд, без ясно формулирано искане за събиране на доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА Определение № 5252/19.04.2025г., пост. по гр.д.№ 17220/23, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4